chasove.com

Защо в такъв ред? Не щото така е редно - първо да е оригинала, а после - копието ;)

Просто Росен се включи от движение и даде ценен линк: Accutron Service Manual Series 214

А аз от известно време изучавам http://members.iinet.net.au/~fotoplot/acc.htm" onclick="window.open(this.href);return false;

За съжаление, на Слава Транзистор не и е провървяло - такова нещо за нея не е имало даже приблизително :( Ремонт на 2936 - само заводски. И гаранционен, и следгаранционен.

Сега поне нещичко и за 2936. По стар народен обичай още оттук почват щуротиите

Ето паспорт на такъв часовник:






На първата картинка пише: "Максимальный суточный ход часов при температуре 2? ± 2 ºС не более ± 8 сек." Питанката е или 0, или 5.

А на втората картинка: "Средний суточный ход часов ± 3 сек., что в 10 раз выше точности хода обычных прецизионных часов."

varban написа:Сега поне нещичко и за 2936.

А сега де 2937 или 2936?! Аз що съм си набил в празната тиква 2937

Набързо по захранването.

По всяка вероятност източникът на напрежение е сух елемент РЦ31C или подобен по габарити.
Има ГОСТ за размери... ама не размери ме интересуват, а реални характеристики. А те са доста скромни, ако се вярва на парче текст, който закачих с търсачката:

Ртутные элементы


Ртутные элементы очень похожи на щелочные элементы. В них используется оксид ртути (HgO). Катод состоит из смеси порошка цинка и ртути. Анод и катод разделены сепаратором и диафрагмой, пропитанной 40% раствором щелочи. Эти элементы имеют длительные сроки хранения и более высокие емкости (при том же объеме). Напряжение ртутного элемента примерно на 0,15 В ниже, чем у щелочного. Ртутные элементы отличаются высокой удельной энергией (90...120 Втч/кг, 300...400 кВтч/м3), стабильностью напряжения и высокой механической прочностью. Для малогабаритных приборов созданы модернизированные элементы типов РЦ-31С, РЦ-33С и РЦ-55УС. Удельная энергия элементов РЦ-31С и РЦ-55УС -- 600 кВтч/м3, элементов РЦ-33С -- 700 кВтч/м3. Элементы РЦ-31С и РЦ-33С применяются для питания ручных часов и другой аппаратуры. Элементы РЦ-55УС предназначены для медицинской аппаратуры, в частности для вживляемых медицинских приборов. Элементы РЦ-31С и РЦ-33С работают 1,5 года при токах соответственно 10 и 18 мкА, а элемент РЦ-55УС обеспечивает работу вживляемых медицинских приборов в течении 5 лет. Как следует из таблицы 1.6, номинальная емкость этих элементов не соответствует их обозначению. Ртутные элементы работоспособны в интервале температур от 0 до +50oС, имеются холодостойкие РЦ-83Х и РЦ-85У и теплостойкие элементы РЦ-82Т и РЦ-84, которые способны работать при температуре до +70oС. Имеются модификации элементов, в которых вместо цинкового порошка (отрицательный электрод) используются сплавы индия и титана. Так как ртуть дефицитна и токсична, ртутные элементы не следует выбрасывать после их полного использования. Они должны поступать на вторичную переработку.

// http://www.qrz.ru/reference/accu.shtml" onclick="window.open(this.href);return false; , ама там няма таблиците.

Ако е първия елемент, то капацитета му е 130 mA*h, а ако е вторият, то бая повече - 240.

Без буква, само РЦ-31, не съм намерил. Има отменен ГОСТ 12537-76, който отменя по-ранен ГОСТ със същия номер, ама трябва да се търси на хартия Така е то с тия батерии.

На въпроса защо ми е всичко това, имам отговор - за подбор на батерията.

Най ми е лесно да завра някоя АГ-7 в пластмасова сборка с последователен диод за сваляне на напрежението до 1.3 волта, ама на нея капацитета и е с пъти по-малък, и ще трябва да се сменя на всеки три месеца. А отваряне на капачката не е желателно - и без това и двете капачки са с по едно краче по-малко :(

varban написа:Сега поне нещичко и за 2936. По стар народен обичай още оттук почват щуротиите

Ето паспорт на такъв часовник:






На първата картинка пише: "Максимальный суточный ход часов при температуре 2? ± 2 ºС не более ± 8 сек." Питанката е или 0, или 5.

А на втората картинка: "Средный суточный ход часов ± 3 сек., что в 10 раз выше точности хода обычных прецизионных часов."

