"Часовникът", "Млад техник", 1986г.
Публикувано: 04 окт 2012 14:00
Вчера ми подариха списание "Часовникът" поредица "Млад техник" от 1986г. Ще опитам да го кача цялото тук, заедно с оригиналните снимки. Материала е писан от инж . Любомир Йорданов Петрушев.
За времето и неговото измерване
Представата за времето и необходимостта от неговото измерване са възникнали като практическа потребност на хората още в най-стари времена. Но столетия наред- не само в древността, а и през Средновековието, не е била нужна особена точност при неговото отчитане. Протичането му определяли по редовно повтарящи се събития- преди всичко по явленията, свързани с движението на Слънцето и звездите. Но в обикновения живот по-важни били редът и ритъмът на периодичните, бавно протичащи природни процеси, свързани с обработването на земята, отглеждането на домашните животни и други важни човешки дейности, а що се отнася до всекидневното определяне на времето - достатъчно било и кукуригането на петлите.
В древността само на астрономите били необходими точни начини за определяне на времето. Така едновременно с астрономията се появила и развивала още една наука- "гномониката", или науката за часовника. Какви са били първите единици за измерване на времето? Астрономическите изследвания и познания още през древността насочили учените към резултатите от двете видими, периодични движения на Земята- въртенето около собствената й ос и обикалянето около слънцето. Така били определени и двете основни мерни единици- денонощието и годината.
За земния жител звездите се движат от изток на запад. Една част от тях за нас, жителите на северното полукълбо, са разположени под хоризонта и ние въобще не ги виждаме. Други са винаги над нас и никога не залязват, а някои, както Слънцето, всеки ден изгряват и залязват.
Интервалът от време между две последователни горни кулминации на коя да е звезда се нарича "звездно денонощие". По- точното определение гласи, че звездното денонощие отговаря на интервала от време между две последователни горни кулминации на точката на пролетното равноденствие, която се получава от пресичането на еклиптиката (траекторията на видимото движение на Слънцето сред звездите) с небесния екватор. Звездното денонощие е една от основните единици за измерване на времето, понеже продължителността му остава постоянна - 24 звездни часа. То обаче е неудобно за измерване на времето във всекидневния живот, тъй като не се съгласува с редуването на деня и нощта.
Преминаването на центъра на слънчевия диск през през меридиана на дадено място представлява неговата горна кулминация. Интервалът от време между две горни кулминации на центъра на слънчевия диск се нарича истинско слънчево денонощие. То е по-дълго от звездното денонощие средно с 3 мин и 36 сек и освен това в течение на една година продължителността му периодично се променя. Затова не случайно преди около триста години в герба на цеха на парижките часовникари е имало надпис: "измамно е времето, което Слънцето показва".
Всички часовници днес не са регулирани по движението на истинското слънце, а по движението на въображаема точка, която извършва една пълна обиколка на Земята за същото време, но се премества по небесния екватор абсолютно равномерно. Тази точка се нарича средно слънце. Моментът на преминаване на средното слънце през меридиана на дадено място се нарича средно пладне, а интервалът между две последователни такива положения на средното слънце- средно слънчево денонощие, чиято продължителност е винаги 24 часа. В основата на възприетото "гражданско" време е залегнало средното слънчево денонощие, което започва в полунощ или в 0 часа.
От 1884г. в целия свят е приета единна обща система за измерване на времето. Земното кълбо е разделено условно на 24 еднакво широки пояси ("резени"), неречени "часови пояси". Един пояс обхваща 15° и има едно и също официално поясно време. За начален (нулев) пояс е приет този чийто среден меридиан преминава през астрономическата обсерватория в Гринуич- близо до Лондон. Времето на този пояс се нарича "гринуичко" или "западноевропейско". Времето в страните от средната част на Европа (Италия, Австрия, Швеция и др.) се различава от гринуичкото с един час. Те имат "средноевропейско" време. България е във втория часови пояс на изток от Гринуич и разликата от нашето официално време е вече два часа. Това е така нареченото "източноевропейско" време.
За времето и неговото измерване
Представата за времето и необходимостта от неговото измерване са възникнали като практическа потребност на хората още в най-стари времена. Но столетия наред- не само в древността, а и през Средновековието, не е била нужна особена точност при неговото отчитане. Протичането му определяли по редовно повтарящи се събития- преди всичко по явленията, свързани с движението на Слънцето и звездите. Но в обикновения живот по-важни били редът и ритъмът на периодичните, бавно протичащи природни процеси, свързани с обработването на земята, отглеждането на домашните животни и други важни човешки дейности, а що се отнася до всекидневното определяне на времето - достатъчно било и кукуригането на петлите.
В древността само на астрономите били необходими точни начини за определяне на времето. Така едновременно с астрономията се появила и развивала още една наука- "гномониката", или науката за часовника. Какви са били първите единици за измерване на времето? Астрономическите изследвания и познания още през древността насочили учените към резултатите от двете видими, периодични движения на Земята- въртенето около собствената й ос и обикалянето около слънцето. Така били определени и двете основни мерни единици- денонощието и годината.
За земния жител звездите се движат от изток на запад. Една част от тях за нас, жителите на северното полукълбо, са разположени под хоризонта и ние въобще не ги виждаме. Други са винаги над нас и никога не залязват, а някои, както Слънцето, всеки ден изгряват и залязват.
Интервалът от време между две последователни горни кулминации на коя да е звезда се нарича "звездно денонощие". По- точното определение гласи, че звездното денонощие отговаря на интервала от време между две последователни горни кулминации на точката на пролетното равноденствие, която се получава от пресичането на еклиптиката (траекторията на видимото движение на Слънцето сред звездите) с небесния екватор. Звездното денонощие е една от основните единици за измерване на времето, понеже продължителността му остава постоянна - 24 звездни часа. То обаче е неудобно за измерване на времето във всекидневния живот, тъй като не се съгласува с редуването на деня и нощта.
Преминаването на центъра на слънчевия диск през през меридиана на дадено място представлява неговата горна кулминация. Интервалът от време между две горни кулминации на центъра на слънчевия диск се нарича истинско слънчево денонощие. То е по-дълго от звездното денонощие средно с 3 мин и 36 сек и освен това в течение на една година продължителността му периодично се променя. Затова не случайно преди около триста години в герба на цеха на парижките часовникари е имало надпис: "измамно е времето, което Слънцето показва".
Всички часовници днес не са регулирани по движението на истинското слънце, а по движението на въображаема точка, която извършва една пълна обиколка на Земята за същото време, но се премества по небесния екватор абсолютно равномерно. Тази точка се нарича средно слънце. Моментът на преминаване на средното слънце през меридиана на дадено място се нарича средно пладне, а интервалът между две последователни такива положения на средното слънце- средно слънчево денонощие, чиято продължителност е винаги 24 часа. В основата на възприетото "гражданско" време е залегнало средното слънчево денонощие, което започва в полунощ или в 0 часа.
От 1884г. в целия свят е приета единна обща система за измерване на времето. Земното кълбо е разделено условно на 24 еднакво широки пояси ("резени"), неречени "часови пояси". Един пояс обхваща 15° и има едно и също официално поясно време. За начален (нулев) пояс е приет този чийто среден меридиан преминава през астрономическата обсерватория в Гринуич- близо до Лондон. Времето на този пояс се нарича "гринуичко" или "западноевропейско". Времето в страните от средната част на Европа (Италия, Австрия, Швеция и др.) се различава от гринуичкото с един час. Те имат "средноевропейско" време. България е във втория часови пояс на изток от Гринуич и разликата от нашето официално време е вече два часа. Това е така нареченото "източноевропейско" време.