м. Август
м. Август
Гледам, че тоя месец няма много мераклии за конкурса па реших да се престраша. Викам си, така или иначе няма кандидати - може и със Слава будилник да участвам и пак ще спечеля .
Е нема да Ви занимавам с гореспоменатия часовник. Избрал съм нещо мааалко по-екзотично - Orient с машина Hamazawa 5026A.
Часовникът е сравнително рядък, може би поради факта, че от Ориент бързо са разбрали що за гюбре е Hamazawa 5026A и бръже, бръже са се отказали да я ползват.
На пръвио фотос се види разхвърляната машина.
Е нема такова животно. Евтина изработка от където и да я погледнеш. Всичко е щампа и няма кьорав мост изработен на фреза както си му е реда. На всичкото отгоре цялостната концепция на часовника е обърната с главата надолу. Регулатора на баланса е разположен от страната на цифера и самия балан не може да бъде свален от моста. Горния мост е само един и брах доста ядове докато наместя всички колелца. Часовика биде разхвърлян на съставните си части за по-млко от 10 минути ама само основната чат успях да събера за повече от час. Ето тук се вижда резултата от къртовския ми труд:
Системата за сверяване и навиване най-вероятно е измислена от някой бая акълен японец след поемане на доволно голямо количество саке. Те така изглежда ремонтоара:
А ваденето на последния (и съответно слагането му) няма нищо общо със същата операция при други часовници. За успешното осъществяване на тая дейност е необходимо леко да се разхлаби болта държащ пластината с която се крепи ремонтоара. Пластината от своя страна има пружина, която я избутва към задния капак на часовника и по тоя начин става освобождаването.
Тук съм посъбрал часовника:
Ясно се вижда системата за самонавиване на часовника. Това е познатата и от други япончета "вилица". Да де ама нема да е тоя часовник ако и тя не е попромемена и то бая. А така изглежда маховика от обратната страна:
Макар и кофти изработка, часовникът е доживял до наши дни, а това говори добре за него. Единствения недостатък е поизносената втулка на маховика, но факта, че часовика има и ръчно навиване до някъде компенсира тоя му недостатък.
Малко снимки на събрания вече часовник:
И за капак един риторичен въпрос: "Има ли този часовник бърза корекция на датата?". Ко щете вервайте, отговорът е "Да!".
Е нема да Ви занимавам с гореспоменатия часовник. Избрал съм нещо мааалко по-екзотично - Orient с машина Hamazawa 5026A.
Часовникът е сравнително рядък, може би поради факта, че от Ориент бързо са разбрали що за гюбре е Hamazawa 5026A и бръже, бръже са се отказали да я ползват.
На пръвио фотос се види разхвърляната машина.
Е нема такова животно. Евтина изработка от където и да я погледнеш. Всичко е щампа и няма кьорав мост изработен на фреза както си му е реда. На всичкото отгоре цялостната концепция на часовника е обърната с главата надолу. Регулатора на баланса е разположен от страната на цифера и самия балан не може да бъде свален от моста. Горния мост е само един и брах доста ядове докато наместя всички колелца. Часовика биде разхвърлян на съставните си части за по-млко от 10 минути ама само основната чат успях да събера за повече от час. Ето тук се вижда резултата от къртовския ми труд:
Системата за сверяване и навиване най-вероятно е измислена от някой бая акълен японец след поемане на доволно голямо количество саке. Те така изглежда ремонтоара:
А ваденето на последния (и съответно слагането му) няма нищо общо със същата операция при други часовници. За успешното осъществяване на тая дейност е необходимо леко да се разхлаби болта държащ пластината с която се крепи ремонтоара. Пластината от своя страна има пружина, която я избутва към задния капак на часовника и по тоя начин става освобождаването.
Тук съм посъбрал часовника:
Ясно се вижда системата за самонавиване на часовника. Това е познатата и от други япончета "вилица". Да де ама нема да е тоя часовник ако и тя не е попромемена и то бая. А така изглежда маховика от обратната страна:
Макар и кофти изработка, часовникът е доживял до наши дни, а това говори добре за него. Единствения недостатък е поизносената втулка на маховика, но факта, че часовика има и ръчно навиване до някъде компенсира тоя му недостатък.
Малко снимки на събрания вече часовник:
И за капак един риторичен въпрос: "Има ли този часовник бърза корекция на датата?". Ко щете вервайте, отговорът е "Да!".
