Восток "Нахимовец" 2409
Що нахимовец - ами така ми дойде
По принцип, Нахимовското училище е морски аналог на Суворовското. Интересно, че крайцерът "Аврора" е закотвен точно срещу него. На времето (първите следвоенни години) нахимовците са използвали крайцера като учебен стационар и казарма. Ето една снимка на училището и "Аврора" от по-интересен ракурс:
Та така с названието - нахимовец. Виждал съм момченца в нахимовска униформа в Ленинград с подобни часовници.
Този часовник не е мой, един приятел ми го даде да го оправя, щото имаше собствена представа за време
Ето го изходното положение:
Колко е чист, се вижда от тази снимка:
А драскотините на джама (за щастие, не пукнатини) - ето на тази:
Та... относително прост механизъм - малко по-прост от 2414, щото няма календар и не се налага да се настройват стрелките на превключване на датата, нищо липсващо, нищо счупено, нищо износено. Само че... не е часовник, а мръсна гривна с нещо, което показва невярно време. Това е типичен случай, затова е и лозунга "Това го можете! Ми направете го де, кво се ослушвате!"
По-нататък е борбата за амплитуда, или както му казват, профилактика. Направих подробна тема за това, как и с какво:
viewtopic.php?f=57&t=3544" onclick="window.open(this.href);return false;
Накъсо: развинтва се всичко, до ей такова състояние:
и се сглобява до ей такова:
Който си мисли, че това е трудното, се лъже. По-сложното в тази работа е докарване на херметичност на корпуса. Приключенията са изложени по-долу в същата тема. Ще покажа приборът за проверка на херметичност:
Водата е топла, към 60 градуса
Оправих уплътненията и заецнах на джама. И се отказах - как пък няма да почна да сменям джам на командирец.
Тука има още моменти - тормозих горкото часовниче с вътрешно налягане, а под вода ще действа външно. Да, ама ако реално слезе под вода с него. А обикновения сценарий е мокрене и къпане под душ. За такава конструкция това е по-лошо, защото не се упражнява налягане върху стъклото. Затова собственика ще си получи часовника със забрана за водни процедури, пък аз ще се надявам, че един дъжд ще издържи. Като се науча да слагам джамове на командирци, ще му го направя.
После - козметика.
Циферблат не се пипа! Само по-зле ще стане! Поне този вид:
И остана козметиката:
и полиране на плекса.
Ето какво се получи:
А верижката - тя не е тема на конкурса. Засега се кисне в адска смес от разтворители, а докато я изчистя, нахимовеца мина традиционните кухненски изпитания
Това е и последната част на конкурсния ми постинг с лозунг "Това го можете!" Само че завършващата част е друга.
За разнообразие реших да сготвя плов. На турски му викат пилаф, корените са общи, но манджата няма нищо общо. В къщи плов се готви в казахския му вариант. И не аз съм му майстора, а мойто рускинче, ама аз съм способен ученик.
Само че пловът е модифициран - не става за правоверни мюсулмани или юдеи. Щото месото е свинско, ми как иначе
Засега ето линк на теорията по въпроса:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%CF%EB%EE%E2" onclick="window.open(this.href);return false;
На руски е; на английски също има:
https://en.wikipedia.org/wiki/Pilaf" onclick="window.open(this.href);return false;
Ето линк на български:
http://kulinar24.com/%D1%83%D0%B7%D0%B1 ... %BC%D0%B5/" onclick="window.open(this.href);return false; , в него е пълно с легенди и шашкънии... абе казвам ви, можете го
Най-сложното е да се намери подходяща тенджера. Трябва дебелостенна чугунена или, както е в нашия случай, алуминиева. Ама наистина дебела - към един пръст. И с тежък капак. Другото е лесно.
Месо - на кубчета. Става всякакво, стига да е хубаво
Не слушайте, че ставало само с овче... айде де! Свинското е по-добро
Лук - ми нарязан, средно. Колкото си сакам, толкова слагам.
Чесън - абе половин глава отива
Моркови - с два няма да стане, пет идват много. Като ви писне да ги режете на дълги и тънки ивици, спирате
Ориз - дълъг, категорично не бланширан!
Олио. Като няма памучно, караме със слънчогледово.
Отначало се запържва месото, лука и морковите. Ред... както дойде >:) Може така, може иначе. Разумно е първо да е месото:
, после лука и веднага след него - морковите. Те трябва да са предеварително подготвени, щото от бъркане няма време :-)
Запържва се до почти пълно изпаряване на водата. На горната снимка остава още доста, затова съм могъл да снимам :-)
Слага се чер пипер (той е в мелничката за кафе на ВМЗ) , сол, дафинов лист и най-накрая, като сместа (която се казва зирвак и е основно понятие от средноазиатската кухня) е готова, се слага... ммм... кисели дренки. На снимката - червеничкото в синята чинийка. Това е сложно да се намери, може да се замени, ама става друг плов
След това се слага чесънът и се почва магията.
Промит ориз се прави на купчина, ама така, че да покрива месото. В нашия казан влизат две чаши и половина. След това се налива двойно повече вода, в зависимост от вида ориз може да се увеличи още. Купчината става като кратер на вулкан. На по-як огън се довежда почти до кипене:
И после - 40 минути на среден огън:
Оризът почва да пие водата; целта е едновременно да я изпие, да не се развари, да омекне без слепване, и едновременно с това да не се разварят морковите и лука. И да не загори нищо. Сложно, нали? Затова - никакво бъркане, контрол след 40 минути, като по технологичен регламент :-)
И после се разбърква и се яде
Мюсюлманите нагъват на голо, без нищо, а пият вода и чай с него... ама... я пробвайте, колко е яко с доматена салата и ракийка, а после с някакво вино. В случая беше розе, и го казвам та да подчертаяю че и то върви. Върви и бира :-)
А аз, като истински българин, и с хляб ям... да не съм китаец, че да карам само на ориз :-)
Пак се отплеснах... приказвахме за часовника... така де, времето го засякох с пряснобоядисания безел :-)
Май свърших :-)
.
