Смени големината на шрифта



Публикувай нова темаДобави отговор Страница 1 от 2   [ 16 мнения ]
Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2014 09:36 

Регистриран на: 01 Май 2014 19:52
Мнения: 113
Местоположение: Пловдив
Предлагам колеги,тука да публикуваме кратки описания на часовници в различни произведения на български и чуждестранни класици.Основно чета българска класика и веднага се сещам поне за две описания на часовници,макар и кратки ме накараха да се замисля какви вероятно са били...
Николай Хайтов-"Диви разкази" и по точно в разказа "Страх"
"Показа ми ходжата как вратата се залоства,с кое халище да се завия и какво да си подложа,а след това извади си часовника от пояса,един часовник като солница с чифтелии капаци,погледна в него и хукна към минарето да вика..."


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2014 09:57 

Регистриран на: 03 Фев 2013 23:36
Мнения: 486
Предвид вида на солниците от онова време, както и че е притежание на ходжата, звучи като да е от любимите ми османски джобни :lol:

_________________
"Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект"-Т.П.
http://www.nikolakovachev.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2014 09:59 
Moderator
Аватар

Регистриран на: 20 Яну 2012 22:02
Мнения: 4552
Местоположение: гр. Кюстендил/NRW
Интересна идея, в момента не мога да изложа откъс от някоя от книгите в които е ставало въпрос за часовници, но когато премина през такъв ще го пусна. В момента съм на "Шогун" - Дж. Клавел и там са описани прадядовците на сейкото и по-точно за измерване на времето са позлвали пръчици от тези ароматните, та всяка една пръчица докато изтлее изтича приблизително един час.

"След три пръчки време вратата се плъзна встрани. Личният му телохранител никога не би влязъл в стаята непоканен. Хиромацу моментално се разсъни, мечът му — полуизваден вече от ножницата — бе готов."

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2014 11:01 
Специалист

Регистриран на: 19 Яну 2012 19:20
Мнения: 3541
От темата в "Стрелките" на един бивш наш съфорумец:
cenzor написа:
И понеже заглавието е едно такова Жемс Бондовско, да сложим два хубави цитата от там.

За главният палач на СМЕРШ в началото на книгата:

Цитат:
Имаше и солиден часовник с износена кафява каишка от крокодилска кожа — един от моделите на „Жерар-Перего“, създадени за любителите на сложни механизми — със стрелка за секундите и две малки прозорчета върху циферблата да показват датата, месеца и фазите на Луната.


В последствие го сменява с очукан сребърен часовник с износена каишка, който Бонд му отнема.

Цитат:
Бонд погледна часовника на Наш. Трябваше да е абсолютно точен. Знаеше, че ако руски разузнавач подрани или закъснее за среща дори с няколко минути, тя автоматично се отлага.


;)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2014 15:59 

Регистриран на: 01 Май 2014 19:52
Мнения: 113
Местоположение: Пловдив
kova4ev написа:
Предвид вида на солниците от онова време, както и че е притежание на ходжата, звучи като да е от любимите ми османски джобни :lol:


Незнам дали на обикновените сахатници са им викали "солници",но аз един Приор повече бих го оприличил на солница.Възможно е ходжата и такъв да е имал,в тези диви времена е било възможно всичко.
На твоето внимание още един сахатник ще представя.
Ивайло Петров-"Хайка за вълци".Един много стойностен роман за мен.

"В ъгъла между двата прозореца бе поставен голям радиоапарат,до леглото висеше,окачен на верижката си,сребърният часовник с арабски цифри,с който си служихме с Марчо през ученическите години.Тогава той разказваше,че дядо му на младини го получил от баща си,тъй че часовникът бе работил безотказно повече от столетие."

На друго място в същия роман...

"Поспираше всяка минута,вадеше от джоба на жилетката си сребърен часовник и го отдалечаваше от очите си."


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2014 17:58 
Аватар

Регистриран на: 21 Юни 2012 18:24
Мнения: 851
Няма как да пропусна тази тема - в действителност една малка незначителна реплика от една невероятна книга изцяло промени вижданията ми за часовника като цяло, както и предпочитанията ми към механиката.

Книгата е "Пътеводител на галактическия стопаджия" на великия Дъглас Адамс, а цитатът е от част 5. За тези, които не са я чели - главният герий е землянин, англичанин, на име Артър Дент. Земята е унищожена и са оживяли само двама - той и една жена, Трилиан. Скитайки из галактиката в един период от живота си, Артър се прехранва чрез донорство на генетичен материал, който пък Трилиан използва, за да роди дъщеря си Наслуки.

