Циферблати - реставриране
Публикувано: 11 май 2013 09:34
Докато човърках с клечка за зъби един циферблат от часовник-менте (понеже много ми се искаше да имам постижение и в тази насока) се замислих за някои технологии, които си струва да се опитат.
// Въпросният циферблат между другото не се надраска от клечката за зъби и не му се развали естетическият шлайф, който лъщи под различни ъгли. След това обаче успях да го надраскам с пинсетите и под бялото покритие се появи мед - това сребърно покритие ли е? И налага ли се понякога това покритие да се възстановява - ако ще и по метода с употребяван фото-фиксаж?
Та значи - първо колкото и да ги обикалях, успях да отнеса някои минутни маркери. Замислих се дали не може да си отпечатаме такива чертички с лазерен принтер, както се правят печатни платки.
Методът за печатни платки - отпечатва се графичният оригинал на печатната платка върху гланцова хартия (някои ползват каталози от МЕТРО, някои ползват хартията върху която стоят залепени стикерите преди употреба - мазната хартия от която се отлепват лесно). Отпечатък от лазерен принтер върху последната почти не се залепва. След това се полага хартията върху медното фолио и с ютия или ламинатор се загрява, така че тонерът да се разтопи и да залепне за медта. После хартията се отстранява, а полученото покритие е с много добра адхезия и е устойчиво на химикалите, с които се ецва останалата непокрита мед.
За нашите цели би трябвало по-подходяща да е етикетната хартия. Тонерът е фин прах, който при наелектризиране полепва по барабана на принтера, а после се пренася върху листа. При последващото нагряване прашинките се сплавяват в плътно черно покритие - донякъде пластично, като всяка друга пластмаса (или беше полимер?).
Така работи лазерният принтер. Получава се нещо подобно на прахово боядисване.
Не можем да натикаме циферблата през барабана на принтера, но ако си отпечатаме малки чертички върху етикетна хартия можем да си ги изгребем оттам с клечка за зъби и да ги положим за минутни маркери на съответните места.
Не знам дали ще можем да пренесем цял надпис, но това вероятно ще е свързано или с огледалното отпечатване на надписа и натискането/изтръскването му върху циферблата, или с омокрянето на надписа и приплъзването му настрани като ваденка.
Пренесеният отпечатък след това може да се нагрее и да залепне на мястото си.
Не знам какви мастила и бои ползват нашите хора, но гледах по youtube клипчета -- нанасят боята през сито и го натискат отгоре с някаква силиконова цомба.
Това, за което си мислих - в печатарството има много лакове и бои, които може и да се окажат подходящи.
Печатарството не включва само печат върху хартия, а всякакви рекламни химикалки, запалки и др. боклуци, или пък съвсем сериозни изделия.
Няма защо да се мъчим да лакираме и боядисваме със спрей за общо предназначение, купен от близката железария. Той не е предназначен за това, което се опитваме да постигнем.
Дори хартията в гланцовите каталози, като например каталозите на МЕТРО, е покрита с UV-лак - тънък и гъвкав слой с доста добра устойчивост. Гледах тук някакво описание на професионални продукти: http://www.politekbg.com/bg/page111_33.php
За свалянето на стария лак от циферблата изчетох по форума всичките теми на шеретудито и 3017 в които се споменава нещо за циферблати. Някъде се говори за лимонтузу, другаде за спирт. Предполагам, че целта на метода с намокрянето за по няколко секунди и след това изчакването да позасъхне, е да се получи само разтваряне и отмиване на повърхностния слой. Ако оставим химикалът да попие в дълбочина рискуваме да се получи неравномерно разширение, деформации и разтваряне на лака под цифрите и маркировките, (а върху този лак са ни отпечатъците, които се мъчим да запазим).
Интересно ако увием циферблата с изпънат чорап, дали ще може през него много бавно да наквасим лака и да го отмием, без да се разбягат надписите.
Както някой вече беше казал, всичко е въпрос на експерименти и много съсипани циферблати, докато се намери най-добрия вариант. В един чужд форум попаднах на идеята да се ползва Tarnex (Tarn-X) - препарат за почистване на сребро. Предполагам, че препаратът съдържа органични киселини и ПАВ. Потапял се циферблатът за няколко секунди (10 секунди са много). Със сигурност сваля малко от повърхностния слой и като цяло е рисковано, но понякога давало добри резултати.
http://www.mybulova.com/node/1488
http://forums.watchuseek.com/f11/benrus ... 00141.html
Ако има интерес за експерименти с лак и препечатки(допечатки) мога да разпитам - до нас има някаква печатница. Ако пък някой има познат бижутер, нека да проучи за почистването на метала с различни препарати. И много важно е да разработим сигурна технология за свалянето на стария лак без да отидат надписите. Някой знае ли точно вида на боите и лака?
