Здравейте, бих искал да започнем дискусия за главната пружина на механичните часонвици.
Имам няколко въпроса от чийто отговори ще последват още въпроси.
1. До каква степен е възможна умората на материала на пружината?
2. Как можем да разпознаем степеннта на умора-отпуснатост на пружината по нейната форма когато е извадена от барабана и е в покой?
Например при стари джобни, настолни и други по големи механизми се наблюдават класическа кръгла форма.
При повечето ръчни формата е S- образна., но имам спомен, че съм срещал и други форми.
също така наскоро попаднах на инструмент който е за възтановяване на пружини. т.е. прездве ролки се прокарва пружината и тя бива изправяне (предполагам) за да възвърне малко от еластичността си. Вероятно само временно.
Също така.
3. Има ли някаква пропорция в това как трябва да изглежда пружината в покой. Т.е. ако е S-образна коя част колко трябва да е голяма?
Случвали ми се е при промивка и избърване на пружината с памук или парцал да се промени формата. Аз притискал памучно парче плат и издърпвам пружината. Но ако тя е по мека си променя формата. S - образа например се свива или разтяга.
4. До калко и по какъв начин това влияе на равномерният ход на часовника?
За начало е това.
снимките са примерни
Главна пружина. Умора, възстановяване, форма.
-
- Специалист
- Reactions:
- Мнения: 1260
- Регистриран: 14 юни 2012 17:05
- Местоположение: Варна
Re: Главна пружина. Умора, възстановяване, форма.
Здрасти,
Сигурно си чел в руския форум темата на Душан Груич за пружините. Там всичко е коментирано надълго и нашироко. Проблемът е, че Душан си пада малко темерут и не търпи никакво противоречие и нищо различно от това, което той е казал. Дал е сравнително точни критерии за това дали една пружина е уморена. Става въпрос за старите пружини, които имат окцидация в жълто-кафяв или син цвят. Приема се, че съвременните бели пружини не се уморяват, те могат да се пречупят и да си променят формата при неправилна и невнимателна манипулация...
Почти всяка стара пружина по критериите на Душан ще се окаже изморена и ако питаш него, трябва да се смени. Аз обаче не съм така краен - ако амплитудата добра, защо да се сменя пружината???
Ще кажа още, че всеки опит да се измени механично формата на една стара уморена пружина е обречен на неуспех. Може да я докараш перфектна и точно по учебник, но като я сложиш в барабана, навиеш я до края и след това я извадиш да я разгледаш, ще видиш че има същата форма както преди.
Има обаче един прост и добър начин за почти напълно възстановяване на формата и еластичността на старите уморени пружини. Освен това, някои от тях стават крехки и се чупят, този начин възвръща предишната гъвкавост и премахва крехкостта. Начинът е пружината да се нагрява до 300 гр. за 2-3-4часа. При това се възстановява и изтритият оксидационен слой и триенето между витките от това намалява... При нагряването се случва чудо - пружината има памет и помни старата си форма, вижда се как започва да се разтяга и диаметърът и може да се удвои! Тази процедура е добре да се прави в някакъв термостат, контролиран с термоконтролер. Би могло примерно във фурната на готварска печка, но те имат огромен хистерезис на терморегулаторите: ако я настроиш на 300 гр., то температурата ще стигне до 330, ще изключи, ще изчака да се охлади до 270 и тогава пак ще се включи и така до края. Аз използвам един поялник за полипропиленови водопроводни тръби, който има алуминиева плоча с вграден нагревател и терморегулатор. Намалил съм хистерезиса на терморегулатора до 2-3 градуса. Поставям пружината върху плочата, нагрята до 300 гр. за няколко часа. Ефектът е много добър!
Сигурно си чел в руския форум темата на Душан Груич за пружините. Там всичко е коментирано надълго и нашироко. Проблемът е, че Душан си пада малко темерут и не търпи никакво противоречие и нищо различно от това, което той е казал. Дал е сравнително точни критерии за това дали една пружина е уморена. Става въпрос за старите пружини, които имат окцидация в жълто-кафяв или син цвят. Приема се, че съвременните бели пружини не се уморяват, те могат да се пречупят и да си променят формата при неправилна и невнимателна манипулация...
Почти всяка стара пружина по критериите на Душан ще се окаже изморена и ако питаш него, трябва да се смени. Аз обаче не съм така краен - ако амплитудата добра, защо да се сменя пружината???
Ще кажа още, че всеки опит да се измени механично формата на една стара уморена пружина е обречен на неуспех. Може да я докараш перфектна и точно по учебник, но като я сложиш в барабана, навиеш я до края и след това я извадиш да я разгледаш, ще видиш че има същата форма както преди.
Има обаче един прост и добър начин за почти напълно възстановяване на формата и еластичността на старите уморени пружини. Освен това, някои от тях стават крехки и се чупят, този начин възвръща предишната гъвкавост и премахва крехкостта. Начинът е пружината да се нагрява до 300 гр. за 2-3-4часа. При това се възстановява и изтритият оксидационен слой и триенето между витките от това намалява... При нагряването се случва чудо - пружината има памет и помни старата си форма, вижда се как започва да се разтяга и диаметърът и може да се удвои! Тази процедура е добре да се прави в някакъв термостат, контролиран с термоконтролер. Би могло примерно във фурната на готварска печка, но те имат огромен хистерезис на терморегулаторите: ако я настроиш на 300 гр., то температурата ще стигне до 330, ще изключи, ще изчака да се охлади до 270 и тогава пак ще се включи и така до края. Аз използвам един поялник за полипропиленови водопроводни тръби, който има алуминиева плоча с вграден нагревател и терморегулатор. Намалил съм хистерезиса на терморегулатора до 2-3 градуса. Поставям пружината върху плочата, нагрята до 300 гр. за няколко часа. Ефектът е много добър!
