chasove.com

Днес пристигна новата дрешка на Зорка Ама с фотото на телефона се снима много трудно тая красавица:

От много време си мисля да напиша този пост. Мислех си дали да не е отделна тема, нещо като „Важните часовници в живота ни“, но в крайна сметка реших да е тук, ако някой от модераторите прецени, че трябва да има такава тема, нямам нищо против да я отдели. Иначе конкретната тематика е, как се започна всичко.
Без да се правя на психо аналитик, мога да кажа, че съм сигурен, че любовта към часовниците за всеки от нас се корени някъде далече в детството. за мен лично всичко започна така:
Беше далечната 1981 г. трябваше да бъда първи клас, дядо ми ми каза, че за първия учебен ден ще ми подари часовник, който в момента е дал на часовникар за да го подготви за мен. За съжаление часовникът не беше готов за 15 септември. Получих го някъде в средата на годината. Понеже като всички деца бях питал стотици пъти какъв е часовника, дядо ми ми беше разказал за него и аз очаквах да получа своя Омикрон, за който знаех, че е страхотен швейцарски часовник. Някъде в средата на годината получих своя часовник:



Сигурно се чудите, защо не е Омикрон. Е и аз се чудех, но историята на часовника е следната:
Омикрона е бил подарен на баща ми за неговия първи клас, от 10-15 години по голям тогава от него братовчед, който живее в СФРЮ. За съжаление баща ми не опазва часовника. Счупено му е стъклото, сигурно е имал и други поражения. Това е причината дядо ми да го изпрати в СФРЮ за ремонт, но часовникарят при който попада не е разполагал с части за Омикрон и заради стъклото преоблича часовника в тези дрешки. Така или иначе за мен това си е моя Омикрон, който за съжаление носих няколко месеца, но при мен имаше не по-щастлива съдба отколкото при баща ми. Оказа се че часовника не е достатъчно устойчив за дете – първо му счупих стъклото( тогава не знаех, че е плексиглас), а после редовно се запотяваше, защото къде го мокрех, къде се потеше от мен. Оставих го в къщи и там си седеше до преди година.
Следващите 6-7 години от живота ми нямах часовник, но за сметка на това всеки ден виждах дядо ми, който носеше своя часовник, сверяваше го и го навиваше. Той ми разказваше, че този часовник е специален, чакал е с месеци, за да му го доставят и когато порасна и аз трябва да си взема хубав и точен часовник. Баща ми също имаше Сейко автоматик, дайвър, но за него по-нататък. Та когато станах на 13-14 години, със собствени прилежно кътани пари, си купих първия часовник. Естествено, че беше швейцарски:



Не ми се смейте, бях убеден, че е швейцарски(предполагам заради надписа на латиница). На всички обяснявах, че не е известна марка, но си е швейцарски и е много точен плюс това(Явно по това време не е било модерно да се чете, какво пише в дъното на циферблата). Този часовник го носих, докато му пукнах стъклото. Часовникарят в Сандански(аз съм израсъл там) каза, че няма части за него и така и той се гушна до Омикрона.
Следващият ми часовник го нямам. Н е мога да си обясня къде е, но предполагам, че някой го е изхвърлил при разчистване в къщи.( Казвам някой, защото аз не съм такъв човек. Жена ми вика, че съм клошар, ама предполагам, че ви е познато, та по тая тема друг път.) Прилагам снимка от мрежата. Наскоро се продаваше такъв и тук, ама на мен си ми е важен моя….



Не знам защо по онова време, не беше известно, че батерията може да се сменя, та като спреше часовника и влизаше в чекмеджето. Иначе часовника си беше скъп, помня, че го купих за 75 лв. от ГУМ.