Нищо нередно не виждам.Едното е "Максимальный суточный ход" ,другото "Средный суточный ход".От опит с подобен механизъм(Accutron 218 обаче),часовникът се държи по - подобен начин.В зависимост от положението и дали е на "ръка" точността варира от +3 сек/24ч,до ....почти 20 минути за около 3 месеца в кутия (положение коронката "нагоре" май,но не съм сигурен).При носене понякога стига до +20-тина секунди през деня,при произволно засичане,но ако се засече за 24(или още по-добре 48ч) средното отклонение е близо до това от паспорта.

Щуротиите са другаде - точността на прецизионните часовници не е ± 30 s/d, а с пъти по-добра
± 30 s/d или 60 секунди поле е механизъм първи клас (демек второ качество), а прецизионните са в 20 секунди. Ако е даден симетричен допуск, това означава ± 10 секунди за денонощие.

Аз вече писах веднъж за мнението ми за напрежението на батерията за Славата и то е ,че почти сигурно е с 1.5v Същото е и за Булова Може би само първите серии са били със забранените по-късно живачни батерии с 1.35V От там нататък всичко е с 1.55V Няма логика по-късната Слава да прави изключение.
Дори и д-р Ранфт показва 214 с батерия сребърен оксид 387 или с 394 ,но се ползва и адаптер ,заради по-малкият диаметър.
http://www.ranfft.de/cgi-bin/bidfun-db. ... Bulova_214" onclick="window.open(this.href);return false;

И 387 и 394 са с 1.55V такива са и в eBay за Булова

http://www.ebay.com/bhp/387s-battery" onclick="window.open(this.href);return false;

http://www.amazon.co.uk/Nigel-OHara-Bes ... B001FADO3E" onclick="window.open(this.href);return false;

LR44 и AG 13 също би трябвало да станат само дето са алкални и сигурно по-малко издържат.
Вчера ми донесоха 2бр. за слуховият апарат ,на същата швейцарска марка RENATA по 1лв, бр.

Принципиална електрическа схема на стария 214:




Заедно с камертона:



Как изглежда на живо:













Снимките не са на близначките, споко
Оттук са: // http://www.accutrons.com/Pages/Slava.html" onclick="window.open(this.href);return false; ама за всеки случай ги качих в постимиджа.

Seikosha написа:Аз вече писах веднъж за мнението ми за напрежението на батерията за Славата и то е ,че почти сигурно е с 1.5v Същото е и за Булова Може би само първите серии са били със забранените по-късно живачни батерии с 1.35V От там нататък всичко е с 1.55V Няма логика по-късната Слава да прави изключение.

Мисля,че грешиш.Ето ел. схема на 214:

При Булова с 1,5v батерии има "доработване" на схемата.
Предложение за батерия за Булова:
http://www.smallbattery.company.org.uk/ ... ucell1.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
P.P.
Върбан ме изпреварил със схемата

Seikosha написа:Аз вече писах веднъж за мнението ми за напрежението на батерията за Славата и то е ,че почти сигурно е с 1.5v Същото е и за Булова Може би само първите серии са били със забранените по-късно живачни батерии с 1.35V От там нататък всичко е с 1.55V Няма логика по-късната Слава да прави изключение.
Дори и д-р Ранфт показва 214 с батерия сребърен оксид 387 или с 394 ,но се ползва и адаптер ,заради по-малкият диаметър.

Абе де да ги знам братята ква са я свършили. Но е факт, че слагането на алкална или сребърна батерия изисква врътки с изолационни пръстени и прочие приспособления. Щото поляритета е обратен и плюсът е на корпус. А в Славите и в първите Акутрони на корпус е минус.

Има два начина на решение на проблема: доработка на електронния блок и доработка на батерията.

Ако ме питаш мен, то трябва да се доработи блока. И без това не се вижда

Да де, ама това веднага сваля ценността на екземпляра от колекционерска гледна точка ;)

Виж, ако в оригинално състояние не отлепя, тогава вече може да се прави този номер - добавяне на още един елемент в схемата. И без това без отваряне няма да мине. Така си мисля


А правенето на контейнер с размерите на оригиналната батерия и диод в него като че ли решава проблема. Само че батерията ще е по-малка. И ще се сменя по-често. Ама възстановяването в оригинално състояние става, като извадиш контейнера от часовника. Той и без това така се съхранява - без батерия.

Такива сложнотии

Същото е като с циферблатите. Колкото и да е добра една реставрация, тя сваля ценността на реставрирания екземпляр. Цени се оригиналното, щото.... щото е така

rosen_er написа: Върбан ме изпреварил със схемата

... ама не съм дал линк: http://members.iinet.net.au/~fotoplot/acctech214.htm" onclick="window.open(this.href);return false;

Там има схема със силициев транзистор с обратна проводимост:

http://members.iinet.net.au/~fotoplot/214ll.gif" onclick="window.open(this.href);return false;

Интересно, че и той е с 1.35 волта захранване! Само че вече с плюс на корпус.