Re: м. Август
Каква е идеята на това, че баланса не може да се извади от "горния мост" изобщо как е закрепен там и какво трябва да направиш, ако искаш да почистиш лагера и да полираш цапфата.
Имаш ли снимка на механизма от към циферблата? Какво означава бърза смяна, в какъв период се извършва?
Имаш ли снимка на механизма от към циферблата? Какво означава бърза смяна, в какъв период се извършва?
Re: м. Август
Баланса е закрепен на основната платка, а не на моста и е направено като реглажната стрелка и колонката са щракнати в моста. Не е невъзможно да се демонтира, но е бая опасно, поради факта, че там е и спиралата на баланса. Камъните на баланса (лагерите) се почистват като се свали противоударното.trk2 написа:Каква е идеята на това, че баланса не може да се извади от "горния мост" изобщо как е закрепен там и какво трябва да направиш, ако искаш да почистиш лагера и да полираш цапфата.
Имаш ли снимка на механизма от към циферблата? Какво означава бърза смяна, в какъв период се извършва?
Нямам снимка от страната на цифера - забравих да го снимам. Имах предвид бърза корекция на датата. Иначе датата се сменя бавно за около два часа.
- varban
- Moderator
- Reactions:
- Мнения: 4585
- Регистриран: 26 май 2013 21:00
- Местоположение: Казанлък
- Контакти:
Re: м. Август
Ама че работа!
Ей, народе, не търсете Полет 2200, та да го изкарате на конкурса! Вземайте първия дермен, който ви е паднал, лъскайте го, мажете го и го правете! Иначе ще си помислят, че сме станали филиал на стрелките, а-а-а ма ха!
Аз ще дам пример
Ей, народе, не търсете Полет 2200, та да го изкарате на конкурса! Вземайте първия дермен, който ви е паднал, лъскайте го, мажете го и го правете! Иначе ще си помислят, че сме станали филиал на стрелките, а-а-а ма ха!
Аз ще дам пример
- varban
- Moderator
- Reactions:
- Мнения: 4585
- Регистриран: 26 май 2013 21:00
- Местоположение: Казанлък
- Контакти:
Восток ‘Нахимовец" 2409
Восток "Нахимовец" 2409
Що нахимовец - ами така ми дойде По принцип, Нахимовското училище е морски аналог на Суворовското. Интересно, че крайцерът "Аврора" е закотвен точно срещу него. На времето (първите следвоенни години) нахимовците са използвали крайцера като учебен стационар и казарма. Ето една снимка на училището и "Аврора" от по-интересен ракурс:
Та така с названието - нахимовец. Виждал съм момченца в нахимовска униформа в Ленинград с подобни часовници.
Този часовник не е мой, един приятел ми го даде да го оправя, щото имаше собствена представа за време
Ето го изходното положение:
Колко е чист, се вижда от тази снимка:
А драскотините на джама (за щастие, не пукнатини) - ето на тази:
Та... относително прост механизъм - малко по-прост от 2414, щото няма календар и не се налага да се настройват стрелките на превключване на датата, нищо липсващо, нищо счупено, нищо износено. Само че... не е часовник, а мръсна гривна с нещо, което показва невярно време. Това е типичен случай, затова е и лозунга "Това го можете! Ми направете го де, кво се ослушвате!"
По-нататък е борбата за амплитуда, или както му казват, профилактика. Направих подробна тема за това, как и с какво: viewtopic.php?f=57&t=3544" onclick="window.open(this.href);return false;
Накъсо: развинтва се всичко, до ей такова състояние:
и се сглобява до ей такова:
Който си мисли, че това е трудното, се лъже. По-сложното в тази работа е докарване на херметичност на корпуса. Приключенията са изложени по-долу в същата тема. Ще покажа приборът за проверка на херметичност:
Водата е топла, към 60 градуса
Оправих уплътненията и заецнах на джама. И се отказах - как пък няма да почна да сменям джам на командирец.
Тука има още моменти - тормозих горкото часовниче с вътрешно налягане, а под вода ще действа външно. Да, ама ако реално слезе под вода с него. А обикновения сценарий е мокрене и къпане под душ. За такава конструкция това е по-лошо, защото не се упражнява налягане върху стъклото. Затова собственика ще си получи часовника със забрана за водни процедури, пък аз ще се надявам, че един дъжд ще издържи. Като се науча да слагам джамове на командирци, ще му го направя.
После - козметика.
Циферблат не се пипа! Само по-зле ще стане! Поне този вид:
И остана козметиката:
и полиране на плекса.