Като станах студент, най-после си купих хубав часовник:



Нали се разбрахме да не се смеете! Добрата новина е, че съм се сетил да му сваля батерията, като е свършила. Лошата е, че не съм го пробвал, дали работи. За мен обаче той е ценен…. Батерията му свърши някъде между 2000 г. и 2002 в Лондон. Там не познавах часовникарите…
Когато се прибрах и започнах работа тук, от първия получен бонус, реших да си купя часовник. Няма нужда да казвам че е швейцарски нали :



Още си е с мен, много верен другар и скъп спомен. Миналата година ми подариха и друг швейцарец:



После някъде прочетох, че няма човек, който обича часовниците и няма амфибия и си взех това:



Така беше до миналата година, когато открих този форум. Благодаря ви, защото тук осъзнах, че хубав часовник е този, който ми харесва на мен. Аз не съм колекционер, но за мен е важно да се радвам на тези машинки, които ми харесват(Не вземам часовници, които не бих носил). Благодарение на вас, намерих всички тези важни за мен спомени, както и възстанових специалния часовник на моя дядо, който съм показал по-горе, издирих и си взех и последните часовници( също по горе), които ми носят голяма радост, а най-голямата радост за мен е, че моите хлапета(две момчета на 9 и 6) им се радват също. Преди малко заедно слушахме, как „цъкат“ часовниците.

П.п. Щях да пиша за на баща ми сейкото, ама не ми се пише щото ми се реве. Само искам да кажа, че ако някой има дайвър на сейко от 70-те, със сребрист циферблат, който е намерен във водите на Черно море(някъде около Албена), много ще съм благодарен да ми го върне, че баща ми още ми се сърди.
Ами това е, ще се радвам да прочета и вашите истории и още повече да видя първите ви часовници, ако ги пазите.

Страхота история! Личат си чувствата които те обземат при спомените. Аз за съжаление нищо от детството ми не помня, което да е свързано с часовници. Единствено ми изплува в съзнанието, че нашите ми донесоха един кръгъл от екскурзия в Украйна, но точния модел за съжаление не помня.

Историята е много истинска и хубаво написана. Харесва ми мисленето което не е повлияно от печалби или стремеж за нещо рядко което казват, че е рядко в форумите.
Страхотно изрязяване на истината:
"....защото тук осъзнах, че хубав часовник е този, който ми харесва на мен."
Поздравявам те за добре изразената мисъл.
Темата е много хубава и би могла да е отделна, но и аз не мога да се включа с много защото имам само един - първият ми детски часовник който успешно възстанових до много добро външно и вътрешно състояние. Но с един часовник история не става останалите ми са били пръски от китайското дигитално цунами.

Много добре разказана история.
А часовниците, които ни напомнят за любими хора, са най-скъпи!

Днеска се разходих до битака, не намерих каквото търсих, но не можах да подмина това :



Иначе подмихах един приличен Спотивен, та малко ме е яд, ама който го е взел дано се похвали.

Иначе вчера от Лидл си взех хубава кутия за чай, ако му трябва на някой да знае, че там има:

Важно е да няма празно от битака
И кутията си я бива!

Гледах ги кутиите.
Обаче,ако почнеш да трупаш като повечето от нас тези кутии няма да свършат работа.
И аз купувах разни кутии по за 15-20 часовника и се отказах.
Стават да си държиш часовниците за носене т.с. 5-10броя.
Тук вероятно има хора със стотици часовника-нали се сещаш колко кутии и какво място ще заемат.

Какви са вътрешните размери на кутията?

Размерите на кутията са 28*18 см. Иначе аз я взех точно за часовниците, които нося.
По принцип се поотказах от трупането и съм свел интересите си до часовници които наистина ми "грабват" окото, иначе няма насмогване, само днес трябваше да се прибера с поне 5-6, а после ги трупвам в чекмеджето и не ги поглеждам с месеци.

Прехвърляй насам.

Нямам нищо ново за показване, но си "моднах" амфибията:

Е как така сам я модна? Ами ти "братя" нямаш ли тук?
Бързо си признавай кое от къде и т.н.
Страхотна е!

atanweb написа:Е как така сам я модна? Ами ти "братя" нямаш ли тук?
Бързо си признавай кое от къде и т.н.
Страхотна е!

Тъй, тъй и аз проявявам интерес. Помогни и ние да моднем, че станал чудесен.