Ruhla 24-39 Sumatic

[varban]

Този будилник го купих от съседния форум.
Погледнах, колко искат на неработещ Суматик в олкса, и сложих 5 кинта, като бях твърдо решен повече да не наддаввам. С линка към постинга на Невен можеше да откажа всички и да го взема за 2 кинта, ама беше справедливо да сложа 5
speedtool пише, че ту работи, ту не работи. Е, като дойде при мен, не отлепяше хич. Вероятно е влязъл боклук между колелетата по време на пътешествието с Еконта.





На четвъртата снимка се вижа винта, който държи капака. Не можах да го отвинтя с отвертка стана с нокът ;)



Работата е ясна - мъка :( :( :(
Освен че пластината е проядена (което няма да и попречи да бачка), сигурно кристали електролит са влезли в машината. Дано да не е ръждясала...



Следва сваляне на предния панел. Държат го типичните за Рула П-образни пластинки от тнка пружинна стомана. Кой знае защо на единия щифт бяха сложили два. И два винта държат циферблата:



Сега почва интересното - как машината дава контакт.
Стрелката на сигнала се завърта със стъклото, което има засечка, в която засечка влиза края на стрелката. Между стъклото и предния панел има пружинна шайба. До тук е като на будилник Луч. Обаче контактното устройство е изпълнено по друг начин.
Сигналната стрелка е запресована в контактна втулка от някаква прозрачна пластмаса. На периферията на тази пластмаса стърчи контакт. Много малък, почти като точка. С него контактува пружинката на часовото колело, тя се вижда на дясната снимка:



Вляво - часовото колело с пружинката в едър план. Вдясно - часовото колело отдолу. Снимката е завъртяна на 90 градуса спрямо лявата - ориентирайте се по кобилицата на ремонтоарния механизъм.


И контактната пружинка под часовото колело.
Издатъкът влиза в колонката на платината... не че може да се обърне де


Чак сега машината може да се извади от корпуса. За тази цел трябва да се отвие на оборот и половина винтчето-ос, което държи тиража. За тази цел в пластмасовия корпус има предвиден отвор:

[varban]

Преди разглобяването на машината ремонтоарът се слага на място:





и машината се закрепва в държач:



Изпускане на пружината... ама като освободих контрата, нищо не се случи - беше клеясал барабана. Както и да е, успях да я развия, ама не можах да снимам, щото нямам трета ръка :(




Развит винт на моста на баланса. После с тънка отвертка моста се отделя и баланса се сваля заедно с моста.


Ето го и него:



Анкерната вилка в едър план:



Мрачният тевтонски гений е направил машината без ограничители! Щифтовете на вилката опират в анкерното колело. Това е направено сигурно да не могат да се износят конусите - машината спира преди това :( :( :( :(

Ето я и вилката. Вижда се мръсотията по щифтовете. Вилката заминава в хептан, да се кисне:



Без анкерна вилка машината не отлепя. Никак, хич! Побутване на колелетата не води до нищо, само малко се връткат. Е, това е добре в случая. Всичко е цяло, само дето маслото и електролита от потеклата батерия са влезли в остър конфликт и се е получило лепило
Двата винта, които държат плочата, се отвиват. Тук е мястото да спомена, че всички винтове на мостовете и плочата са еднакви. Дреболия, ама приятно



Плочата е свалена, вижда се ангренажа:



Свалено секундно колело:



То си е баш секундно, оста му стърчи толкова, че да може да се запресова на нея малка секундна стрелка. Но на този механизъм такова нещо няма.

Свалено анкерно колело:



И посредно:



И централно - измъкнах карамфила с клещи:



После стана инфекция. Почнах да разглобявам барабана, без да го огледам. Държеше го един винт-ос, подобен на този на тиража. Аз го отвинтих, барабанът скочи като гедерейска лекоатлетка на две кила хапчета и пружината помете сумалък части от масата. Намерих ги всичките, имам известен тренинг ;)



Ето барабанът с пружината:

Той няма капак, оста му е изпълнена заедно със зъбното колело, което навива пружината.

Ремонтоарният механизъм е с кобилица и три зъбни колелета. Когато кобилицата е в едното положение, се навива пружината, а в другото се върти векселното колело:



Кобилицата се държи от един винт и втулка:



Ето я и нея, с трите колелета. Втулката още не излиза - като залепена е:



Тук съм отвинтил тиража:



и повече няма какво да се свяля. Пружинката-контра на барабана не се пипа - аз една счупих през лятото на 2013, та знам

[varban]

Следва миене, и фотоапаратът се прибира в калъф. Нищо особено, само дето трябваха доста смени на хептан, докато измия всичко. Особено внимание трябва да се обръща на отворите за колелетата в плочите. Масльонките се лъскат и отворите се минават с тънко подострена клечка, след което се изплакват отново в чист разтворител.