И така, тук Наслуки разглежда "земния" часовник на баща си, не разбира нищо и простичко пита "Защо е ИЗЦЯЛО ХАРДУЕРЕН?"

След прочитането и осъзнаването на този текст нататък за мен вече часовниците са два вида - изцяло хардуерни и други. Ако вътре тече и един микроампер ток, независимо че няма батерия, вече не е хардуерен.

Ако някой не е чел книгата, горещо я препоръчвам. Препоръчвам и задължително прочитане на първите двайсетина страници, независимо дали ще ви харесат или не. Ако и след тези двайсет страници не ви хареса, значи няма смисъл нататък, това не е вашата книга. Но общо взето, преценявайки нивото на форума, не виждам вероятност това да се случи тук :)

Поздрави и приятно четене.

Цитат:
В момента тя не гледаше китката си. Беше изключена. Артър клекна тихо край нея, за да види кое е привлякло вниманието й. Неговият часовник. Беше го свалил преди да отиде да се изкъпе под близкия водопад. Наслуки го бе намерила и се мъчеше да го нагласи.

- Това е най-обикновен часовник - обясни той. - Може да показва времето.

- Знам - отвърна Наслуки. - Само че ти непрекъснато го човъркаш, а той пак не е точен. Дори приблизително.

Тя вдигна нагоре дисплея на китката си, който автоматично показа местното време. Устройството тихомълком се бе заело да измери тукашната гравитация и орбиталната инерция, след това бе забелязало къде се намира слънцето и бе проследило снижението му по небето - Всичко това само за няколко минути след пристигането й. После бързо се бе ориентирало в обстановката, бе научило местните конвенции и се бе настроило както трябва. То непрекъснато постъпваше така и беше много ценно, ако пътуваш много във времето и пространството.

Наслуки се намръщи на часовника на баща си, който не правеше нищо такова.

Артър много го обичаше. Беше по-добър, отколкото сам би могъл да си позволи. Неговият отрупан със злато кръстник му го бе подарил за двадесет и втория му рожден ден, като дотогава бе забравял всичките му рождени дни, а също така и името му. Часовникът показваше деня, датата и фазите на луната. Освен това на задната му страна с едва видими
букви бе гравирано: "На Албърт за двадесет и първия му рожден ден" и погрешна дата.

През последните няколко години часовникът бе преживял значителни сътресения, макар и доста след гаранционния си срок. Артър не смяташе, че в гаранцията се е предвиждала клауза, в която изрично да се изтъква, че часовникът може да бъде точен само в специфичните гравитационно и магнитно полета на Земята, при това ако денят се състои от двадесет и четири часа, планетата не е била взривена и така нататък, Тези предположения бяха толкова основни, че дори и адвокатите не биха се сетили за тях.

За щастие часовникът му можеше да се наглася ръчно и се навиваше сам. Никъде в Галактиката не би могъл да намери нужните, съвсем нормални за Земята батерии, ако работеше с електричество.

- И какви са тези числа? - попита Наслуки.

Артър взе часовника от ръцете й.

- Числата в края показват часовете. В малкото прозорче в края пише THU, което значи вторник. Датата е 14-и, което означава, че е четиринадесетият ден от месец май, както е написано ето тук. А това прозорче с форма на полумесец отгоре показва фазите на луната. С други думи, показва каква част от луната нощем е осветена от слънцето, което пък
зависи от взаимното положение на Слънцето, Луната и... хм, Земята.

- Земята - повтори Наслуки.

-Да.

- Това е мястото, откъдето сте вие с майка ми, нали?

-Да.

Тя взе отново часовника от ръката му и го погледна, очевидно озадачена от нещо. След това го вдигна до ухото си и се вслуша изненадано.

- Какъв е този шум?

- Тик-така механизмът, който движи часовника. Вътре има много зъбни колелца и пружини, които се въртят, за да движат стрелките точно с каквато скорост трябва, за да показват вярно часовете, минутите, дните и така нататък.

Наслуки продължаваше да се взира в часовника.

- Нещо изглежда не ти е ясно - каза след малко Артър. -Какво е то?

- Да - отговори Наслуки. - Защо е изцяло хардуерен?