Ето какво се получи:
А верижката - тя не е тема на конкурса. Засега се кисне в адска смес от разтворители, а докато я изчистя, нахимовеца мина традиционните кухненски изпитания
Това е и последната част на конкурсния ми постинг с лозунг "Това го можете!" Само че завършващата част е друга.
За разнообразие реших да сготвя плов. На турски му викат пилаф, корените са общи, но манджата няма нищо общо. В къщи плов се готви в казахския му вариант. И не аз съм му майстора, а мойто рускинче, ама аз съм способен ученик.
Само че пловът е модифициран - не става за правоверни мюсулмани или юдеи. Щото месото е свинско, ми как иначе
Засега ето линк на теорията по въпроса: https://ru.wikipedia.org/wiki/%CF%EB%EE%E2" onclick="window.open(this.href);return false;
На руски е; на английски също има: https://en.wikipedia.org/wiki/Pilaf" onclick="window.open(this.href);return false;
Ето линк на български: http://kulinar24.com/%D1%83%D0%B7%D0%B1 ... %BC%D0%B5/" onclick="window.open(this.href);return false; , в него е пълно с легенди и шашкънии... абе казвам ви, можете го
Най-сложното е да се намери подходяща тенджера. Трябва дебелостенна чугунена или, както е в нашия случай, алуминиева. Ама наистина дебела - към един пръст. И с тежък капак. Другото е лесно.
Месо - на кубчета. Става всякакво, стига да е хубаво Не слушайте, че ставало само с овче... айде де! Свинското е по-добро
Лук - ми нарязан, средно. Колкото си сакам, толкова слагам.
Чесън - абе половин глава отива
Моркови - с два няма да стане, пет идват много. Като ви писне да ги режете на дълги и тънки ивици, спирате
Ориз - дълъг, категорично не бланширан!
Олио. Като няма памучно, караме със слънчогледово.
Отначало се запържва месото, лука и морковите. Ред... както дойде >:) Може така, може иначе. Разумно е първо да е месото:
, после лука и веднага след него - морковите. Те трябва да са предеварително подготвени, щото от бъркане няма време :-)
Запържва се до почти пълно изпаряване на водата. На горната снимка остава още доста, затова съм могъл да снимам :-)
Слага се чер пипер (той е в мелничката за кафе на ВМЗ) , сол, дафинов лист и най-накрая, като сместа (която се казва зирвак и е основно понятие от средноазиатската кухня) е готова, се слага... ммм... кисели дренки. На снимката - червеничкото в синята чинийка. Това е сложно да се намери, може да се замени, ама става друг плов
След това се слага чесънът и се почва магията.
Промит ориз се прави на купчина, ама така, че да покрива месото. В нашия казан влизат две чаши и половина. След това се налива двойно повече вода, в зависимост от вида ориз може да се увеличи още. Купчината става като кратер на вулкан. На по-як огън се довежда почти до кипене:
И после - 40 минути на среден огън:
Оризът почва да пие водата; целта е едновременно да я изпие, да не се развари, да омекне без слепване, и едновременно с това да не се разварят морковите и лука. И да не загори нищо. Сложно, нали? Затова - никакво бъркане, контрол след 40 минути, като по технологичен регламент :-)
И после се разбърква и се яде Мюсюлманите нагъват на голо, без нищо, а пият вода и чай с него... ама... я пробвайте, колко е яко с доматена салата и ракийка, а после с някакво вино. В случая беше розе, и го казвам та да подчертаяю че и то върви. Върви и бира :-)
А аз, като истински българин, и с хляб ям... да не съм китаец, че да карам само на ориз :-)
Пак се отплеснах... приказвахме за часовника... така де, времето го засякох с пряснобоядисания безел :-)
Май свърших :-)
Що нахимовец - ами така ми дойде По принцип, Нахимовското училище е морски аналог на Суворовското. Интересно, че крайцерът "Аврора" е закотвен точно срещу него. На времето (първите следвоенни години) нахимовците са използвали крайцера като учебен стационар и казарма. Ето една снимка на училището и "Аврора" от по-интересен ракурс:
Та така с названието - нахимовец. Виждал съм момченца в нахимовска униформа в Ленинград с подобни часовници.