В линка за батерии,който съм дал има някакъв жокер

Ето най-добрия коментар по батериите... засега

http://members.iinet.net.au/~fotoplot/accbatcc.htm" onclick="window.open(this.href);return false;

Най-добър, щото има графики

Росен> В линка за батерии,който съм дал има някакъв жокер

... и той се казва Шотки

Такова нещо коментирам: "А правенето на контейнер с размерите на оригиналната батерия и диод в него като че ли решава проблема."

Остава да намеря габаритен чертеж на оригиналната батерия, ама не за Булова, а за Слава - тя е РЦ-31. Асен има една такава, и аз май имам няколко. Ама ще ми свърши работа и ГОСТ'а. Там ще има чертеж ;)

varban написа:
Заедно с камертона:

Ето го по-човешки:
Камертонные наручные часы. Такие часы имеют магнитоэлектрический транзисторный привод, питаемый источником тока от миниатюрной батарейки напряжением 1,3 В.

В качестве регулятора колебаний служит миниатюрный камертон в виде двух разомкнутых ветвей V-образной формы, неподвижно закрепленный на платине. Частота колебания камертона 360 Гц.

Камертон изготовляют из специальных сплавов, состав и обработка которых обеспечивают стабильную упругость и геометрические размеры при изменении температуры окружающей среды. На концах ножек камертона закреплены магнитопроводы, изготовленные из электротехнической стали. К внутренней стороне основания магнитопроводов прикреплены постоянные магниты. В зазоре между магнитопроводами и постоянными магнитами находятся катушки, намотанные на пластмассовые каркасы, которые закреплены на платине. С одной стороны расположена катушка возбуждения, которая имеет промежуточный отвод, разделяющий ее на две неравные части, с другой стороны находится импульсная катушка. Катушка взаимодействует с транзистором. В эту же цепь включена батарейка как источник питания.

Для улучшения режима открытия транзистора и ограничения амплитуды колебания камертона в схеме имеется сопротивление (резистор) миниатюрных размеров и два конденсатора.

При колебании ножек камертона вдоль катушек происходит перемещение постоянных магнитов вместе с магнитопроводами, в катушке возбуждения возникает электродвижущая сила, которая открывает транзистор, и ток от батарейки поступает в импульсную катушку. Возникающее магнитное поле этой катушки, воздействуя на камертон, сообщает ему силовой импульс для поддержания непрерывных колебаний.

Колебание ножек в свою очередь передается на храповое колесо посредством закрепленной на ножке пружинки, имеющей на конце заостренный камень. Этот камень толкает храповое колесо, заставляя его вращаться. Вращение колеса и триба передается через редуктор на стрелочный механизм.

После каждого колебания камертона вторая пружинка, закрепленная на платине, фиксирует положение храпового колеса, чтобы оно свободно не проворачивалось.

Храповое колесо при диаметре 2,5 мм имеет по окружности 300 мельчайших зубьев. Вращение колеса и работу пружинок можно заметить только при очень значительном увеличении (рис. 24).


Рис. 24. Схема наручных камертонных часов: 1 - миниатюрный камертон; 2 - чашеобразные магнитопроводы; 3 - постоянные магниты; 4 - крепление камертона винтом к платине часов; 5 - пластмассовые каркасы, закрепленные на платине часов; 6 - катушка возбуждения; 7 - импульсная катушка; 8 - эмиттер и база транзистора; 9 - батарейка (источник питания); 10 - миниатюрный резистор; 11 и 12 - малогабаритные конденсаторы; 13 - миниатюрная пружинка; 14 - заостренный камень; 15 - храповое колесо; 16 - пружинка, фиксирующая положение храпового колеса

В камертонных наручных часах отсутствует характерное тиканье, издаваемый колеблющимся камертоном звук напоминает комариный писк. Секундная стрелка у этих часов перемещается плавно, а не скачкообразно.

Камертонные наручные часы по сравнению с системой баланс-спираль более надежны при работе в сложных динамических условиях, так как они не имеют хрупких опор типа цапф.

Имах предвид ,че някой вече е открил топлата вода и за "няколко долара повече" получаваш готово решение - accucell-1"."Но пък кефа е по-малко.
http://www.accutron214.com/accutronpart ... teries.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
Ето и илюстративни клипчета за работата на механизма:
https://www.youtube.com/watch?v=ZkNxkhODX6I" onclick="window.open(this.href);return false;
https://www.youtube.com/watch?v=UGTI5DLM6gQ" onclick="window.open(this.href);return false;