dreadx>
И аз съм започнал с електрониката някъде тогава. И не си спомням със сигурност, но може би първият ми по-сериозен проект беше от точно такова комплектче - радио.
И при мен имаше едно такова.
Кво беше, не помня. С брат ми му викахме Таски радио. Май полско. То не свирна.
nevenbekriev>
Друг спомен! Юность 401 !!! Линеен рефлексен радиоприемник с положителна обратна връзка, направен с цели 4 транзистора, германиеви! Смятай!!!
Юность не съп правил. След неуспеха с таскито ни купиха един киев. И той свиреше отвсякъде
Първото радио - половин час след купуването:
http://random2008-12.narod.ru/detskie_z ... _priemnik/" onclick="window.open(this.href);return false;
Интересно, че това чудо го избра майка ми. Тя не разбира нищо от електроника, а конструкторът е гениален
nevenbekriev>
Освен тях имаше и едни Мальiш
Викахме му мълчиш, ма си свиреше.
nevenbekriev>
едни ЕлектронМ
и Электрон 2М. Забравил съм ги. Май на емката платката не беше печатна и елементите се запояваха с калайдисан проводник. А на 2М имаше печатна платка. Той беше за по-напреднали, щото пистите се отлепваха, преди да ги допреш с поялника.
nevenbekriev>
Тогава един единствен транзистор в магазините Млад Техник струваше 3.50 лв!
Не само в Млад техник! Баща ми отиде командировка в Ботевград, и с брат ми една седмица преди това го навивахме да ни купи по един джоб транзистори и диоди, щото там били евтини. Мале, какви послушни бяхме тая седмица!
А той се върна с един транзистор, май SFT-326, точно за 3.50 и с един диод SFD - за 1.50. Това го помня.
Затова брояхме транзисторите и купувахме всякакви комплекти и конструктори. Още повече, че и резистори, и кондензатори нямахме.
Връх на радиодейността ни беше ей такова нещо:
http://random2008-12.narod.ru/detskie_z ... udvoeniem/" onclick="window.open(this.href);return false;
+
http://random2008-12.narod.ru/detskie_z ... _sheme_16/" onclick="window.open(this.href);return false;
+
http://random2008-12.narod.ru/detskie_z ... tnii_unch/" onclick="window.open(this.href);return false;
9 транзистора, почти веф, смятай!
Сложихме го в кутия от радиоточка и сума време свиреше, още повече, че място за батерии бол
А за да се върна на темата за часовникарството.... нямахме мултицет. А без мултицет нищо не ставаше.
И като отидох на окръжна олимпиада по химия във Враца (бях седми клас в прогимназията) взех второ място и получих страхотен комплект - ОММЕТЪР, за сглобяване.
С уникална батерия волт и половина - трябва да я идентифицирам.
С един предел на измерване
И с лоша измерителна система.
Ама тя имаше добра станина, скала, лагери като на тенекиен будилник и стрелка с ос.
А виж, пружинки нямаше. Магнити само.
И аз я преработих!
Колко тоководещи пружинки съм навил, само аз си знам
Накрая, като вържа потенциометър на клемите, можех да му местя стрелката с врътката. Плавно.
Само че не можах да го накарам да мери точно :(
Ама после затова не ме беше страх да пипна спирала и баланс. Той по-лесно се сглобяваше.
Щото тия пружинки, дето ги навивах за омметъра, искаха да се запояват. Иначе не ставаше.
Та от този омметър после дойдоха будилниците на база Юный часовщик... и те се настройваха и вървяха горе-долу точно.