_________________
Вечният календар е небходим, за да може един път на 4 години да поглеждаме как датата се сменя от 28-ми на 29-ти. Репетирът - за да може изобщо да не поглеждаме часовника. А турбийонът - за да го гледаме непрекъснато.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2014 19:06 
Специалист

Регистриран на: 27 Яну 2012 22:01
Мнения: 2477
Местоположение: Правец
icon_clap


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2014 20:39 

Регистриран на: 03 Фев 2013 23:36
Мнения: 486
И останалото творчество на Адамс заслужава внимание..

_________________
"Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект"-Т.П.
http://www.nikolakovachev.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Сеп 2014 06:51 
Moderator

Регистриран на: 12 Яну 2012 13:36
Мнения: 839
В един от романите за Авакум Захов имаше епизод, как той е останал без пари в Швейцария и се чуди дали да продаде извънредно ценния си съветски часовник, но се притеснява, че часовникарят ще го разпознае по съветската машина и ще го разобличи.
Спомням си, че детският ми ум беше силно впечатлен и остана с убеждението, че съветските часовници са по-редки и скъпи от швейцарските.
Вече не си спомням коя точно беше книгата.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Сеп 2014 09:03 
Moderator
Аватар

Регистриран на: 26 Май 2013 21:00
Мнения: 4585
Местоположение: Казанлък
Не е Авакум Захов, а Емил Боев. И не Швейцария, а Дания.

Цитат:
Една друга идея, която бегло минава през главата ми, е идеята да продам едничкото си продаваемо имущество — часовника. Това не е някакъв златен часовник, обаче той притежава най-важното качество за един часовник: точността. За жалост при сегашното положение опитът да разменя ненужния хронометър срещу жизнено необходимите крони може да се окаже фатален: часовникът е съветски.


// http://chitanka.info/text/2823/0

За сметка на това часовникът може да бъде идентифициран. Съветски хронометър има само един - Восток Прецизионные :D

Най-часовникарската книга от тая серия обаче е друга:

Цитат:
Изходната позиция на господин Ришар почива на наблюдението, че хубавите часовници са много скъпи, а евтините са лоши. В резултат на дълги и, трябва да призная, умели изчисления, той стига до извода, че с една ултрамодерна техника и съвсем нова организация на процесите може да се създаде производство на часовници, които по качество да конкурират най-реномираните марки, а по цена да бъдат малко по-скъпи от евтината масова продукция.
Всичко това не е голяма философия. По-забележително е, че Ришар действително бе успял да реализира плана си и да започне производството. В склада на предприятието вече бе грижливо опакован в приготвен за експедиция значителен запас от няколко елегантни и прецизни модела хронометри. Само че експедицията още не се бе състояла и може би за дълго нямаше да се състои.
Както често се случва с гениите, господин Ришар бе предвидил всички подробности освен една: конкуренцията на големите фирми. Отличен специалист в областта на техниката, той се бе оказал пълен дилетант в търговията. Акулите от производството бяха се съюзили с акулите от разпространението и бяха спуснали бариерата пред часовниците „Хронос“, без да се интересуват от качествата им. Клод Ришар бе изправен пред фалит.


По-нататък:

Цитат:
— Не знам известно ли ви е, но ние разполагаме вече с почти цялата гама: от „Филип Патек“ през „Зенит“ до посредствената продукция на „Еникар“.
— Вярно. Обаче тъкмо това, което аз ви предлагам не фигурира във вашата гама: качеството на „Зенит“ по цените на „Еникар“.


Около средата:

Цитат:
— Не мислите ли, че поемате твърде голям риск? — запитва Бауер и ме поглежда внимателно.
Издържам погледа му спокойно, но без нахалство.
— Рискът е пресметнат — отвръщам. — В най-лошия случай ще продам всичко и пак ще изляза с печалба.
— Ако има кой да купи… — възразява Бауер. — И ако конкуренцията не мине към по-драстични мерки. Има и драстични мерки, господин Ролан!
— Никакви мерки не ме плашат — отвръщам. — Пресметнатият риск също е риск, разбира се, но днес къде няма риск?
Бауер отново ме поглежда внимателно. После запитва:
— А кое ви накара да се насочите именно към „Зодиак“? „Зодиак“ не е специализирана фирма по часовниците.
— „Зодиак“ по нищо не е специализирана. Обаче това е солидна фирма. За да парирам бойкота, ми трябва тъкмо една солидна фирма.
— Солидни фирми има много.
— Тия като „Зодиак“ обаче се броят на пръсти. „Зодиак“ сключва маса сделки със страните зад „желязната завеса“. А това е тъкмо пазарът, където никакви бойкоти не могат да бъдат в сила.


