Не разбирам много неща - как един механизъм втори клас (имам предвид мойта верижна Рaкета"Т-55АМ" 2628.H) може да изкара четвърт век без профилактика в най-разнообразни условия, носен и неносен, да преживее частично разглобяване откъм датника и щипане на карамфил със средни зегер-клещи и пак да е на ход в заводски допуск (май +40/-20 секунди/24 часа), като реално се вписва в половин допуск - както трябва да е на серийно изделие.
А съвременните часовници искали били един път на две-три години да ходят на часовникар.
Ако беше само ракетата, да си помисля, че братята са правили супермасла... ма като знам, кво беше М-10 отпреди жигулско време, не мисля, че са обръщали внимание на часовникарските повече, отколкото на моторните. Доказателство за това е Omega Géneve "Терминатор-2" 601, който е изкарал сума време постоянно носене от баща ми, и е отишъл за пръв път на часовникар заради изтрита от навиване коронка от неръждавейка! Знам, че това е станало точно заради замърсяване на ремонтоара и увеличено усилие - главно в салника, пък вероятно и тънкото валче било изкривено, ама тук не става дума за грес
Самият механизъм е разглобяван поне един път - има следи по винтовете. И то - по татово време... пак руска смазка
Та въпросът ми е - с какво такова е по-различно часовникарското масло от това, което купих... абе пак ELA, ама отдолу си пишеше MAKINA YAGI, което на турски значи машинно масло
Аз този флакон го консервирах - повече няма да го пипам в къщи, а ще го отнеса в лабораторията. Там имам и едно масло за шевни машини с централно смазване на Shell, което е с точна марка и спецификации. И разни други интересни работи има в тая лаборатория, щото от 1933 година е работила - на 14 този месец прави 80 лазарника. Това е една от най-старите лаборатории в България, която работи без прекъсване на едно и също място... абе отплеснах се
Часовникарските масла са няколко вида - даже в българския учебник за техникуми и в Пинкин.
Съвременните карти за смазване предизвикат хълцане, само като ги видиш... ми че то в 122 мм 2С1 "Гвоздика" по-малко се използват, даже ако броиш и бордовият и часовник, и двата и оптически прицела
Та ако пробвам различни масла на камъни - кои да избера?
Едва ли палетите - там работата е епек.
Къде най-бързо се скапва маслото в един механизъм? Това от любопитство.
И втори въпрос - къде дозата е в диапазона 0.1...1 микролитър? А това - като компенсация за зегер-клещите. Щото в една лаборатория се намират такива работи, по сравнение с които фирмените автоматични маслодозировки за сума пари са като зегер-клещи пред часовникарски инструмент ;)
Не твърдя, че ще докарам темата до край, ама ако се прави нещо, трябва да се разбира.
Един микролитър масло е повече от половин милиграм. Аналитичните везни хващат такова количество от три века.
А ако дозата е 0.1 микролитър, просто ще трябва да се смажат 10 камъка ;) И везната ще си каже, ако има кой да я попита
А днес проверих Сарториуса - призмите и възглавниците са му като през 33 година.
Аз със Сашо Кофарджиев от техникум съм хващал пети знак, с нащърбени призми и възглавници като асфалта в Казанлък, а с този Сарториус ще може да стане по-лесно.