Този часовник не е мой, един приятел ми го даде да го оправя, щото имаше собствена представа за време
Ето го изходното положение:
Колко е чист, се вижда от тази снимка:
А драскотините на джама (за щастие, не пукнатини) - ето на тази:
Та... относително прост механизъм - малко по-прост от 2414, щото няма календар и не се налага да се настройват стрелките на превключване на датата, нищо липсващо, нищо счупено, нищо износено. Само че... не е часовник, а мръсна гривна с нещо, което показва невярно време. Това е типичен случай, затова е и лозунга "Това го можете! Ми направете го де, кво се ослушвате!"
По-нататък е борбата за амплитуда, или както му казват, профилактика. Направих подробна тема за това, как и с какво: viewtopic.php?f=57&t=3544" onclick="window.open(this.href);return false;
Накъсо: развинтва се всичко, до ей такова състояние:
и се сглобява до ей такова:
Който си мисли, че това е трудното, се лъже. По-сложното в тази работа е докарване на херметичност на корпуса. Приключенията са изложени по-долу в същата тема. Ще покажа приборът за проверка на херметичност:
Водата е топла, към 60 градуса
Оправих уплътненията и заецнах на джама. И се отказах - как пък няма да почна да сменям джам на командирец.
Тука има още моменти - тормозих горкото часовниче с вътрешно налягане, а под вода ще действа външно. Да, ама ако реално слезе под вода с него. А обикновения сценарий е мокрене и къпане под душ. За такава конструкция това е по-лошо, защото не се упражнява налягане върху стъклото. Затова собственика ще си получи часовника със забрана за водни процедури, пък аз ще се надявам, че един дъжд ще издържи. Като се науча да слагам джамове на командирци, ще му го направя.
После - козметика.
Циферблат не се пипа! Само по-зле ще стане! Поне този вид:
И остана козметиката:
и полиране на плекса.
Ето какво се получи:
А верижката - тя не е тема на конкурса. Засега се кисне в адска смес от разтворители, а докато я изчистя, нахимовеца мина традиционните кухненски изпитания
Това е и последната част на конкурсния ми постинг с лозунг "Това го можете!" Само че завършващата част е друга.
За разнообразие реших да сготвя плов. На турски му викат пилаф, корените са общи, но манджата няма нищо общо. В къщи плов се готви в казахския му вариант. И не аз съм му майстора, а мойто рускинче, ама аз съм способен ученик.
Само че пловът е модифициран - не става за правоверни мюсулмани или юдеи. Щото месото е свинско, ми как иначе
Засега ето линк на теорията по въпроса: https://ru.wikipedia.org/wiki/%CF%EB%EE%E2" onclick="window.open(this.href);return false;
На руски е; на английски също има: https://en.wikipedia.org/wiki/Pilaf" onclick="window.open(this.href);return false;
Ето линк на български: http://kulinar24.com/%D1%83%D0%B7%D0%B1 ... %BC%D0%B5/" onclick="window.open(this.href);return false; , в него е пълно с легенди и шашкънии... абе казвам ви, можете го
Най-сложното е да се намери подходяща тенджера. Трябва дебелостенна чугунена или, както е в нашия случай, алуминиева. Ама наистина дебела - към един пръст. И с тежък капак. Другото е лесно.
Месо - на кубчета. Става всякакво, стига да е хубаво Не слушайте, че ставало само с овче... айде де! Свинското е по-добро
Лук - ми нарязан, средно. Колкото си сакам, толкова слагам.
Чесън - абе половин глава отива
Моркови - с два няма да стане, пет идват много. Като ви писне да ги режете на дълги и тънки ивици, спирате
Ориз - дълъг, категорично не бланширан!
Олио. Като няма памучно, караме със слънчогледово.
Отначало се запържва месото, лука и морковите. Ред... както дойде >:) Може така, може иначе. Разумно е първо да е месото:
, после лука и веднага след него - морковите. Те трябва да са предеварително подготвени, щото от бъркане няма време :-)
Запържва се до почти пълно изпаряване на водата. На горната снимка остава още доста, затова съм могъл да снимам :-)
Слага се чер пипер (той е в мелничката за кафе на ВМЗ) , сол, дафинов лист и най-накрая, като сместа (която се казва зирвак и е основно понятие от средноазиатската кухня) е готова, се слага... ммм... кисели дренки. На снимката - червеничкото в синята чинийка. Това е сложно да се намери, може да се замени, ама става друг плов
След това се слага чесънът и се почва магията.
