Марк Гордън – един от най-известните колекционери на съветски часовници сред малка част от колекцията си. Източник: http://www.ussrtime.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
С натрупване на ценни – позлатени или редки екземпляри, става препоръчително да не ги държите в дома си. Възможно добро решение се явява наемането на сейф- касета в трезора на някоя надеждна банка. Обикновено годишният наем на такъв сейф е по силите на всеки колекционер и е съпоставим с цената на един колекционен съветски часовник. Така у дома съхранявате не няколко килограма часовници с висока сантиментална и немалка ликвидна стойност, а един ключ.
Но факторът „място” отново идва на дневен ред – в касетата не е рентабилно да съхранявате обемни кутии.
Касети за съхранение на антикварни колекции в швейцарска банка. Гравюра
Ето няколко ползени съвета за съхранението на часовници, независимо къде ще ги съхранявате: в домашни условия или в банков трезор:
1. Най-напред задължително архивирайте колекцията си. Това означава заснемане на часовника отпред, задния капак, коронката, а при възможност и механизма. Важно при снимките е да се виждат ясно всички надписи. Внимавайте стрелките да са в положение, което не закрива някой от надписите върху циферблата. Освен снимките, за всеки часовник опишете механизма, от къде е придобит, на каква цена, има ли нещо подменено по него – стъкло, стрелки… и дали е профилактиран от часовникар. Можете да си водите някакъв регистър – електронен или обикновен тефтер. Така по всяко време ще знаете какви часовници имате в колекцията си и в какво състояние. Повярвайте, след 30-тия часовник им изгубвате края.
Картотека на колекцията на Марк Гордън. Източник: http://www.ussrtime.com/cgi-bin/show.pl" onclick="window.open(this.href);return false;
2. Различните кутии за съхранение и експониране на часовници с меки легла, облечени в плюш са добър вариант. Освен, че заемат място обаче, в тях часовниците най-често подлежат на различни влияния – от наводнение, през механичен допир помежду си и с капака, до разлагащ се дунапрен…
3. Сравнително най- удобни за дълготрайно съхранение на големи колекции са индивидуалните полиетиленови пликчета със закопчалка. Те са сравнително химически инертни, предпазват от влага, прах и замърсяване, както и от драскотини. Прозрачни са и можем да видим съдържанието, без да е нужно да го вадим. Ползвайте нови пликчета с подходяща големина! Струват стотинки.
4. Часовниците е за предпочитане да се съхраняват без каишки и верижки, които могат да ги одраскат или да причинят някаква химическа реакция (плесени и т.н.)
5. Когато докосваме часовника с ръка, по корпуса и стъклото остават следи от пот, мърсотия и мазнини. Не ги забелязваме, но след дълго време могат да причинят повърхностна корозия във вид на неприятни пръстови отпечатъци.
Ето защо, преди да поставим часовника в пликчето е добре, да го изтрием добре с чиста, суха и много мека кърпа – най-удобни са кърпичките за очила. Без да допираме часовника отново с ръка, поставяме го в пликчето и притискаме пластмасовата закопчалка.
6. Бихме могли да поставим в плика бяло листче с кратко описание на часовника, онова, което го прави ценен и му придава стойност (така нашите наследници след 100 години няма да станат жертва на измамник – антиквар
) Пишете с обикновен химикал или молив, а не с маркери. Поставяйте листа така, че надписа да не е към часовника.
Картотекирани часовници на Марк Гордън с подготвени етикети. Източник:http://www.ussrtime.com/
7. Когато подреждаме пликчетата с часовници в кутия / банкова касета , където ще бъдат съхранявани, важно е да спазваме едно правило: ВИНАГИ с циферблата нагоре! Часовникарските масла, които се използват при профилактика понякога могат да се стекат. Ако часовникът е поставен с циферблата надолу, маслото може да образува петно по него. Циферблатът е единствената част от часовника, която (почти) не подлежи на възстановяване. Тя е и най-важната за външния вид и съответно за стойността на колекционерския екземпляр.
Успех колеги!
Източник>>
