Профилактика на Восток (Wostok) 2809
Публикувано: 31 дек 2015 00:07
Тая тема ще се окаже най-дълго писаната, щото е писана цели две години .
Единствения начин да я завършим е да я отпочнем. И така започваме.
Восток 2809 е един от най-емблематичните механизми правен от руснаците. Известността му идва от факта, че е произвеждан във вариант "прецизен". От тук идват и особеностите при ремонт на такъв часовник. Целите при такъв часовник могат да бъдат две:
- часовникът да заработи що годе нормално
- часовникът да бъде доведен до хронометрова точност
Естествено постигането на втората цел неминуемо минава през първата.
Пациентът:
Часовникът е с две стрелки във вечните хронометрични полета и само факта, че е тристрелочник го спасява от тази му съдба. Огледът показва - счупено стъкло, липсващ ремонтоар и коронка и протрит циферблат, но прегледа с виброграф показва, че си заслужава да бъде възстановен.
На дисплея ясно се вижда окаяното състояние на механизма, но факта че линиите са сравнително прави показва, че механизма има потенциал да достигне добра точност. Тук идва и първия съвет. Когато се търси механизъм, който да си заслужи името "прецизен" е добре предварително да бъде тестван. Тава са механизми видели доста тормоз и профилактики през живота си и никога не е ясно когато се сдобиете с 2809, какво точно държите в ръцете си. Практиката показва, че е бая трудно в домашни условия един механизъм да се доведе до хронометрова точност, ако преди това не е бил такъв, тъй че първата стъпка е много важна.
Та въпросния има всички данни да не се изложи на финалния тест.
Част от необходимите инструменти се виждат на снимката по-долу. Запалваме една нападателна цигара и можем да отпочваме профилактиката.
Естествено първата стъпка е механизма да бъде разглобен на съставните си части
Ремонтът започва с почистване на основната платка и със смазване на подложните камъни на баланса. На снимката не се вижда много добре капката масло върху него но е там, вервайте ми. Смазването го правя по следния начин. С пинсети захващам камъка странично върху гладка повърхност с лявата ръка, а с дясната поставям гореспоменатата капка върху камъка. Причината да се държи камъка с пинсети, е че ако не се държи залепва върху инструмента за смазване и се налага ново миене и повторно смазване. Така смазания камък захлупвам с радиалния и сме готови да монтираме възела на противоударното.
Следващата стъпка е да монтираме баланса върху платката, да проверим дали е центриран и да преброим броя колебания, както и "играта" на спиралата между щифтовете. Аз обаче мога да броя до три и поради това засичам време - ако се клати повече от 30s във всяко положение значи ша го бъде.
Сега сме готови да започнем сглобяването. Започваме с механизма за навиване и сверяване. Тук е момента да споменем, че при тия механизми е много важно да се провери лагеруването на ремонтоара в основната платка, както и как стоят ремонтоарните колела върху самия ремонтоар. При този механизъм се случва местата на лагеруване на ремонтоара да бъдат износени, както и хлабината на ремонтоарните колела и ремонтоара да са по-големи от необходимото. За щастие тук нещата са добре и с това приключваме с този възел. Ако на гореспоменатите места има луфт по-добре търсете части без такъв.
Следващата стъпка е да монтираме пружината в барабана и да я смажем. Много спорове са се вихрили с какво масло трябва да се смаже пружината. Аз практикувам следния стар аборигенски трик. Маслото трябва да е с такъв вискозитет, че да проникне между витките на пружината. За повечето руски машини "лаврентиуса" върши работа. Ако маслото не прониква във витките аз слагам "по-тънко"
Започваме монтажа на ангренажа. Той е повече от лесен щото има само две колелца. Тук е момента да отбележим, че при колелото с двете табли, горепосочените трябва да се движат свободно една спрямо друга.
Захлупваме колелата и сме готови с ангренажа. Камъните на ангренажа се смазват като камъните на баланса, но са достатъчно тежки и няма нужда да се придържат с пинсета.
Монтираме и анкърното колело. То е по-лесно и от ангренажа щото е само едно
Поставяме централното колело, пружината и секундния пиньон. Тук е момента преди поставяне на пиньона да се подравнят спиците на колелото с двете табли. Не че ако не са подравнени часовникът няма да работи, но от естетическа гледна точка аз слагам спиците една върху друга, за да изглежда колелото като направено с една табла.
Слагаме моста и сме готови и с този възел. Тук е момента да се провери дережето на барабанното колело. Има случаи на такива колела с отчупени зъби. За това колело и като цяло за модула за сверяване и навиване ще стане дума и по-късно в темата.
