Мнение
от nevenbekriev » 11 юни 2021 07:28
Имаме пример за грешка от липса на опит и също - пример за натрупване на опит от собствените грешки. Нищо, един такъв будилник предполагам струва 2 лв, значи не е голяма загуба...
Сега, по същество. Закаляват се стоманените детайли, за да е възможно това стоманата трябва да съдържа примерно над 0.5% въглерод. Спиралата в Севани е от берилиев бронз (жълта сплав) в по-ранните и от някаква форма на инвар (бяла лъскава сплав) в по-късните. Този гледам е с пластмасови делителни колела, значи спиралата със сигурност е от инвар. Инварът не се закалява по никакъв начин, твърдостта на спиралата се получава вследствие на пластичната деформация по време на валцоването на нишката и оформянето на спиралата. Тоест - омекването след нагряване е така да се каже окончателно и няма връщане назад. Нямам представа обаче доколко си нагрял спиралата и доколко всъщност е омекнала. Можеш да разбереш като опиташ да огъваш, ако еластичността е колкото при пластилин, значи за нищо не става. Ако има още еластичност, може да я изправиш и да пробваш. Проблемът е в това, че нагряването не е равномерно и ще има участъци с нормална твърдост и такива, които са омекнали. При движението на баланса и разпускането и свиването на спиралата вероятно концентричността на витките ще се променя и може някои да се допират при по-голяма амплитуда, което ще води до отвратителна изохронност. Искам да кажа, че е добре да се подготвиш, че по-скоро ти трябва друг часовник...
Темата за кривите цапфи, изправянето и нагряването е отделно нещо. Първо, не е нужно нагряване до повече от 320-350 гр, което съответства на максимална степен на отпускане на въглеродната стомана. Директното нагряване с горелка означава, че цапфата веднага ще светне в червено, защото е тънка и много бързо се загрява. Още, като махнеш пламъка, много бързо ще изстине и вероятно ще се закали като стъкло, ако въглеродът в нея вече не е изгорял от това нагряване с горелката. При опит за изправяне ще се счупи като стъкло. Изобщо, директното нагряване с горелка е новобранска работа, която даже не заслужава коментар. Нагряването се прави с приспособление, което се захваща за цапфата и се нагрява то, като се следи цвета на стоманата. Нагряването трябва да става бавно, за да може да се следи цвета и да има време за протичане на превръщанията в структурата на стоманата. Когато посинее, значи вече се е отпуснала. Нагрява се докато посинее до средата на конусната част, няма да отпускаме цялата ос и в никакъв случай не искаме да отмекне колелото на баланса. Отделно, отпуснатата цапфа вече няма същите свойства и затова този метод на изправяне е с противоречив резултат.
Проблемът е, че при мен идват часовници със счупени цапфи на колела, които някакви велики майстори са се помъчили да поправят. Нагрявали са целите колела, като са опекли стоманата до материал за гвоздеи и месинговата табла е станала мека като пластилин. И това само заради мисълта, че така ще могат да пробият отвор за поставяне на цапфа. Това е подсъдимо и наказанието е отрязване на двете ръце. За пробиването не е нужно изобщо никакво отпускане, камо ли отвръщане, заравяне на детайла в цигара и запалването й и други идиотщини, ама как да обясниш на някой велик майстор такова просто нещо, когато те на свой ред са се учили от други, още по-велики майстори...
