Бойни часовници през Втората Световна война.
Публикувано: 11 май 2014 10:39
Превод на статия.
Ако забележите неточности в превода моля да ме извините.
Бойни часовници през Втората Световна война. WW2
Кирил Горбенко 9-ти май (День Победы) за списание Chronoscope разказва за това, какви часовници са носили съветските войници и офицери по времето на Великата отечествена война (WW2).
Часовниците по време на втората световна война са имали не по-малко значение от оръжието. Без точни часовници е било невъзможно съгласуването на съвместни действия между военните подразделения. Часовниците заедно с компаса били главните средства за авиационна навигация. Те били необходими за насочване на артилерийската стрелба и за координирането на свръзките на радистите. В боя ги използвали мориците, пилотите, пехотата и танкистите. Авиационните навигатори изобразявали курса на картата ръчно, само с компас и таймер часовник, които помагали да се определи изминатото разстояние и действителната скорост.
Какви са били часовниците на бойците в Червената Армия по време на Втората световна война?
След революцията производството на часовници било осъществявано от Главно управление на точните механики, по-късно "Триест Точной Механики" (Гострест Точмех). В неговия състав влизали национализираните фабрики за производство на механизми, и ремонтни работилници както и импровизирани работилници за монтаж и сглобяване на останалите части от царски времена.
Разбира се за страната това било недостатъчно, та дори и царските запаси бързо се изчерпали. След неуспешни преговори с лидерите в производството на часовници "Буре", "Мозер", "Нарден", "Докса", "Тиссо", "Le Globe", "Таван", "Омега", "Longines" и "Зенит" за организацията на производството на часовници, СССР решил да закупи готовата продукция.
На Съветския Съюз провървяло, по това време в САЩ фалирала фирмата Dueber Hampden и нейните машини, инструменти, аксесоари и материали
Били изкупени от съветския съюз през 1929г. В Русия било доставено оборудване за цена от 325 хиляди долара и запасни части за сумата от 135 хиляди долара.
С тези производствени мощности било възможно да бъдат пуснати до 250 хиляди часовници в година. В СССР тази техника била използвана за производството на; Мъжки джобни за Железопътно управление; Мъжки ръчни за Червената Армия. Заводът получил името «Первый Государственный часовой завод» или 1ГЧЗ била построена от нулата за 7 месеца и през 1-ви октомври 1930 година започнала своята работа, а на 5 ноември били пуснати 50 екземпляра джобни часовници, събрани изцяло от детайли собствено производство. Те били подарък за страната за годишнината от Октомврийската революция.
Първият тип часовници които бил наложен за производство в 1ГЧЗ били джобните "1-ви тип" или K-43 именувани така в чест на диаметъра на механизма - 43мм с изнесена секундна стрелка и украсен механизъм. Часовниците били произвеждани с рисунки по периферията и кърба на часовника, а също така и с изцяло гладки корпуси. Практически от самото начало на съществуването си през 1931 година 1ГЧЗ започнал износ на своята продукция.
През 1930г. джобните часовници К-43 започнали да влизат в армейските магазини по около 50 000 броя годишно. Много скоро се появили ръчни модификаций на тези часовници. през 1935 година те получили названието "Кировксие". Те станали прототип за създаването на други модели часовници които постъпили в съветската войска в края на 30-те години по време на Втората световна война. През 1939г. в Куйбышеве сегашен Саратов бил построен нов часови завод Масленникова (ЗИМ). Взели за основа К-43, Саратовци започнали производство на часовници "ЗИМ" в джобен и ръчен вариант.
Така започнало и производството през 1935 в гр. Пенза в велосипедния завод на име Фрунзе (ЗИФ) който започнали да наричат Пензенский 3-ти ГЧЗ, а часовниците решили да нарекат "Звезда". Този завод използвал документацията на ръзни часовници на френската фирма LIP, оказала голяма техническа помощ в усвояването на часовникарското производство.