// Въпросният циферблат между другото не се надраска от клечката за зъби и не му се развали естетическият шлайф, който лъщи под различни ъгли. След това обаче успях да го надраскам с пинсетите и под бялото покритие се появи мед - това сребърно покритие ли е? И налага ли се понякога това покритие да се възстановява - ако ще и по метода с употребяван фото-фиксаж?
Та значи - първо колкото и да ги обикалях, успях да отнеса някои минутни маркери. Замислих се дали не може да си отпечатаме такива чертички с лазерен принтер, както се правят печатни платки.
Методът за печатни платки - отпечатва се графичният оригинал на печатната платка върху гланцова хартия (някои ползват каталози от МЕТРО, някои ползват хартията върху която стоят залепени стикерите преди употреба - мазната хартия от която се отлепват лесно). Отпечатък от лазерен принтер върху последната почти не се залепва. След това се полага хартията върху медното фолио и с ютия или ламинатор се загрява, така че тонерът да се разтопи и да залепне за медта. После хартията се отстранява, а полученото покритие е с много добра адхезия и е устойчиво на химикалите, с които се ецва останалата непокрита мед.
За нашите цели би трябвало по-подходяща да е етикетната хартия. Тонерът е фин прах, който при наелектризиране полепва по барабана на принтера, а после се пренася върху листа. При последващото нагряване прашинките се сплавяват в плътно черно покритие - донякъде пластично, като всяка друга пластмаса (или беше полимер?).
Така работи лазерният принтер. Получава се нещо подобно на прахово боядисване.
Не можем да натикаме циферблата през барабана на принтера, но ако си отпечатаме малки чертички върху етикетна хартия можем да си ги изгребем оттам с клечка за зъби и да ги положим за минутни маркери на съответните места.
Не знам дали ще можем да пренесем цял надпис, но това вероятно ще е свързано или с огледалното отпечатване на надписа и натискането/изтръскването му върху циферблата, или с омокрянето на надписа и приплъзването му настрани като ваденка.
Пренесеният отпечатък след това може да се нагрее и да залепне на мястото си.
Не знам какви мастила и бои ползват нашите хора, но гледах по youtube клипчета -- нанасят боята през сито и го натискат отгоре с някаква силиконова цомба.
Това, за което си мислих - в печатарството има много лакове и бои, които може и да се окажат подходящи.
Печатарството не включва само печат върху хартия, а всякакви рекламни химикалки, запалки и др. боклуци, или пък съвсем сериозни изделия.
Няма защо да се мъчим да лакираме и боядисваме със спрей за общо предназначение, купен от близката железария. Той не е предназначен за това, което се опитваме да постигнем.
Дори хартията в гланцовите каталози, като например каталозите на МЕТРО, е покрита с UV-лак - тънък и гъвкав слой с доста добра устойчивост. Гледах тук някакво описание на професионални продукти: http://www.politekbg.com/bg/page111_33.php
За свалянето на стария лак от циферблата изчетох по форума всичките теми на шеретудито и 3017 в които се споменава нещо за циферблати. Някъде се говори за лимонтузу, другаде за спирт. Предполагам, че целта на метода с намокрянето за по няколко секунди и след това изчакването да позасъхне, е да се получи само разтваряне и отмиване на повърхностния слой. Ако оставим химикалът да попие в дълбочина рискуваме да се получи неравномерно разширение, деформации и разтваряне на лака под цифрите и маркировките, (а върху този лак са ни отпечатъците, които се мъчим да запазим).
Интересно ако увием циферблата с изпънат чорап, дали ще може през него много бавно да наквасим лака и да го отмием, без да се разбягат надписите.
Както някой вече беше казал, всичко е въпрос на експерименти и много съсипани циферблати, докато се намери най-добрия вариант. В един чужд форум попаднах на идеята да се ползва Tarnex (Tarn-X) - препарат за почистване на сребро. Предполагам, че препаратът съдържа органични киселини и ПАВ. Потапял се циферблатът за няколко секунди (10 секунди са много). Със сигурност сваля малко от повърхностния слой и като цяло е рисковано, но понякога давало добри резултати.
http://www.mybulova.com/node/1488
http://forums.watchuseek.com/f11/benrus ... 00141.html
Ако има интерес за експерименти с лак и препечатки(допечатки) мога да разпитам - до нас има някаква печатница. Ако пък някой има познат бижутер, нека да проучи за почистването на метала с различни препарати. И много важно е да разработим сигурна технология за свалянето на стария лак без да отидат надписите. Някой знае ли точно вида на боите и лака?