Айде, няма да копирам цялата книга. Но един от ключовите моменти е, че Емил Боев (aka Морис Ролан) заминава за България да продава швейцарски часовници! :) :D

// http://chitanka.info/text/2822/0

И аз нещо научих от "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Зачудих се, защо Райнов споменава хронометър, а не часовник, и питах баща ми, та той ми обясни разликата. А той я знаеше заради Омегата - Омега Женева 601 е струвала двойно по-малко от същия този часовник, в същото оформление, но с механизъм 602, настроен по клас хронометър.

_________________
В мрежата никой не може да ме обиди ;)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Сеп 2014 11:06 

Регистриран на: 01 Май 2014 19:52
Мнения: 113
Местоположение: Пловдив
:bravo icon_clap


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 22 Фев 2015 22:18 

Регистриран на: 01 Май 2014 19:52
Мнения: 113
Местоположение: Пловдив
Хайде малко комедия,за любителите на сахатници.Отдавна съм чел на Чудомир,но сега повтарям разказите му и попадам на следния...

"Хаджи Дончо тръгва на път"

"....Мешинената му кесия, пълна с черни гологани, изхвръкне из пояса, а сребърният часовник, голям като габровска солница, изчатка из камънаците.

Кесията си рядко намираше, а часовникът, нали е вързан за шията, провисне като касапско точило и отпътува с него за вкъщи, удряйки го ту по едното, ту по другото коляно. От много падане капаците му се бяха наръбили като черупка на костелив орех и сами се отваряха в пояса му, та често спираше. И кога дядо Слави Шерденят някога му рече: „Хаджи, я гледай на сахатя да не прегори Дянко гювеча във фурната“ — той го извади, прислуша го и каже самоуверено:

— Спрял е, пущината, ама аз му знам матѐмата! Ей сега ще тръгне. Гледай!

Извади набързо чекията, разтвори го, тупне му ръба в тезгяха, някъде из машинерията му изскочи някоя бълха и той пак зацъка.

— Бре да се не види макар — подскача дядо Слави, — колка е пущината! Че тя да се загнезди в перея на Гичовата воденица, и нея ще спре, веричката й проклета!…

..........

" Най-после, пременен като паша, с нови сукнени потури с грамадни гайтанлии колаци, със синя салтамарка, нова риза, морав пояс, препълнен с кесии, тефтери, марами, мезета, ножчета и чибуци, с широк сребърен кюстек през шията, хаджи Дончо излизаше тържествено из дюкяна."


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 26 Фев 2015 23:09 

Регистриран на: 01 Май 2014 19:52
Мнения: 113
Местоположение: Пловдив
Ако някой има интерес към часовникови кули,мога и за тях да вмъквам цитати,през годините доста такива описания съм прочел в българската литература.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 26 Фев 2015 23:38 
Site Admin

Регистриран на: 03 Яну 2012 18:46
Мнения: 4799
Как ги помните!?!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 02 Апр 2015 22:42 

Регистриран на: 19 Ное 2013 23:41
Мнения: 116
Местя от темата за джобните часовници любимия ми цитат от "Българи от старо време", откъдето разбираме за популярността на часовниците на George Prior у нас в началото на 19 в.:

Дорде дядо Либен размишлявал за тия важни дела, то той, без да се усети и сам, се изтърсил пред хаджи Генчовата къща.

„Ами как да вляза? Срам ме е да вляза. Не, трябва малко да походя по пътя, а после да вляза“ — помислил дядо Либен и захванал да ходи нагоре-надолу. Дълго време той ходил назад-напред, дълго време гледал ту на врабците, които се ровили из праха, ту на гъските, които се поскали край реката; много пъти той изваждал из пояса си своя туплест часовник, който десет пъти повече приличал на рапон, нежели на ръкосътворение от Жоржа Париола, ако тоя часовник и да бил купен във времето на московското наводнение — но пак се не решал да влезе.
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Публикувай нова темаДобави отговор Страница 1 от 2   [ 16 мнения ]
Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron


Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
610nm Style by Daniel St. Jules of Gamexe.net

Начало