- в руската секция на WUS вече повече от година няма особено оживление, а това е някакво мерило за световната популярност на тези часовници
- търсачи на нескъпи и екзотични часовници се пренасочиха към китайци, където изборът е много по-голям (от пълни боклуци до перфектни двойни турбийони), а екзотиката на йероглифите и по-голяма от тази на кирилицата.
- италианците и французите, които бяха най-големите фенове, като че ли позамлъкнаха. Останаха повече американци.
- поколението в Източна Европа, носталгиращо по комунизма, се топи. В самата Русия най-големите колекционери от типа на Растафар и Герман минаха на други забавления, което си е нормално, но тревожното е, че не ги замества никой равностоен, т.е. няма го нормалното заместване на редиците.
- опитите на новата Ракета да пробие сред скъпите часовници нещо се провалят, т.е. има си някакъв ценови таван за руските часовници, отвъд който е трудно да се мине и може би той е достигнат.
- новите членове на ВУС, които се включват, започват от Амфибии и сетне се катерят нагоре, а това е определена публика, която търси забавни и евтини неща и колкото и да еволюира, си има някакви приоритети.
- когато Восток пусне кепенците (а това е неизбежно, те не купуват нови машини от десетилетия), ще намалее и потокът на нови фенове, от които после някои стават колекционери.
От друга страна
- основната част от агитката си остават руски емигранти, а потокът на емигранти от Русия надали ще намалява. И някои от тях ще купуват Столичная от специализиран магазин на Запад, а други може да си поръчат часовник. Не че едното пречи на другото
- Русия все повече се позиционира като алтернатива на Запада и хора, търсещи някаква алтернатива, могат и да си купят руски часовник. Независимо дали ги радва анти-гей позицията на Кремъл, победилата олигархия, комунизмът, самотата на Сибир в сравнение с пренаселените градове или каквото и да е друго.
Забележете, не коментирам качествата на руските часовници. Струва ми се, че качеството на стария часовник е доста хлабаво свързано с неговата цена. По-тясна е връзката между днешната цена на някоя марка и старите екземпляри, но това е друга история.
Лично за себе си реших да не пазя "пенсионен фонд" в руски часовници, а да вземам само каквото ми е забавно и любопитно на мен. Много е бутикова тази ниша и съвсем малки неща могат да променят картината, поне на мен така ми се струва, но ми се ще да чуя и вашето мнение.