Промит ориз се прави на купчина, ама така, че да покрива месото. В нашия казан влизат две чаши и половина. След това се налива двойно повече вода, в зависимост от вида ориз може да се увеличи още. Купчината става като кратер на вулкан. На по-як огън се довежда почти до кипене:
И после - 40 минути на среден огън:
Оризът почва да пие водата; целта е едновременно да я изпие, да не се развари, да омекне без слепване, и едновременно с това да не се разварят морковите и лука. И да не загори нищо. Сложно, нали? Затова - никакво бъркане, контрол след 40 минути, като по технологичен регламент :-)
И после се разбърква и се яде Мюсюлманите нагъват на голо, без нищо, а пият вода и чай с него... ама... я пробвайте, колко е яко с доматена салата и ракийка, а после с някакво вино. В случая беше розе, и го казвам та да подчертаяю че и то върви. Върви и бира :-)
А аз, като истински българин, и с хляб ям... да не съм китаец, че да карам само на ориз :-)
Пак се отплеснах... приказвахме за часовника... така де, времето го засякох с пряснобоядисания безел :-)
Май свърших :-)
Последна промяна 7 на varban, променена общо 30 пъти
Re: м. Август
^ А така! Нема да се излагаме. Тоя месец много слаба конкурсната програма. Вече си мислех, че ще съм сам.
- atanweb
- Moderator
- Reactions:
- Мнения: 6222
- Регистриран: 20 яну 2012 22:02
- Местоположение: гр. Кюстендил/NRW
Re: м. Август
Всички чакаха Людмила.... сега излизам с един в орбита Що като е по-хубав от колкото когато е бил произведен?! (чакайте ден два да го наснимам и опиша)
Re: м. Август
Няма да си самomegaqq написа:^ А така! Нема да се излагаме. Тоя месец много слаба конкурсната програма. Вече си мислех, че ще съм сам.
Re: м. Август
От сега нататък няма как някой да е сам, много ми харесва инициативата за конкурса и съм си наумил да не пропускам месец
Малко се забавих защото едва днес пристигна моето предложение.
Това е регулатора на хонконгския предприемач Алекс Лии от Перпетуал. От години се целя в часовник с този механизъм, дори бях готов да си направя собствен, но ето че щастието ми се усмихна и то в приемливо изпълнение. Харесвам почти всички предложения на този търговец, много са стилни и цените са в пъти под тези на оригиналите от Сиигъл и въпреки това пак не са ниски, затова дебна втора ръка часовници.
Конкретното предложение е турбильон в стил Бланпен, така наречения- карусел „въртележка“ вид турбильон, на който баланса не е в центъра, като класическото изобретение на Бриге, а изместен в страни като изобретението на датчанина Бан Бониксен от 1892г.
Освен въртележката това е и първият ми регулатор, и ще споделя че съм много доволен от от този вид показване на времето.
Представяне на часовника ще има по- късно, както направих с пилота, малко да събера впечатления, да мине през часовиникар и т.н.
Засега само снимките от днес.
Малко се забавих защото едва днес пристигна моето предложение.
Това е регулатора на хонконгския предприемач Алекс Лии от Перпетуал. От години се целя в часовник с този механизъм, дори бях готов да си направя собствен, но ето че щастието ми се усмихна и то в приемливо изпълнение. Харесвам почти всички предложения на този търговец, много са стилни и цените са в пъти под тези на оригиналите от Сиигъл и въпреки това пак не са ниски, затова дебна втора ръка часовници.
Конкретното предложение е турбильон в стил Бланпен, така наречения- карусел „въртележка“ вид турбильон, на който баланса не е в центъра, като класическото изобретение на Бриге, а изместен в страни като изобретението на датчанина Бан Бониксен от 1892г.
Освен въртележката това е и първият ми регулатор, и ще споделя че съм много доволен от от този вид показване на времето.
Представяне на часовника ще има по- късно, както направих с пилота, малко да събера впечатления, да мине през часовиникар и т.н.
Засега само снимките от днес.
- varban
- Moderator
- Reactions:
- Мнения: 4585
- Регистриран: 26 май 2013 21:00
- Местоположение: Казанлък
- Контакти:
Re: м. Август
Браво! Готин часовник, и доста рядък. Не стига, че е регулатор, ами и карусел!
Регулатор съм виждал на живо само в настолни машини
Регулатор съм виждал на живо само в настолни машини
Re: м. Август
Айде да се запиша и този месец:)
Много време се чудих с кой да участвам и накрая реших - с три:)
1. Отново благодарности на Невен:)
Много ми харесва, а пък и серийният номер е късметлийски:)
Интересно ми е защо тези часовници са с толко малки серийни номера. Едва ли са произведени само 9999, може би са занулявани всяка година? Ако знае някой...
