Главна пружина. Умора, възстановяване, форма.

[atanweb]

Здравейте, бих искал да започнем дискусия за главната пружина на механичните часонвици.
Имам няколко въпроса от чийто отговори ще последват още въпроси.
1. До каква степен е възможна умората на материала на пружината?
2. Как можем да разпознаем степеннта на умора-отпуснатост на пружината по нейната форма когато е извадена от барабана и е в покой?
Например при стари джобни, настолни и други по големи механизми се наблюдават класическа кръгла форма.
При повечето ръчни формата е S- образна., но имам спомен, че съм срещал и други форми.
също така наскоро попаднах на инструмент който е за възтановяване на пружини. т.е. прездве ролки се прокарва пружината и тя бива изправяне (предполагам) за да възвърне малко от еластичността си. Вероятно само временно.
Също така.
3. Има ли някаква пропорция в това как трябва да изглежда пружината в покой. Т.е. ако е S-образна коя част колко трябва да е голяма?
Случвали ми се е при промивка и избърване на пружината с памук или парцал да се промени формата. Аз притискал памучно парче плат и издърпвам пружината. Но ако тя е по мека си променя формата. S - образа например се свива или разтяга.
4. До калко и по какъв начин това влияе на равномерният ход на часовника?
За начало е това.

снимките са примерни

[nevenbekriev]

Здрасти,
Сигурно си чел в руския форум темата на Душан Груич за пружините. Там всичко е коментирано надълго и нашироко. Проблемът е, че Душан си пада малко темерут и не търпи никакво противоречие и нищо различно от това, което той е казал. Дал е сравнително точни критерии за това дали една пружина е уморена. Става въпрос за старите пружини, които имат окцидация в жълто-кафяв или син цвят. Приема се, че съвременните бели пружини не се уморяват, те могат да се пречупят и да си променят формата при неправилна и невнимателна манипулация...
Почти всяка стара пружина по критериите на Душан ще се окаже изморена и ако питаш него, трябва да се смени. Аз обаче не съм така краен - ако амплитудата добра, защо да се сменя пружината???
Ще кажа още, че всеки опит да се измени механично формата на една стара уморена пружина е обречен на неуспех. Може да я докараш перфектна и точно по учебник, но като я сложиш в барабана, навиеш я до края и след това я извадиш да я разгледаш, ще видиш че има същата форма както преди.
Има обаче един прост и добър начин за почти напълно възстановяване на формата и еластичността на старите уморени пружини. Освен това, някои от тях стават крехки и се чупят, този начин възвръща предишната гъвкавост и премахва крехкостта. Начинът е пружината да се нагрява до 300 гр. за 2-3-4часа. При това се възстановява и изтритият оксидационен слой и триенето между витките от това намалява... При нагряването се случва чудо - пружината има памет и помни старата си форма, вижда се как започва да се разтяга и диаметърът и може да се удвои! Тази процедура е добре да се прави в някакъв термостат, контролиран с термоконтролер. Би могло примерно във фурната на готварска печка, но те имат огромен хистерезис на терморегулаторите: ако я настроиш на 300 гр., то температурата ще стигне до 330, ще изключи, ще изчака да се охлади до 270 и тогава пак ще се включи и така до края. Аз използвам един поялник за полипропиленови водопроводни тръби, който има алуминиева плоча с вграден нагревател и терморегулатор. Намалил съм хистерезиса на терморегулатора до 2-3 градуса. Поставям пружината върху плочата, нагрята до 300 гр. за няколко часа. Ефектът е много добър!

[stepona555]

Един риторичен въпрос , но все пак да е пълна рецептата , след нагряване я оставяш да се охлади на стайна температура нали ?
Аз си мисля теоретично че повече проблеми има от боклуците между навивките .
Или ако има видими изкривявания ако се случат на съседни навивки в момента в който тия неравномерности се разминават е възможно даже да намалее въртящия момент , не знам дали има уреди да измерват вътрящия момент от напълно навита до напълно развита пружина , но само той ще покаже характеристиката .
Амплитудата сигурно дава достатъчно добра информация за енергията която отдава пружината.
Поздрави

[atanweb]

Да, но между пружината и баланса има още звена в които човек трябва да е сигурен. Ако имаш еталонен механизъм например работещ с добра амплитуда и тогава на мястото на пружината му сложиш тази която иска да пробваш. Тогава ще имаш наблюдение върху разликите.
Всъщност не съм чел темата в руския форум. Сега имам някакъв спомен, че това име е споменавано вече тук във форума, но е имало моменти в които съм се опитвал да вникна повече в технологията, но многото теория ме удря зашеметяващо. Може би затова се опитвам тук да поведа ново хоро с някак по-опростени стъпки като за новобранци. След което вече човек може да разбере по академичните изказвания на гурутата в областта.

[nevenbekriev]

Това, което исках да кажа е, че поти винаги постигам добра амплитуда, нищо че по критериите на Душан (те едва ли са негови де) пружината за нищо не става. И не виждам защо трябва да я сменям тогава... Виж, ако амплитудата е малка, човек пробва едно, друго, трето... и с нова пружина също. И опитът показва, че обикновено проблемът не е в пружината! Е, има и изключения, но рядко.
За скоростта на охлаждането...
Има много важна разлика между машиностроенето като цяло и часовникарския занаят. Тя е в размера на детайлите.
Скоростта на охлаждане е съществена при процесите закаляване и отгряване. При първия трябва да е голяма, а при втория - да е възможно най-малка. Ако един голям стоманен детайл го нагреем до 800 гр. и го оставим да се охлажда на стайна температура, той ще изстива много време. Няма да се получи нито закалка, нито добро отгряване. Ако нагреем дребен детайл или такъв като пружината - с малка маса, но голяма площ и го поставим веднага при стайна температура, той ще изстине за секунди и вероятно ще се закали твърдо.
Процесът, който описах в предното си съобщение, по същество не е термообработка. Пружината при производството си е била закалена и отвърната до нужната степен. При въпросното нагряване, за което писах, не се цели да се отвръща повече отколкото е била отвърната при производствовто. Цели се да се премахнат водородните атоми, които с времето проникват в стоманата и предизвикват 'водородна крехкост' от една страна, и от друга - да се възвърне запомнената правилна форма при производството от 'паметта' на материала. Няма никакво значение колко бързо ще се охлажда пружината след това...