Въпреки това по време на войната съветските часови заводи не могли да обезпечът търсенето и се налагало да купуват допълнително от други държави. Голяма част от часовниците които попадали в ръцете на руските военни били трофейни. С началото на контра-настъплението на съветската армия започнали да действат правилата на "трофейни екипи" - те бродели след настъпващите единици и събирали своите трофей които събирали в общ фонд който често бил по ценен от ордените за храброст. Командването разбирало това тъй като често награждаването с медали и ордени на своите подчинени може да не се осъществи тъй като те вече може да не са сред живите.
През май 1945 година в Берлин Червената армия събрала от немските складове 17 000 ръчни часовници Selza. Когато градът бил превзет, тези часовници, в качеството си на подаръци награждавали войниците и офицерите, отличили се в боя за немската столица.
Във вид на трофей в съветските войници пападали часовници както немско производство така и швейцарско. Неутрална Швейцария пускала часовници както за нацистите така и за страните в антихитлериската коялиция. Някой от швейцарските фирми не поставяли лого на циферблатите ( Omega international watch Co.), други пък слагали несъществуващи марки, трети (Zenith, Longines, Doxa) оставяли своето истинско наименование. Часовниците за сухопътните немски войници били с клеймо DH, KM пък били за подводничари, а FL за летци.
Ето списък на марките които доставяли по военна поръчка за Гермаия:
Acacia, A.Lange & Söhne, Alpina, Arcadia, Arsa (ныне Auguste Reymond), Bielco, Bulla, Buren, BWC, Choisi, Civitas, Cronos, Dogma, Emco, ERA, Ercules, Etanche, Felco, Flora, Freco, Gala, Glycine, Grana, Gustonia, Hado, Helios, Helma, Helvetia, International Watch Co., LACO, Leonidas, Longines, Madix, Milex, Mimo, Minerva, Moeris, Monitor, Mulco, Nisus, Page, Onda, OPE, Para, Phenix, Pierpont, Pronto, Record, Recta, Revue (ныне Revue Thommen), Siegerin, Silvana, Stabila, Stowa, Syntakt, Thiel, Titus, Tritona, Wagner, Wempe, Zenith, Zentra.
превод от :http://chronoscope.ru/2012/05/world-war-watches/
Ако забележите неточности в превода моля да ме извините.
Бойни часовници през Втората Световна война. WW2
Кирил Горбенко 9-ти май (День Победы) за списание Chronoscope разказва за това, какви часовници са носили съветските войници и офицери по времето на Великата отечествена война (WW2).
Часовниците по време на втората световна война са имали не по-малко значение от оръжието. Без точни часовници е било невъзможно съгласуването на съвместни действия между военните подразделения. Часовниците заедно с компаса били главните средства за авиационна навигация. Те били необходими за насочване на артилерийската стрелба и за координирането на свръзките на радистите. В боя ги използвали мориците, пилотите, пехотата и танкистите. Авиационните навигатори изобразявали курса на картата ръчно, само с компас и таймер часовник, които помагали да се определи изминатото разстояние и действителната скорост.
Какви са били часовниците на бойците в Червената Армия по време на Втората световна война?
След революцията производството на часовници било осъществявано от Главно управление на точните механики, по-късно "Триест Точной Механики" (Гострест Точмех). В неговия състав влизали национализираните фабрики за производство на механизми, и ремонтни работилници както и импровизирани работилници за монтаж и сглобяване на останалите части от царски времена.
Разбира се за страната това било недостатъчно, та дори и царските запаси бързо се изчерпали. След неуспешни преговори с лидерите в производството на часовници "Буре", "Мозер", "Нарден", "Докса", "Тиссо", "Le Globe", "Таван", "Омега", "Longines" и "Зенит" за организацията на производството на часовници, СССР решил да закупи готовата продукция.
На Съветския Съюз провървяло, по това време в САЩ фалирала фирмата Dueber Hampden и нейните машини, инструменти, аксесоари и материали
Били изкупени от съветския съюз през 1929г. В Русия било доставено оборудване за цена от 325 хиляди долара и запасни части за сумата от 135 хиляди долара.