Монтираме анкъра и сме на финалната права. Палетите на последния ги смазвам докато още не е монтиран. Осите му аз лично не ги смазвам. Леко навиваме пружината и проверяваме правилната работа на анкъра.
Слагаме баланса и сме почти готови.
Обръщаме механизма и монтираме и частите на минутерията.
От циферблата беше останал само спомена и няколко петна, последните изчистваме най-безцеремонно и монтираме остатъците. Цифера не е в най-добрата си форма, но и така върши работа. Слагаме стрелките и с това завършваме профилактиката на механизма.
Монтираме механизма в измитата кутията, която се е сдобила със стъкло, което поне не е счупено щото ново нема.
С това последно действие сагата по този часовник завършва. Остава да разберем как сме се справили с поставените в началото задачи. Дали часовникът ще бъде хронометър или не знае само господ и вибрографа. Номера на господ и аз не го знам (иначе щях да си поискам едно ферари), но вибрографа няма право на избор и се налага да помогне.
А резултатите са добри, демек ша иде Асан баница.
Остава само часовникът да бъде сложен на ръката и да бъде подносен. Е тук късмета ми изневери и още на следващия ден синковеца ми го приватизира, та трябваше наново да си диря дъртото сейко.
Заключение. Часовниците с тоя механизъм макар и дърти, могат да бъдат накарани да работят бая точно. Естествено това не е случайно, а им е заложено генетично. Също така генетично им е заложено и слабото представяне на механизма за навиване и сверяване. Тук ще навляза малко в теория на конспирацията. Няма начин според мен толкова добре проектиран от към точност часовник да чупи барабанно колело и да износва ремонтоарните. Това ме навежда на следната мисъл. Или часовникът е проектиран от два различни екипа и единия е бил съставен от отличници, а другия от посредствени конструктори или нарочно е проектиран така, че след време да излезе от строя. В последното има логика. Май никой няма сметка да прави часовници, които работят невероятно дълго и точно, като могат да работят по-малко и притежателят им овреме да иде и да си купи нов. Ама това последното са само мои разсъждения и не ангажирам никой с тях.
Дано написаното да Ви е харесало поне толкова, колкото на мен работата по това неостаряващо бижу на съветската часовникарска индустрия.
Единствения начин да я завършим е да я отпочнем. И така започваме.
Восток 2809 е един от най-емблематичните механизми правен от руснаците. Известността му идва от факта, че е произвеждан във вариант "прецизен". От тук идват и особеностите при ремонт на такъв часовник. Целите при такъв часовник могат да бъдат две:
- часовникът да заработи що годе нормално
- часовникът да бъде доведен до хронометрова точност
Естествено постигането на втората цел неминуемо минава през първата.
Пациентът:
Часовникът е с две стрелки във вечните хронометрични полета и само факта, че е тристрелочник го спасява от тази му съдба. Огледът показва - счупено стъкло, липсващ ремонтоар и коронка и протрит циферблат, но прегледа с виброграф показва, че си заслужава да бъде възстановен.
На дисплея ясно се вижда окаяното състояние на механизма, но факта че линиите са сравнително прави показва, че механизма има потенциал да достигне добра точност. Тук идва и първия съвет. Когато се търси механизъм, който да си заслужи името "прецизен" е добре предварително да бъде тестван. Тава са механизми видели доста тормоз и профилактики през живота си и никога не е ясно когато се сдобиете с 2809, какво точно държите в ръцете си. Практиката показва, че е бая трудно в домашни условия един механизъм да се доведе до хронометрова точност, ако преди това не е бил такъв, тъй че първата стъпка е много важна.
Та въпросния има всички данни да не се изложи на финалния тест.
Част от необходимите инструменти се виждат на снимката по-долу. Запалваме една нападателна цигара и можем да отпочваме профилактиката.
Естествено първата стъпка е механизма да бъде разглобен на съставните си части
Ремонтът започва с почистване на основната платка и със смазване на подложните камъни на баланса. На снимката не се вижда много добре капката масло върху него но е там, вервайте ми. Смазването го правя по следния начин. С пинсети захващам камъка странично върху гладка повърхност с лявата ръка, а с дясната поставям гореспоменатата капка върху камъка. Причината да се държи камъка с пинсети, е че ако не се държи залепва върху инструмента за смазване и се налага ново миене и повторно смазване. Така смазания камък захлупвам с радиалния и сме готови да монтираме възела на противоударното.