2. Кюфте 1
Правилата май не забраняват участие с такива смесици, а на мен ми хареса, защото се получи добре, а и циферът както вече споменах е супер здрав:)
3. Кюфте 2
И това се получи "екстра", и беше изцяло мое дело:)
Много време се чудих с кой да участвам и накрая реших - с три:)
1. Отново благодарности на Невен:)
Много ми харесва, а пък и серийният номер е късметлийски:)
Интересно ми е защо тези часовници са с толко малки серийни номера. Едва ли са произведени само 9999, може би са занулявани всяка година? Ако знае някой...
2. Кюфте 1
Правилата май не забраняват участие с такива смесици, а на мен ми хареса, защото се получи добре, а и циферът както вече споменах е супер здрав:)
3. Кюфте 2
И това се получи "екстра", и беше изцяло мое дело:)
Re: м. Август
Що не пита,някъде ми се мота една каса за Златоустовски,по-добра е от твоята
Re: м. Август
Че то да не е минало. И да не е за конкурса, не пречи да го пременяkapkan написа:Що не пита,някъде ми се мота една каса за Златоустовски,по-добра е от твоята
Re: м. Август
Аз също ще се включа с часовник, който беще възстановене благодарение на колеги от форума:
- atanweb
- Moderator
- Reactions:
- Мнения: 6222
- Регистриран: 20 яну 2012 22:02
- Местоположение: гр. Кюстендил/NRW
Re: м. Август
Здравейте, първо поздравявам всички вас участници и гласуващи в августувския конкурс и им пожелавам приятни емоции, нови научени интересни неща и нека вашият фаворит победи.
През последните няколко дни съм много щастлив защото съвсем случайно и непланувано успях да се докосна до визията на един красив модел с история.
Съвсем внимателно подбирам словата си и казвам точно, че само се докосвам до въпросният модел защото това е едно от многобройните официални и неофициални преиздания на легендарния космически пионер. Може би не на всеки от нас ще се усмихне късмета за първо издание затова и искам да споделя радостта си с вас от това което е в ръцете ми. Радостта споделям и за това, че вие сте преки участници в случката. Благодарение на поръчката за части от Людмила и при запитване към нея за съответния циферблат, тя ме зарадва с предложението си за цял часовник на цената на циферблата което щеше да ускори пускането на поръчката.
Разбира се до последно не бях сигурен дали сме се разбрали правилно и не исках да притискам нещата така, че дали циферблат или цял часовник аз останах да чакам отговора до последно - при отварянето на пакета.
Освен на Людмила, благодаря и на вас за търпението и доверието което ми оказахте.
Най-важния полет в историята на човечетвото.
дата: 12 април 1961г.
летец -космонавт Юрий Гагарин
ракета носител - "Восток 1"
място: Космодрума Байконур
Продължителност 108 минути
Височина : 327км
Емблема на мисията
Как ли се е чувствал първият, първи завинаги?
Можем само да гадаем и да се възхищаваме на смелостта му.
На 12 април 1961 година от космодрума Байконур в Съветския съюз Юрий Гагарин напуска Земята и се отправя на обиколка около нашата планета с космическия кораб-спътник Восток-1. Това е датата, на която за първи път човек успява да се откъсне от земното притегляне и да види Земята отстрани, да се увери, че тя наистина е кръгла.
Стартът на кораба “Восток-1” бил извършен в 09.07 ч на 12 април 1961 г. (московско време) от космодрума в Байконур.
Гагарин не се приземява в планираната област (на 110 км от Сталинград), а в Саратовска област, в района на с. Смеловка, където не очаквали такъв висок гост. В 10.48 ч радарът на близкото военно летище засича непозната цел – това бил спускаемият апарат, а малко по-късно, на 7 км над земята, Гагарин катапултирал в съответствие с програмата. На радара се появили две цели.
Първи посрещнали космонавта жената на лесничея и нейната 6-годишна внучка. Скоро на мястото на приземяването пристигат и военни. Една част остават да охраняват спускаемия апарат, а другата откарва Гагарин в частта, откъдето рапортува по телефона на командира на дивизията на ПВО: “Моля да се предаде на главнокомандващия ВВС: задачата е изпълнена, приземих се в зададения район, чувствам се добре, удари и счупвания няма. Гагарин.”