Лъскане на конуса на моста на баланса:



Хич не ми се махаше спиралата от моста, та затова се наложи да издърпам баланса настрани, и да обработя конуса с подострена клечка, и то не един път, докато престане да пуска боклук. Капка хептан, чиста клечка, и така - пет пъти. Оста на баланса също се чисти - с пробиване на мека хартия. Докато под най-яката лупа светне, като нови 10 стотинки от 1974

Другата опора, която е с регулировъчния винт, е по-лесна. И нея я лъсках така.

И - моментът на истината:



Балансът на гола машина, и броя. Ми... не са 100 колебания, 70 са, надолу и нагоре с цифера, но в хоризонтално положение на оста, както ще работи, колебанията станаха 80+. Е, ще го бъде този без точене, аз не съм морално готов за такъв подвиг - ще прецакам нещо, и ще ме е яд за снимките

ПС: А! На UMF 24 не може да се сложи само моста на баланса. Задължително първо трябва да се сложи плочата на ангренажа, че после, върху нея, мостът на баланса. Иначе няма за какво да се фиксира. И наместването на баланса е по-трудно, отколкото на машините с рубини. Това е така, щото не съм отвинтил конуса на платината. Ама не исках да го пипам - бях сигурен, че конусите не са износени, а просто батерията е потекла и машината е заклинила, след което всичката смазка се е спекла.

[varban]

Сглобяването го почвам от ремонтоара. Слагам в... де да го знам, как се казва, в шахтата колелото, в което има квадрат. Два пъти проверих, дали не съм хванал някое от колелетата на кобилицата



И нанизвам в него ремонтоара. На ремонтоара смазах пишльока, квадрата и жлеба зад квадрата с грес.



Сложен и тираж. На оста на тиража - капка вретенно масло.



След това смазвам масльонката на посредното колело. Щото иначе няма да мога да я мацна - върху нея ляга векселното колело:



Ето го и него:



Трите колелета на кобилицата и втулката ги мацнах с малко масълце (вретенно), което позволи да я захлупя, без да се разхвърчи нито една от петте части:


И завинтих винта, който държи втулката.

Следва пружинката. Тя е като Л, при това късата страна е към платината, а дългата се опира в кобилицата:



Ремонтоарният механизъм е в положение навиване:




Тук е в положение сверяване. Вижда се свитата пружинка:



Вид от другата страна. Векселното колело е зацепено с едното колело на кобилицата:



Сега не е зацепено с нищо. Още не съм сложил барабана.



Преди да стегна машината в държача, намазах с грес местата на кобилицата и тиража, които се трият. Коронката почна да се фиксира в положение сверяване... преди това не щеше. Ама се фиксира доста по-лошо от нормалните ремонтоарни механизми.

[varban]

Почвам двигателя

В излъскания барабан навивам пружината. Тя е с V-образна накладка и се опира в засечка на барабана. Като на командирците.





Вече е навита:




И смазана, с три капки вретенно масло. Докато щракна, почти попиха във витките.
Обърнете внимание на разстоянието между вътрешната витка и кухата ос на барабана.



Ето ги и другите части от барабана: колело с кука и шайба от пружинна стомана.





Капка масло на шайбата, и този сандвич се нанизва в барабана с пружината. Малко се врътва, докато се усети зацепване, и барабанът е сглобен:



Капка масло на местата, които са се трили:

[varban]

Идва ред на ангренажа. Ама първо се слага барабана и се фиксира с оста-винтче. Разбира се, капка масло на винтчето, да не стърже на сухо.



След това - централното колело:


За всеки случай го захлупих с плочата, че да не го прецакан, докато запресовам карамфила. Ето машината обърната с централната ос нагоре. Оста се смазва. Аз капнах вретенно масло, щото Лаврентиуса ми се стори рядък. Това същото масло маже и отвора в платината, и карамфила. Само една капка. Малка



Щрак:



И готово:



Карамфилът е на мястото си. Вижда се, че е специален - без отвор, глух. Централното колело също е без отвор - не става за Рухла с централна секунда, няма откъде да мине секундния пиньон.


Посредното и анкерното колело са на местата си:




И секундното:




Следва малко секс с четирите оси, ама влязоха, де ще ходят:



Завинтени два винта, които държат плочата:


Следва задължителното смазване на ангренажа. Отдолу сложих масло в двете масльонки - на анкерното и на секундното колело. Масльонката на посредното колело я напълних преди да сложа векселното, а централното го смазах, когато слагах карамфила.
Отгоре - и четирите масльонки. В центъра - на централното колело, и после подред - на посредното, секундното и анкерното. Пробвах, как се върти ангренажа. Мазно, ама откат няма.
Но подухване с круша превърта анкерното колело и напред, и назад.

След това ми трябваха и двете ръце, щото и вилката, и баланса ме озориха. Ама си застанаха на местата. И рухлицата зацъка:



Бойното поле:

[varban]

С две отвертки, пинцет и батерия проверих пищялката.


Пищи, та реве, чак котката избяга от кухнята.

Значи този блок не го пипам:



Вадя ремонтоара:


И слагам машината на място:


След това - контактната пружинка:


И вместо да снимам часовото колело с пеперудката, съм снимал още един път пружинката:



Настройването на стрелките е кофти. Аз проверявах с мултицет контактът между коронката и копчето за спиране на звънеца, и успях да наместя часовата и сигналната стрелка да съвпадат, когато даде контакт. След това наместих и минутната. Като намеря батерия, ще ги сложа по-точно.




