За казармата?

[Pavlin]

Налазиха ме някакви спомени преди малко. Въпреки че имаше изострена тема за оръжията, интересно ми е кой къде е служил и какви войски. Изобщо какво помните?
Аз в зенитно-ракетно поделение 52860 Кичево. На 10км от нас, но за да е пълна гаврата, по него време нямаше отпуски. А ако те пуснат събота и неделя за два дни, трябва да се върнеш и да спиш съботата в поделението. Но дори и това се случваше много много рядко.
Кашишки взвод, по тревога трябваше да бягаме към хранилището, палеха Зиловете, ние чакахме отвън и хуквахме след тях( като че ли не можеше да има една седалчица като на баклуджийските камиони сега) до установките. А там... гърч, неиомоверно трудно да се зареди тази ракета. С-125 Нева:

Още инфо тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1-125" onclick="window.open(this.href);return false;

И така ни михаваха дните, ако не бяхме в ареста или да копаем безсмислени канали, по цял ден десетки километри бягане след тези:


А нещото което най много ме измъчваше, че баща ми по него време беше майор, командир на цял дивизион. Аз кашик, а моите набори, синове на колеги на баща ми, бяха на минералните басейни в Сана, в курортен комплекс Дружба, да пазят почиващите някой да не се намокри.
Може би е било за добро...

[Fenna]

Аз почти нямам спомени от казармата, защото беше цели ... 6 месеца
3 месеца в школата във В.Търново-разузнавач и после командир на същите в Казанлък.
Имам спомени как с калашниците в багажника на една жигула ходихме на кафе по центъра на Казанлък. Абе с две думи помня лошата храна и дисциплина нулева-малко след това е премахнаха май. Аз служеш втората половина на 2001г. Возехме се в едни БТР-и едва влизах-още тогава си бях 190см но имах точен мерник...жалко, че от тогава не съм стрелял...но пък в Казанлък имаше много хубави девойки....айде стига, че се размечтах

[DHM]

Исках да служа в специални части, но баща ми не беше партиен член....Все пак говорим за 88' Взеха ме рарузнавателно-десантна рота в Харманли...."черния полк", както го наричаха.....Няколко скока с парашут, СРБ (специализиран ръкопашен бой) всеки ден, марш на скок два пъти седмично и безброй лагери, школи и др. подобни, като школата за разузнавачи в Ст. Загора, школа в Плевен за подготовка на офицери и т.н. хубавото беше курса по стрелба с Драгунов, парашутната подготовка и СРБ-то.....но това са само спомени....
Хубавото беше, че имах отпуски за едно или друго....награди за стрелба или някое заниатие....имаше и гарнизони с преспиване Все пак бях писар на ПНЩР-то или помощник началник щаб по разузнаването на полка, което пък ми костваше много безсънни нощи в чертане на карти....Влязох 177см и 67кг, а след 8 месеца бях 81кг и 180 уволних се 181см и 86кг.....демк заприличах на мъж, че имах вид на недоносен
Много мога да говоря за казармата......имам и лоши спомени от нея, но много повече добри, както и незабравими мигове, емоции и приятелства!
Вярно две години, но не съвсем загубени напразно....а и с времето лошото избледнява, а хубавото изкристализира

[varban]

И аз съм бил като теб, ама 80-82 година. Служех в същия батальон, в който си карал школата :-)

[DHM]

Надуших те още когато те поканих да влезеш тук

[varban]

С-125 Нева:

Още инфо тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1-125" onclick="window.open(this.href);return false;

Ето повече, ама на руски: http://pvo.guns.ru/s125/" onclick="window.open(this.href);return false;

Въпреки твойте впечатления (не се съмнявам, че са правилни ), С-125 си е прогрес по сравнение с С-75, на която втората степен е с течно гориво Там към гърча по зареждането се добавя и заливка на компоненти, а после - празнене. Което освен че е тежко, е опасно. Окислителят на С-75 е голяма гадост - разтвор на азотен четириокис в азотна киселина. И не всеки противогаз от него помага, необходим е специален:



Общовойсковия се разкапва за няколко минути - влагата от издишания въздух се свързва с парите на окислителя и дава димяща азотна киселина.

Така че ти е провървяло с ракетата

[Pavlin]

Пропуснах да спомена че в един момент бях преместен в поделението в Камчия- ада на ракетните поделения. Та там получих най големите си житейски уроци именно на С-75 Волхов
За мое щастие, "почивката" ми продължи по малко от месец. Все още не мога да осмисля причините за преместването ми и на кого да благодаря за връщането ми

[varban]

Горючка выпита до дна,
А степь уже напряжена,
Теперь у всех у нас одна тревога.
Рванулось тело к небесам,
Привычно вздрогнул Тюра-Там,
Ушла, красавица, к богам!... И слава богу.

http://chijiki.narod.ru/mp3/p13pz96.mp3" onclick="window.open(this.href);return false;

Tекст: http://chijiki.narod.ru/texts/t13pz.htm" onclick="window.open(this.href);return false;

Едно ниво нагоре са всички: http://chijiki.narod.ru/index.htm" onclick="window.open(this.href);return false;

[varban]

Вие само за ракети не ме закачайте много-много, щото бързо ще обърнем форума на филиал на авиабазата

Така се случи, че това ми стана професия. Специализацията ми са точно ракетните горива.