Междувременно от Енгелското летище излита вертолет “Ми-4” със задача да намери и прибере Гагарин. Екипажът открива спускаемия апарат, но не и Гагарин. Местните жители обясняват, че той вече пътува с камион към Енгелс. Връщайки се към летището, екипажът забелязва камиона и Гагарин, който им маха с ръце. Връщат се заедно в базата, а на летището го очаква ръководството. Връчили му поздравителна телеграма от съветското правителство. После Гагарин е откаран в щаба на базата, за да се свърже с Москва.
От Байконур кацат два самолета - “Ил-18” и “Ан-10”, с които пристигнал зам.-главнокомандващият ВВС генерал-лейтенант Агалцов и група журналисти. След установяване на връзка с Москва Гагарин лично докладва на Брежнев и Хрушчов за успешното изпълнение на полета.
108-минутният полет на Гагарин се превръща в историческо събитие. Новината светкавично обикаля света.
Юрий Гагарин лети за Москва със специален “Ил-18”. Когато наближили, към него се присъединява почетен ескорт от изстребители “МиГ”. На летище Внуково е организирано грандиозно посрещане на Гагарин. След като рапортувал пред Н. Хрушчов за успешното изпълнение на задачата, пътуването до Москва продължава с открита кола. Гагарин стоял изправен и поздравявал множеството. На Червения площад Н. Хрушчов връчва на Юрий Гагарин Златната звезда “Герой на Съветския съюз” и му присвоява новото звание “Летец-космонавт на СССР”.
Първата визита на Ю. Гагарин зад граница е в Чехословакия, където правителството го удостоява със званието “Герой на социалистическия труд на ЧССР”. После пътят му минава през България. Близо до София е посрещнат от почетен ескорт изстребители. Гагарин посещава няколко градове, а София и Пловдив го правят почетен гражданин. В Пловдив Гагарин посещава и Паметника на Альоша.
За първи път след прекъсването извършва самостоятелен полет с “МиГ-17” в началото на декември 1967 г. Успява да се приземи едва след втория заход поради невярно изчисляване на кацането, нещо, за което се смята, че е присъщо за летци с нисък ръст, ако не са летели известно време.
Гагарин е дубльор на Владимир Комаров при полета с кораба “Союз-1”, завършил с гибелта на космонавта. Основната задача на полета била отработване на съветската лунна програма. Гагарин полага много усилия за осъществяване на лунните космически полети и до своята гибел бил член на екипажа на един от подготвяните лунни кораби.
На 27 март 1968 г. Юрий Гагарин и летецът инструктор, Героят на Съветския съюз Владимир Серьогин, излитат в своя последен полет. Загиват при катастрофа със самолет “МиГ-15 УТИ”. В СССР е обявен общонационален траур. Това е първият случай в историята на СССР, когато е обявен траурен ден по повод смъртта на човек, който не е действащ държавен глава.
Урните с праха на Гагарин и Серьогин са положени в стената на Кремъл.
Всички ние сме запознати с тези или други подробности около необикновенният подвиг и можем и при всеки удобен случай искаме да бъдем поне малко съпричастни към страстта и идеята за покоряване на космоса.
Може би с това?!
През последните няколко дни съм много щастлив защото съвсем случайно и непланувано успях да се докосна до визията на един красив модел с история.
Съвсем внимателно подбирам словата си и казвам точно, че само се докосвам до въпросният модел защото това е едно от многобройните официални и неофициални преиздания на легендарния космически пионер. Може би не на всеки от нас ще се усмихне късмета за първо издание затова и искам да споделя радостта си с вас от това което е в ръцете ми. Радостта споделям и за това, че вие сте преки участници в случката. Благодарение на поръчката за части от Людмила и при запитване към нея за съответния циферблат, тя ме зарадва с предложението си за цял часовник на цената на циферблата което щеше да ускори пускането на поръчката.
Разбира се до последно не бях сигурен дали сме се разбрали правилно и не исках да притискам нещата така, че дали циферблат или цял часовник аз останах да чакам отговора до последно - при отварянето на пакета.
Освен на Людмила, благодаря и на вас за търпението и доверието което ми оказахте.
Най-важния полет в историята на човечетвото.
дата: 12 април 1961г.
летец -космонавт Юрий Гагарин
ракета носител - "Восток 1"
място: Космодрума Байконур
Продължителност 108 минути
Височина : 327км
Емблема на мисията
Как ли се е чувствал първият, първи завинаги?
Можем само да гадаем и да се възхищаваме на смелостта му.