Следващата стъпка е да монтираме баланса върху платката, да проверим дали е центриран и да преброим броя колебания, както и "играта" на спиралата между щифтовете. Аз обаче мога да броя до три и поради това засичам време - ако се клати повече от 30s във всяко положение значи ша го бъде.
Сега сме готови да започнем сглобяването. Започваме с механизма за навиване и сверяване. Тук е момента да споменем, че при тия механизми е много важно да се провери лагеруването на ремонтоара в основната платка, както и как стоят ремонтоарните колела върху самия ремонтоар. При този механизъм се случва местата на лагеруване на ремонтоара да бъдат износени, както и хлабината на ремонтоарните колела и ремонтоара да са по-големи от необходимото. За щастие тук нещата са добре и с това приключваме с този възел. Ако на гореспоменатите места има луфт по-добре търсете части без такъв.
Следващата стъпка е да монтираме пружината в барабана и да я смажем. Много спорове са се вихрили с какво масло трябва да се смаже пружината. Аз практикувам следния стар аборигенски трик. Маслото трябва да е с такъв вискозитет, че да проникне между витките на пружината. За повечето руски машини "лаврентиуса" върши работа. Ако маслото не прониква във витките аз слагам "по-тънко"
Започваме монтажа на ангренажа. Той е повече от лесен щото има само две колелца. Тук е момента да отбележим, че при колелото с двете табли, горепосочените трябва да се движат свободно една спрямо друга.
Захлупваме колелата и сме готови с ангренажа. Камъните на ангренажа се смазват като камъните на баланса, но са достатъчно тежки и няма нужда да се придържат с пинсета.
Монтираме и анкърното колело. То е по-лесно и от ангренажа щото е само едно
Поставяме централното колело, пружината и секундния пиньон. Тук е момента преди поставяне на пиньона да се подравнят спиците на колелото с двете табли. Не че ако не са подравнени часовникът няма да работи, но от естетическа гледна точка аз слагам спиците една върху друга, за да изглежда колелото като направено с една табла.
Слагаме моста и сме готови и с този възел. Тук е момента да се провери дережето на барабанното колело. Има случаи на такива колела с отчупени зъби. За това колело и като цяло за модула за сверяване и навиване ще стане дума и по-късно в темата.
Монтираме анкъра и сме на финалната права. Палетите на последния ги смазвам докато още не е монтиран. Осите му аз лично не ги смазвам. Леко навиваме пружината и проверяваме правилната работа на анкъра.
Слагаме баланса и сме почти готови.
Обръщаме механизма и монтираме и частите на минутерията.
От циферблата беше останал само спомена и няколко петна, последните изчистваме най-безцеремонно и монтираме остатъците. Цифера не е в най-добрата си форма, но и така върши работа. Слагаме стрелките и с това завършваме профилактиката на механизма.
Монтираме механизма в измитата кутията, която се е сдобила със стъкло, което поне не е счупено щото ново нема.
С това последно действие сагата по този часовник завършва. Остава да разберем как сме се справили с поставените в началото задачи. Дали часовникът ще бъде хронометър или не знае само господ и вибрографа. Номера на господ и аз не го знам (иначе щях да си поискам едно ферари), но вибрографа няма право на избор и се налага да помогне.
А резултатите са добри, демек ша иде Асан баница.
Остава само часовникът да бъде сложен на ръката и да бъде подносен. Е тук късмета ми изневери и още на следващия ден синковеца ми го приватизира, та трябваше наново да си диря дъртото сейко.
Заключение. Часовниците с тоя механизъм макар и дърти, могат да бъдат накарани да работят бая точно. Естествено това не е случайно, а им е заложено генетично. Също така генетично им е заложено и слабото представяне на механизма за навиване и сверяване. Тук ще навляза малко в теория на конспирацията. Няма начин според мен толкова добре проектиран от към точност часовник да чупи барабанно колело и да износва ремонтоарните. Това ме навежда на следната мисъл. Или часовникът е проектиран от два различни екипа и единия е бил съставен от отличници, а другия от посредствени конструктори или нарочно е проектиран така, че след време да излезе от строя. В последното има логика. Май никой няма сметка да прави часовници, които работят невероятно дълго и точно, като могат да работят по-малко и притежателят им овреме да иде и да си купи нов. Ама това последното са само мои разсъждения и не ангажирам никой с тях.
Дано написаното да Ви е харесало поне толкова, колкото на мен работата по това неостаряващо бижу на съветската часовникарска индустрия.