-
- Специалист
- Reactions:
- Мнения: 3015
- Регистриран: 07 окт 2015 21:42
- Местоположение: N36° 26' 08" , W5° 6' 29"
Re: Главна пружина. Умора, възстановяване, форма.
Един риторичен въпрос , но все пак да е пълна рецептата , след нагряване я оставяш да се охлади на стайна температура нали ?
Аз си мисля теоретично че повече проблеми има от боклуците между навивките .
Или ако има видими изкривявания ако се случат на съседни навивки в момента в който тия неравномерности се разминават е възможно даже да намалее въртящия момент , не знам дали има уреди да измерват вътрящия момент от напълно навита до напълно развита пружина , но само той ще покаже характеристиката .
Амплитудата сигурно дава достатъчно добра информация за енергията която отдава пружината.
Поздрави
Аз си мисля теоретично че повече проблеми има от боклуците между навивките .
Или ако има видими изкривявания ако се случат на съседни навивки в момента в който тия неравномерности се разминават е възможно даже да намалее въртящия момент , не знам дали има уреди да измерват вътрящия момент от напълно навита до напълно развита пружина , но само той ще покаже характеристиката .
Амплитудата сигурно дава достатъчно добра информация за енергията която отдава пружината.
Поздрави
- atanweb
- Moderator
- Reactions:
- Мнения: 6201
- Регистриран: 20 яну 2012 22:02
- Местоположение: гр. Кюстендил/NRW
Re: Главна пружина. Умора, възстановяване, форма.
Да, но между пружината и баланса има още звена в които човек трябва да е сигурен. Ако имаш еталонен механизъм например работещ с добра амплитуда и тогава на мястото на пружината му сложиш тази която иска да пробваш. Тогава ще имаш наблюдение върху разликите.
Всъщност не съм чел темата в руския форум. Сега имам някакъв спомен, че това име е споменавано вече тук във форума, но е имало моменти в които съм се опитвал да вникна повече в технологията, но многото теория ме удря зашеметяващо. Може би затова се опитвам тук да поведа ново хоро с някак по-опростени стъпки като за новобранци. След което вече човек може да разбере по академичните изказвания на гурутата в областта.
Всъщност не съм чел темата в руския форум. Сега имам някакъв спомен, че това име е споменавано вече тук във форума, но е имало моменти в които съм се опитвал да вникна повече в технологията, но многото теория ме удря зашеметяващо. Може би затова се опитвам тук да поведа ново хоро с някак по-опростени стъпки като за новобранци. След което вече човек може да разбере по академичните изказвания на гурутата в областта.
-
- Специалист
- Reactions:
- Мнения: 1260
- Регистриран: 14 юни 2012 17:05
- Местоположение: Варна
Re: Главна пружина. Умора, възстановяване, форма.
Това, което исках да кажа е, че поти винаги постигам добра амплитуда, нищо че по критериите на Душан (те едва ли са негови де) пружината за нищо не става. И не виждам защо трябва да я сменям тогава... Виж, ако амплитудата е малка, човек пробва едно, друго, трето... и с нова пружина също. И опитът показва, че обикновено проблемът не е в пружината! Е, има и изключения, но рядко.
За скоростта на охлаждането...
Има много важна разлика между машиностроенето като цяло и часовникарския занаят. Тя е в размера на детайлите.
Скоростта на охлаждане е съществена при процесите закаляване и отгряване. При първия трябва да е голяма, а при втория - да е възможно най-малка. Ако един голям стоманен детайл го нагреем до 800 гр. и го оставим да се охлажда на стайна температура, той ще изстива много време. Няма да се получи нито закалка, нито добро отгряване. Ако нагреем дребен детайл или такъв като пружината - с малка маса, но голяма площ и го поставим веднага при стайна температура, той ще изстине за секунди и вероятно ще се закали твърдо.
Процесът, който описах в предното си съобщение, по същество не е термообработка. Пружината при производството си е била закалена и отвърната до нужната степен. При въпросното нагряване, за което писах, не се цели да се отвръща повече отколкото е била отвърната при производствовто. Цели се да се премахнат водородните атоми, които с времето проникват в стоманата и предизвикват 'водородна крехкост' от една страна, и от друга - да се възвърне запомнената правилна форма при производството от 'паметта' на материала. Няма никакво значение колко бързо ще се охлажда пружината след това...
За скоростта на охлаждането...
Има много важна разлика между машиностроенето като цяло и часовникарския занаят. Тя е в размера на детайлите.
Скоростта на охлаждане е съществена при процесите закаляване и отгряване. При първия трябва да е голяма, а при втория - да е възможно най-малка. Ако един голям стоманен детайл го нагреем до 800 гр. и го оставим да се охлажда на стайна температура, той ще изстива много време. Няма да се получи нито закалка, нито добро отгряване. Ако нагреем дребен детайл или такъв като пружината - с малка маса, но голяма площ и го поставим веднага при стайна температура, той ще изстине за секунди и вероятно ще се закали твърдо.
Процесът, който описах в предното си съобщение, по същество не е термообработка. Пружината при производството си е била закалена и отвърната до нужната степен. При въпросното нагряване, за което писах, не се цели да се отвръща повече отколкото е била отвърната при производствовто. Цели се да се премахнат водородните атоми, които с времето проникват в стоманата и предизвикват 'водородна крехкост' от една страна, и от друга - да се възвърне запомнената правилна форма при производството от 'паметта' на материала. Няма никакво значение колко бързо ще се охлажда пружината след това...