На 12 април 1961 година от космодрума Байконур в Съветския съюз Юрий Гагарин напуска Земята и се отправя на обиколка около нашата планета с космическия кораб-спътник Восток-1. Това е датата, на която за първи път човек успява да се откъсне от земното притегляне и да види Земята отстрани, да се увери, че тя наистина е кръгла.
Стартът на кораба “Восток-1” бил извършен в 09.07 ч на 12 април 1961 г. (московско време) от космодрума в Байконур.
Гагарин не се приземява в планираната област (на 110 км от Сталинград), а в Саратовска област, в района на с. Смеловка, където не очаквали такъв висок гост. В 10.48 ч радарът на близкото военно летище засича непозната цел – това бил спускаемият апарат, а малко по-късно, на 7 км над земята, Гагарин катапултирал в съответствие с програмата. На радара се появили две цели.
Първи посрещнали космонавта жената на лесничея и нейната 6-годишна внучка. Скоро на мястото на приземяването пристигат и военни. Една част остават да охраняват спускаемия апарат, а другата откарва Гагарин в частта, откъдето рапортува по телефона на командира на дивизията на ПВО: “Моля да се предаде на главнокомандващия ВВС: задачата е изпълнена, приземих се в зададения район, чувствам се добре, удари и счупвания няма. Гагарин.”
Междувременно от Енгелското летище излита вертолет “Ми-4” със задача да намери и прибере Гагарин. Екипажът открива спускаемия апарат, но не и Гагарин. Местните жители обясняват, че той вече пътува с камион към Енгелс. Връщайки се към летището, екипажът забелязва камиона и Гагарин, който им маха с ръце. Връщат се заедно в базата, а на летището го очаква ръководството. Връчили му поздравителна телеграма от съветското правителство. После Гагарин е откаран в щаба на базата, за да се свърже с Москва.
От Байконур кацат два самолета - “Ил-18” и “Ан-10”, с които пристигнал зам.-главнокомандващият ВВС генерал-лейтенант Агалцов и група журналисти. След установяване на връзка с Москва Гагарин лично докладва на Брежнев и Хрушчов за успешното изпълнение на полета.
108-минутният полет на Гагарин се превръща в историческо събитие. Новината светкавично обикаля света.
Юрий Гагарин лети за Москва със специален “Ил-18”. Когато наближили, към него се присъединява почетен ескорт от изстребители “МиГ”. На летище Внуково е организирано грандиозно посрещане на Гагарин. След като рапортувал пред Н. Хрушчов за успешното изпълнение на задачата, пътуването до Москва продължава с открита кола. Гагарин стоял изправен и поздравявал множеството. На Червения площад Н. Хрушчов връчва на Юрий Гагарин Златната звезда “Герой на Съветския съюз” и му присвоява новото звание “Летец-космонавт на СССР”.
Първата визита на Ю. Гагарин зад граница е в Чехословакия, където правителството го удостоява със званието “Герой на социалистическия труд на ЧССР”. После пътят му минава през България. Близо до София е посрещнат от почетен ескорт изстребители. Гагарин посещава няколко градове, а София и Пловдив го правят почетен гражданин. В Пловдив Гагарин посещава и Паметника на Альоша.
За първи път след прекъсването извършва самостоятелен полет с “МиГ-17” в началото на декември 1967 г. Успява да се приземи едва след втория заход поради невярно изчисляване на кацането, нещо, за което се смята, че е присъщо за летци с нисък ръст, ако не са летели известно време.
Гагарин е дубльор на Владимир Комаров при полета с кораба “Союз-1”, завършил с гибелта на космонавта. Основната задача на полета била отработване на съветската лунна програма. Гагарин полага много усилия за осъществяване на лунните космически полети и до своята гибел бил член на екипажа на един от подготвяните лунни кораби.
На 27 март 1968 г. Юрий Гагарин и летецът инструктор, Героят на Съветския съюз Владимир Серьогин, излитат в своя последен полет. Загиват при катастрофа със самолет “МиГ-15 УТИ”. В СССР е обявен общонационален траур. Това е първият случай в историята на СССР, когато е обявен траурен ден по повод смъртта на човек, който не е действащ държавен глава.
Урните с праха на Гагарин и Серьогин са положени в стената на Кремъл.
Всички ние сме запознати с тези или други подробности около необикновенният подвиг и можем и при всеки удобен случай искаме да бъдем поне малко съпричастни към страстта и идеята за покоряване на космоса.
Може би с това?!