Тази седмица реших да участвам с джобен часовник.
Молниите са ми страст, за мен те са едни от най- вълнуващите съветски часовници. Малко ми е странно да нося часовник в джоб, но мисля че добре се връзва на костюмите ми.
Повечето са със зашити джобове на ревера но този си има, илика също е реален и на него може да се закачи верига, каквато все още нямам.
Конкретния модел е с един от любимите ми циферблати с ръкописно лого и класически Бреге шрифт на часовете. Предпочитам месинговите стрелки пред стоманените, някак по добре ми се връзват с кремавия цвят на циферблата. Минутната стрелка е закривена и почти докосва маркерите, което много ме улеснява при определянето на точното време.
В по-съвременните костюми има специално малко джобче под основния, което е достатъчно дълбоко за да не изгубя часовника при случайно навеждане.
Корпуса е по- масивен от останалите Молнии от неговото време, заради по- голямата височина на механизма.
А механизма и истински спиращо дъха бижу. След ултразвуковото почистване мостовете светнаха като нови.
Произведен през 1965г. братушките са вградили 18 рубина. Това странно за механизъм с ръчно навиване число се дължи на две допълнителни калпачета за ходовото колело и липсата на камък от към циферблата за централното колело. Часовника няма хак, затегнах малко повече карамфила и като върна назад направо си спира.
Друга особеност на този механизъм е микро- регулатора. Все още нямам наблюдения за постоянството на хода, но се надявам тази прецизна настройка да не е случайна.
Не успях да пресъздам на снимките цялата прелест на механизма. Например храповото колело има много интересна декорация: в центъра слънчев шлиф, обрамчен с полиран канал и полирана корона на зъбите.
Изпитвам голямо удоволствие да слушам звънливото му тиктакане, което се чува през резонанса тънкия метален капак.