Аз нарочно не участвах в темата, която повдигна Миро. Щеше да е подигравка със старт-топика и участниците...

[storyteller]

Две години в края на соца, сапьор. Интересно, че почти нищо не помня - само някои приятели. Предполагам, че ако се напъна, ще си спомня, но не знам дали си струва. Нищо съществено не ни дадоха да взривим
Помня също, че имах часовник Ракета и го увивах с кърпичка, сетне го слагах в джоба на гърдите, за да го опазя от счупване. От онези правоъгълните, със син циферблат.

[sheretudis]

три години във ССВУ-Г Оряховица Мотопехота завърших със 5,60 успех Заради кирливата математика не бях пълен шесторкаджия а единствената си задача и половина сам реших на държавния изпит за голямо учудване на даскала с когото имахме някаква негласна договорка за трите години При подготовка за изпити ме поглеждаше втренчено на последните задачи и аз си знаех че това ще се падне но със разменени цифри Не бях нагъл а чинно си решавах една задачка за удовлетворителен и тъй арно си вървеше хорото Но за държавния изпит номера не минаваше и ако не се взема в ръце ще ме скъсат Като ми опря яйцето в гъза ща не ща отворих учебника за сефте и с отврат четнах тук таме По български език и литература пък имах най добрата оценка във всички средни училища във България И тъй по право заради отличен успех трябваше да продължа във ВВУ Търново без приемни изпити но не ни приеха Не им оттърваше да хранят още пет години готов сержант когото са обучавали вече три Мен ме изкараха дюстабанлия Годен за сержант но негоден за офицер Тогава нещо в мен се пречупи и започнах да гледам на заобикалящата ме действителност с по други невярващи очи По разпределение ме изпратиха във Момчилград пом ком взвод а после старшина на зенитна батарея ЗУ-23 Изпълнявах си съвестно задълженията но мухата че не съм на мястото си ми беше влезла Изкарах 6 г 7 месеца и 5 дни В батареята бяхме само аз като старшина и един капитан батареен командир а в батареята бяха 35 танета Железен ред и дисциплина цареше в батареята което учудваше всички в полка А причината за изключителната дисциплина беше много проста Поради честите отсъствия от полка заради лагер сборове на зенитната артилерия по 3 месеца зиме и три лятото си бях направил фалшив печат на полка и всички на смени ги пусках в отпуска Събираха им се по 30-40 дена в годината извън полагаемата а по това време 77-85 да излезеш навън си беше изключение При екстрени случаи по лични причини ги пусках и от полка Не е чудно при тази ситуация че ако сгафят ги пердашех с каиша по ред на номерата от командирите на разчети до последния шофьор без да гъкнат Повечето бяха от Хасковско а доста и от Димитровград с които често се виждам Интересното е че тези които пердашех най много сега са ми най големите дружки Все пак не ги дармелех без основателна причина за щяло и не щяло но пък за сметка на това нямаше стари и млади и издевателствата помежду им бяха нещо непознато Единствения грък в БНА беше трън във петата на ВКР-то и използвах ситуацията да се изсуля без да ми потърсят отговорност Така се озовах в цивилизацията и не съжалявам нито за миг че не съм пенсионер на 38 години каквито са моите колеги

[sheretudis]

Тъй като разбирам темата като вид въпрос да я бъде или не казармата ще кажа че трябва да има някакво обучение Разбира се не във вида който е бил навремето Не съм наясно под каква форма да е но вижте Швейцария Пълен неутралитет ,никой не я заплашва, но има боеспособно население което в призивна възраст си държи оръжието у дома Трябва да има някаква форма на обучение защото първо сме на Балканите, второ имаме съсед непредсказуем държащ на границата ни цяла въоръжена до зъби армия по незнайна причина с намигване го казвам и трето танкове самолети и артилерия могат да се купят но да обучиш хора да боравят с тях и то виртуозно е сложен и продължителен процес Няма да казвам клишето ---който не храни своята армия ще храни чужда ---а ще кажа че предпазливия и господ го пази

[storyteller]

И аз смятам, че трябва да има някакъв вариант на наборна армия, макар и по други причини. Полицията и професионалната армия са кучета на властта - когото им посочиш, него ще захапят. Нещо като частна охранителна фирма, само че платена с общи пари. Наборната армия все пак се набира сред гражданите и с всички уговорки, че едни момчета лесно могат да бъдат манипулирани, все пак войниците в крайна сметка знаят, че са част от обществото.
Примерът с Швейцария е много хубав, защото там оръжието у дома върви заедно с референдуми, възможността да влияеш лично върху важните за теб въпроси. И можеш да избираш накъде да отиват част от данъците ти. Контрол върху парите ти, оръжието у дома, реалният политически избор - общо взето системата при тях работи.

[varban]

Швейцария, Израел - това са най-боеспособните армии.
Докато при швейцарците това е само теория, еврейците и на практика го показват.

[varban]

Бачо Ангеле, а саати в казармата чоплеше ли?
И въобще - как почна занаята? Може и да си разказвал, ама не съм го хванал.