Много от нас имат часовници с история която се вижда от всяка драскотина или протриване по корпуса. Колкото повече са изполвани толкова по-голяма почит заслужават и може би ако се замислим, легендарните стари часовници са известни точно с десетилетията вярна служба на ръката на своя стопанин. Все повече разбирам, някой колеги тук които се опитват да споделят тези възгледи. В този момент в който заедно с вас размишлявам върху тези часовници които оставяме в отделна кутия от която черпиш части за да възкресим други техни събратя. Замислям се, че не веднъж съм съжалявал, че съм разглобил някой силно захабен часовник, макар и работещ не съм го смятал, че той превъзхожда останалите си събратя които така трескаво събираме и пресяваме така, че те по възможност не трябва да са ползвани или търсим да няма следи от употреба. Ами това са "мамините дечица", те не може да са достойните в нашите представи. Постепенно осъзнавам, че започвам да променям своето мислене и да харесвам "прослужилите часовници"
Може би ще се намерят хора които ще ги сметнат за скраб и може би ще ни упрекнат за това както се е и случвало, но това не е скраб това са ветерани които са видели много.
Приканвам ви да се поразровите в своите кутий да разгледате и усетите всеки един такъв часовник и ако той върви и не се предава, то поразходете го сред хората може пък да ви донесе късмет в размяна на това.
Поздрави!
,но ми се струва че на Митака има нещо нанесено върху маркерите,а маѝ върху целия цифер.
