Тази тема започна ето тук (където ще прочетете, че е започнала за мен преди нам си колко години, но й трябваше време да узрее
). По този начин тук си спестявам въведение и навлизам директно на дълбокото. Правих си снимки още първата вечер - когато разглобявах едното от двете часовничета. Снощи почти разглобих и другото. Пружината на последното не съм я извадил, все още, само съм я снимал. Но от първата вече придобих знание и усет за това какво да очаквам по време на развиването й. Все пак, опитах да почерпя опит и от видеата на англичанина.В тези видеа, той споменава уж как не намаслява пружината, ами само стените на барабанчето и то само, ако е с автоматично навиване - за да приплъзва, когато стигне докрай. Не знам дали да му вярвам. Може би зависи от самата пружина. Вие как мислите? От стъпка 9 от този линк научих, че полагат и някакво тефлоново покритие, но не се знае дали и братушките са спазили тази препоръка.
@atanweb, благодаря ти за съветите! Може да опитам номера със салфетката.Неделя вечер - първо часовниче:
Предната вечер и снощи - второ часовниче:
Но има нещо по-важно за мен. Дори само стигнал дотук, научих вече 1-2 основни неща.
1. Трябва да съм се наспал, иначе ръцете просто не ме слушат както трябва, особено по време на стискането на пинсетите (изпускаха на няколко пъти все едно са смазани самите те
) 
и побутването на някой чарк без да искам.2. Явно ще ми трябва една от онези стойки, където да фиксирам механизма. Вече ми се прииска веднъж да използвам двете ръце за нещо и нямаше как, защото с едната придържах механизма да не се клати.
3. Имаме лупа вкъщи, а от едно чекмедже изкопах останки от стар бинокъл ли е било, не знам. Вършат работа на първо време, но трябва с едната ръка да държа нещото, хем и да фокусирам, а с другата да опитвам да правя някакви манипулации. Но за оглед свърши добра работа.
По време на огледа забелязах (защото ми направи впечатление, че при завити винтове на придържащата я метална планка, се местеше и не седеше стабилно), че на единия механизъм оста на това колелце, което е беззъбо и се върти наляво-надясно, беше по-къса от на другия механизъм. След това огледах с лупите и потвърдих впечатлението. Тя има много тънки сектори в двата си края и май единият се е отчупил. Така че засега единият механизъм се превърна в нещо като донор за другия, защото от него взех това колелце с тънката пружинка... ако него наричате баланс, то значи баланса. Така се получи един механизъм с прекъсната пружина и отчупено парченце от оста на баланса и един, в който видимо чарковете са в кондиция. Не си личи добре от снимките, но някой часовникар някога беше обработвал часовничето със здравата пружина, та добре я беше наквасил
, но поне изглежда здрава. Счупената пружина от другото беше суха както тя, така и барабанчето й. Освен това, винтовете на придържащата планка, която държи онова... май ходов механизъм го наричате (дето е с двете рубинчета и прилича на птиче краче) се наложи да ги развивам "с хидравлика", така да се изразя, но това го считам за бял кахър.Въпросният англичанин, а и вие тук съм ви виждал да използвате разни панерчета за съхранение на частите след монтажа. Аз засега към на вълна "капачки от минерална вода".
Реших тематично да поставям във всяка винтчета и по-дребни части, а върху тях специфичната част, която характеризира за кой сектор от механизма се отнася съответната капачка.
), както и един швейцарец от дядо ми, светла му памет. Последният го сервизира един часовникар преди десетина години, после и него го изтървах, защото няма каишка и сега и той не работи. Та, реално си имам цяла опашка от пациенти на главата, ако трябва да бъда честен. 
Все пак ми е за пръв път нещичко да проживее в ръцете ми след като преди е седяло забравено в някой ъгъл, без жива душица в себе си, а сега...! Отпивам глътка и 
по този повод! Ще си легна удовлетворен тази вечер.
snooze
