3017 написа:Интересно ми е по каква програма е можело да се учи в Съюза тогава?
Имаше няколко варианта.
Основният беше държавна поръчка, по специалности, които нямаше в България.
По този вариант са завършили около 1000 души, с точност до порядък - много повече от 100, ама не 10000.
Имаше още два начина - единият, като във всички останали страни: ако родителите ти живеят там (дипломати, търговски представители и просто българи с постоянно пребиваване в СССР) и втория - ако родителите ти работят в Коми АССР. По последните два начина се кандидатстваше на общо основание с братята, с 4 изпита. В нашия институт (и в много други) братята държаха руски, химия, физика и математика.
По държавна поръчка обаче се кандидатстваше съвсем по друг начин.
Аз разбрах от баща си, че има такава работа (той тогава работеше в завод на Металхим). После написах рапорт до командира на батальона, че ми е необходима еднодневна командировка до Арсенал и отидох в отдел кадри, облечен като за градска отпуска - в зелени парадни дрехи.
Към половин ден ми отне попълването на всякакви анкети... абе бая листа си бяха.
Казаха ми, че ще уча високомолекулярни съединения, което общо взето беше истина, само истина, ама съвсем не цялата истина ;)
Добре, че освен политиката бях държал и химия и бях горе-долу в час в сравнение с братята, щото повечето ми колеги бяха приети в МЕИ. И по общоиинженерните дисциплини бяха добре, ама по химия и околохимически предмети... абе кво да ти разправям... умни момчета бяха, успяха да се преориентират.
По държавна поръчка студентите бяха главно на секретни специалности, викахме им закрти.
Моята беше 0815. Разбрах какво е това чак след 3 курс, до тогава учехме заедно с братята в блок "А", ако говорим по аналогия със СУ от това време.
Само че при нас имаше три варианта - матмех, физхим и химфак.
ВВшниците, барутаджийте, снарядяването на боеприпаси и пиротехниците учеха във физхима.
След 3 курс минахме в друг факултет, вече инженерен, ИХТФ (химико-технологиески). Бившия военхим, военно-химически.
Там имаше българи на 4 специалности - 0814 (ХТОСА, химия и технология на органичните съединения на азота, която си беше химия и технология на взривните вещества), моята 0815 (ХТВМС, химия и технология на високомолекулярните съединения, или химия и технология на барути и твърди ракетни горива), 0816 (снарядяване на боеприпаси) и 0817 (пиротехника). Ама пиротехниката беше не китайска, а бойна. Трасьори, закъснители, напалми, термити, запалителни, осветителни и прочие благинки).
Имаше и още една, 0818, на която никога не е имало чужденци: химия и технология на биологически активните съединения. Това беше синтез на бойни отровни вещества.
По мое време отровите (18 катедра) таман бяха се захванали много сериозно с утилизацията. Сега им остават още десетина години, и после ще се преквалифицират - в света вече няма да има химическо оръжие, а който се опита да го прозивежда, ще установи експериментално, кой танк е по-добър - Т-90, АБрамс, Леопард, Чаланждер или Льоклерк.