С тези производствени мощности било възможно да бъдат пуснати до 250 хиляди часовници в година. В СССР тази техника била използвана за производството на; Мъжки джобни за Железопътно управление; Мъжки ръчни за Червената Армия. Заводът получил името «Первый Государственный часовой завод» или 1ГЧЗ била построена от нулата за 7 месеца и през 1-ви октомври 1930 година започнала своята работа, а на 5 ноември били пуснати 50 екземпляра джобни часовници, събрани изцяло от детайли собствено производство. Те били подарък за страната за годишнината от Октомврийската революция.
Първият тип часовници които бил наложен за производство в 1ГЧЗ били джобните "1-ви тип" или K-43 именувани така в чест на диаметъра на механизма - 43мм с изнесена секундна стрелка и украсен механизъм. Часовниците били произвеждани с рисунки по периферията и кърба на часовника, а също така и с изцяло гладки корпуси. Практически от самото начало на съществуването си през 1931 година 1ГЧЗ започнал износ на своята продукция.
През 1930г. джобните часовници К-43 започнали да влизат в армейските магазини по около 50 000 броя годишно. Много скоро се появили ръчни модификаций на тези часовници. през 1935 година те получили названието "Кировксие". Те станали прототип за създаването на други модели часовници които постъпили в съветската войска в края на 30-те години по време на Втората световна война. През 1939г. в Куйбышеве сегашен Саратов бил построен нов часови завод Масленникова (ЗИМ). Взели за основа К-43, Саратовци започнали производство на часовници "ЗИМ" в джобен и ръчен вариант.
Така започнало и производството през 1935 в гр. Пенза в велосипедния завод на име Фрунзе (ЗИФ) който започнали да наричат Пензенский 3-ти ГЧЗ, а часовниците решили да нарекат "Звезда". Този завод използвал документацията на ръзни часовници на френската фирма LIP, оказала голяма техническа помощ в усвояването на часовникарското производство.
Въпреки това по време на войната съветските часови заводи не могли да обезпечът търсенето и се налагало да купуват допълнително от други държави. Голяма част от часовниците които попадали в ръцете на руските военни били трофейни. С началото на контра-настъплението на съветската армия започнали да действат правилата на "трофейни екипи" - те бродели след настъпващите единици и събирали своите трофей които събирали в общ фонд който често бил по ценен от ордените за храброст. Командването разбирало това тъй като често награждаването с медали и ордени на своите подчинени може да не се осъществи тъй като те вече може да не са сред живите.
През май 1945 година в Берлин Червената армия събрала от немските складове 17 000 ръчни часовници Selza. Когато градът бил превзет, тези часовници, в качеството си на подаръци награждавали войниците и офицерите, отличили се в боя за немската столица.
Във вид на трофей в съветските войници пападали часовници както немско производство така и швейцарско. Неутрална Швейцария пускала часовници както за нацистите така и за страните в антихитлериската коялиция. Някой от швейцарските фирми не поставяли лого на циферблатите ( Omega international watch Co.), други пък слагали несъществуващи марки, трети (Zenith, Longines, Doxa) оставяли своето истинско наименование. Часовниците за сухопътните немски войници били с клеймо DH, KM пък били за подводничари, а FL за летци.
Ето списък на марките които доставяли по военна поръчка за Гермаия:
Acacia, A.Lange & Söhne, Alpina, Arcadia, Arsa (ныне Auguste Reymond), Bielco, Bulla, Buren, BWC, Choisi, Civitas, Cronos, Dogma, Emco, ERA, Ercules, Etanche, Felco, Flora, Freco, Gala, Glycine, Grana, Gustonia, Hado, Helios, Helma, Helvetia, International Watch Co., LACO, Leonidas, Longines, Madix, Milex, Mimo, Minerva, Moeris, Monitor, Mulco, Nisus, Page, Onda, OPE, Para, Phenix, Pierpont, Pronto, Record, Recta, Revue (ныне Revue Thommen), Siegerin, Silvana, Stabila, Stowa, Syntakt, Thiel, Titus, Tritona, Wagner, Wempe, Zenith, Zentra.
превод от :http://chronoscope.ru/2012/05/world-war-watches/