Предния панел е захванат с трите пружинки:



Остана зумера:




И контактната пружина.
И това е

[nevenbekriev]

Браво, подробно и с картинки!
Аз такъв механизъм май не съм сглобявал от повече от 25 години, но по спомен барабанът с пружината излиза от механизма само с махане на винта - ос на барабана, съответно може да се постави най накрая при сглобяването.

[varban]

Може и да влезе. Ама след поразийте ме достраша Имам още една рухлица, от по-старите - баланса е с две спици, с централна стрелка и с датник. На нея ще пробвам.
Там вече може да се наложи да точа конуси.

[varban]

Аз такъв механизъм май не съм сглобявал от повече от 25 години, но по спомен...

Ти кажи, как се смазва анкерната вилка на този Wunderwecker
Аз не я смазвах. Направих си сметката, че мога да я смажа после, а ако оплескам работата, ще се наложи да разхвърлям цялата машина.

Мисля да поставя експеримент на втората, ръчна рухлица. Там балансът явно ще е по-зле, колкото мога, ще почистя вътрешните конуси и ще ги излъскам, и ще погледна под микроскоп конусите на оста на баланса. Ако е зле, ще я мъча да я заточвам. Ама все едно, добра амплитуда няма да даде. И ще пробвам различни начини на смазване, като критерий ще е амплитудата на баланса.

[plamenhar]

.

[varban]

Че се върти стъклото, а то мести стрелката?

Този номер го има и в будилниците Луч, с машина 1800. Точно същата конструкция на джама, ама на рухлицата единия контакт е пеперудката, а вторият - страничен, а на Луча и двата са челни:






Оттук: viewtopic.php?f=58&t=2133#p18280" onclick="window.open(this.href);return false;

То той се възражда вече година и половина Кой знае къде съм го заврял - през 2014 не съм го мяркал. Трябва да го намеря и да го стегна - таман рекорд за най-дълъг проект във форума. Ти цифера на Зенита оправи за два-три месеца, пък аз едни жици запоявам вече 18. Щото машината и цялата му механика бачкат кут змей

[nevenbekriev]

Анкерът е с щифтове като на будулниците или като при системата Роскопф. Мажат се само импулсните плоскости на няколко зъба на анкерното колело, примерно всеки 3ти. Спокойно може без да се разглобява нищо. Също може да се намаже много икономично импулсния щифт и предпазната ролка (част е от оста), нищо че не е по устав.
Няма никакъв проблем оста да се заточи и да се постигне перфектна работа. Някъде бях писал как, ще опитам да намеря къде беше.

[nevenbekriev]

Не намерих.
За заточването трябва специален инструмент. Взима се от будилник Слава дългата плоска пружина, която служи да спира звъненето. Има отвор, в който влиза оста на средното колело. Закривеният и край се отчупва. Слага се пружината върху плоско парче твърд ситен шмиргел и се чука върху нея с чукче. Начуква се хубаво. При това частици от шмиргела се набиват по повърхността на пружината. Това вече не е пружина, а pivot file, демек пила за цапфи.
Балансът е гол - без спирала.
Ще трябва и дрелка, закрепена на стойка. По времето от когато са спомените ми за това упражнение, използвах една китайска ръчна (не елекртическа, с една ръчка като манивела) дрелка, захваната в менгеме.
Захваща се балансът за оста в патронника на дрелката. Стремим се да не замята при въртене, ако замята - захващаме наново, използваме разни чалъми при захващането. Ако не става - прибираме навътре челюстите, слагаме на челото на патронника двойнозалепващо тиксо и залепваме за него колелото на баланса, местим го леко докато почти няма биене при въртене.
Оборотите са малки. С пилата пилим върха докато се върти, държим я с такъв наклон, че да не се променя съществуващият конус и я местим внимателно напред-назад. Пилата се затъпява и пак я начукваме върху шмиргела. Проверяваме остротата на върха с нокът - не трябва да се плъзга, а да дере и да се забива. Накрая леко полираме - едно минаване с дървена китайска клечка за хранене, намазана с масло и малко зелена паста ГОИ. После обръщаме и повтаряме с другия връх.
Малко по-трудно е откъм предпазната ролка, която е част от оста. Но пък може да се ползва за ограничител при движението на пилата.
Накрая се почиства добре от абразивите с бензин или обезмаслител.

[varban]

Дааа! Сега си спомних за твоя постинг :-)
Таман днес погледнах през микроскоп баланса на другата рухлица, тази с ограничителите и баланса с две спици. Ясно се вижда, как е притъпен конуса. Сега го изчистих, и него, и опорите. Лъснаха, ама с каквото и да ги мажа, както и да ги регулирам, баланса не се клати повече от 15 пъти. При сглобяеване цъка, ама с амплитуда 90 градуса. Ще се точи ос.... ама преди това май ще се пробвам на един голям Юнгханс - досега не съм правил истински будилник, за къшмер :-)