stepona555 написа:Доколкото си спомням китайците преди години са измислили първите ракети с барут.
Учудвам се , че още няма измислено нещо различно на качествено по високо ниво за придвижване на товар от една до друга точка.
Докато свързваме пътуването с пламъци ще си стоим тук и най много до Луната.
Така е. Ракетните двигатели с химическо гориво имат ограничение по енергетика. Единичния импулс даже на най-добрата двойка, използвана досега (водород + кислород) е около 4600 нютона тяга на всеки килограм компоненти, изгорели в двигателя. Грубо - 460 килограм-сила, във вакуум.
Ракетата, която е извела в орбита Гагарин, е имала доста по-нисък единичен импулс. Четирите РД-107 на първата степен са имали единичен импулс 2520 N.s/kg на морско равнище и 3080 N.s/kg във вакуум. Двигателя на втората степен РД-108 е бил с малко по-други сопла, и е имал мъничко по-висок импулс. Впрочем, защо да е имал... и сега има
Първата и втората степен на ракетата на Гагарин и на сегашните Союз се отличават главно по боя и цвят
А, и цифрово управление на двигателите май.... ама не знам, дали е в серия, или го търкалят само на безпилотни ракети.
Има разработки на ядрени ракетни двигатели. Ама до огневи изпитания с реактор не се е стигало нито в САЩ, нито в СССР. Импулсът на тези двигатели е около двойно по-висок. Т.е. от килограм работно тяло (вече не е гориво, и това работно тяло е водород!) се изстисква двойно повече тяга. Ако на някой му е интересно:
https://en.wikipedia.org/wiki/NERVA" onclick="window.open(this.href);return false;
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%94-0410" onclick="window.open(this.href);return false;
Има доста ракетни двигатели, в които ускоряването на работното тяло е с електрическа енергия. Това са електрическите, йонните и плазмените двигатели. Всичко им е добро, особено импулса (на порядък, че и до 30 пъти по-висок от този на ядрените), но тяга! тяга няма. Малка е. Защо? Ами защото в реалните космически конструкции няма големи електрически мощности.
Разправят, че най-мощния електроракетен двигател дърпа някакви жалки два киловата. В перспективи има и по-мощни, ама си стоят на Земята, на стендове. Няма ток за тях горе. Докато не се качи ядрен реактор с електромашинен преобразовател (турбина с генератор), няма и да има. А тогава най-вероятно ще направят такава установка с двойно действие. Режим на голяма тяга - пряко преобразуване на топлината на реактора в тяга, както е в ядрените двигатели. Това ще е за излизане на орбита, там, където засега господстват химическите ракетни двигатели. И втори режим, за генериране на електроенергия. За захранване на кораба, включително и на електроракетните му двигатели. Те ще дават малка тяга, но дълго време.
Но до всички планети в Слънчевата система се лети с химически двигатели. И вероятно човек ще стъпи на Марс пак с тяхна помощ. А кога ще е това - дано да сме живи :-/
Ама това е друга тема. Не е за празника, щото е тъжна.
На човечеството е необходимо предизвикателство! И това предизвикателство най-добре да е в Космоса. Технически полет на Марс беше възможен още докато съм ходел на училище... айде в института. А реално - вижте какво става. Има една международна станция, на която нещо се прави.
Американците затвориха два големи проекта - Аполо и Спейс Шатъл.
Руснаците - и те таман толкова: Н-1 и Энергия.
И се лети на това, което е направено преди половин век.
Има и Китай, който бавно, но на големи крачки опипва пътя, изминат от СССР и САЩ.
Други мераклии май няма.
Техническа възможност за пилотируеми полети имат още една-две страни. Япония (... то тя е на ръба, малко мъничка им е ракетата) и Евросъюза (Ариан е напълно достатъчна - по-голяма и по-мощна е от Съюза, от класа на Протон и Титан е), ама... ама за какво им е?
То на лидерите не им стиска да проработят като свят база на Луната...