Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
Aко на някой му потрябвам да пише
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
Прибраате ли се бей?
Гледам, че никой не мърда и не шава пък аз чакам някой да качи и снимки.
В цялата суматоха аз забравих да си извадя фотоапарата .
Гледам, че никой не мърда и не шава пък аз чакам някой да качи и снимки.
В цялата суматоха аз забравих да си извадя фотоапарата .
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
И моят остана в чантата.Нищо atanweb маѝ по направи снимки .Много съм доволен от срещата.
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
Хайде,чакаме информация-литри,градуси,пържоли...
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
Пържолите в пъти повече от часовниците А часовници имаше бол Пиене като за воѝнишко изпращане,ама такова от преди 10ноември 1989г Лакардии-коѝ колкото може.И повярваѝте много можем.Че и подаръчета от "ръководството" имаше.Кеф
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
Чак не им се тръгваше на някои
Видях аз колко можете, и пържоли и пиене остана, че и часовници неоправени.
Август на морето, да си поправите поведението
Специални благодарности на Митко(Junghans) за предоставените условия и атмосфера!
Видях аз колко можете, и пържоли и пиене остана, че и часовници неоправени.
Август на морето, да си поправите поведението
Специални благодарности на Митко(Junghans) за предоставените условия и атмосфера!
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
Точното местоположение е това:Pavlin написа:Някъде тука, знам как се стига, но къде точно се пада не мога да кажа:
https://www.google.bg/maps/place/%D0%BF ... 2bdc16fa0f" onclick="window.open(this.href);return false;
43°04'32.9"N 25°39'02.6"E
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
Павлински не ми благодари, беше чест за мен, радвам се че ви хареса, а и децата добре поиграха на въздух. Получи се много приятна и забавна среща! Следващият път аз ще асистирам на Върбан, та дано открадна рецептата ;)
Дано това се превърне в традиция и се срещаме по често!
Дано това се превърне в традиция и се срещаме по често!
The brand Junghans is synonymous with high quality standards at the best value. JUNGHANS was, is, and will be THE future German watch brand.
Junghans - The German Watch
Junghans - The German Watch
- varban
- Moderator
- Reactions:
- Мнения: 4585
- Регистриран: 26 май 2013 21:00
- Местоположение: Казанлък
- Контакти:
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
А, няма никакви секретни работи :-)
Само Сашо да и даде окончателно име, че тя си няма, и ще напишем, какво, как о иолко :-)
Ама е арменска, демек - часовникарска :-)
А Турла какво значи?
Закачих само яма за дървени въглища: http://www.napenalki.com/glossary.html?id=5069" onclick="window.open(this.href);return false;
Само Сашо да и даде окончателно име, че тя си няма, и ще напишем, какво, как о иолко :-)
Ама е арменска, демек - часовникарска :-)
А Турла какво значи?
Закачих само яма за дървени въглища: http://www.napenalki.com/glossary.html?id=5069" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
Турла според старите хора значи връх, възвишение...казват от турски идело, но в региона турци само са минавали, не сме имали. Та точно зад къщата има един висок връх, казват му Турлата, следващият път ще ти разкажа за Вълчан Войвода и скритите от него злата там горе, но на чашка че по достоверно ще звучи
The brand Junghans is synonymous with high quality standards at the best value. JUNGHANS was, is, and will be THE future German watch brand.
Junghans - The German Watch
Junghans - The German Watch
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
"Турла" е по-скоро дим,прах,така,че Връбчо май е близо до истината. Но може би се използва в различни словосъчетания и придобива и различен смисъл.
"Човекът откри времето,Сейко го усъвършенства" " 浪人 "
- varban
- Moderator
- Reactions:
- Мнения: 4585
- Регистриран: 26 май 2013 21:00
- Местоположение: Казанлък
- Контакти:
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
Аз турлО знам, ама не от речник, а от резерват Северозапад
- atanweb
- Moderator
- Reactions:
- Мнения: 6201
- Регистриран: 20 яну 2012 22:02
- Местоположение: гр. Кюстендил/NRW
Re: Весела компания в Еленския балкан на 7-8 юни.
Сега вече поотпочинал и наспал се мога да споделя малко по цветно преживяването.
Разказът ми ще започне забързано в началото както протича всяко едно пътуване по надалеч.
Станали в зори с нетърпение се настанихме в автомобила и с жадни очи зачакахме да видим невидяното. Времето беше като по поръчка прекрасно за сезона и това ни даде първата доза настроение. Докато се усетим вече бяхме на срещата с Росен и семейството му. Подхвърлихме по една широка усмивка и по един топъл поздрави и се запътихме към следващата точка от маршрута където беше срещата ни с zzarkoo (Л) всичко беше като по часовник пристигнахме буквално задно. Познахме се от раз без дори да се поколебаем. Часовниците вече биеха на очи.
Нямаше време за губене ускорихме до номиналната скорост на магистралата и се впуснахме в размисли как да успеем да се наговорим на предстоящата ни кратка среща.
След няколко часа вече бяхме на отбивката за Елена от където пък трябваше да се отклоним по непознат за мен път в балкана за с. Мийковци. Моите малчугани се забавляваха много и се опитваха да помагат в отгатването на пътя. Навлязохме в дива гора с тесен кривуличещ път с широчина за кола и половина. Гъстата гора го обгръщаше като, че искаше да си го вземе обратно и да го скрие завинаги от нас. Придвижвахме се плавно и бавно в тунел в морето от зеленина. През отворените прозорци вдишвахме прекрасния горски прохладен въздух в който се разнасяха пръските на потоците плискащи се покрай пътя. В тази омая лъхаше и на история. Дебели каменни довари и стари покриви приютявали стари балканджий живели задружно зада се запазят техните родове бяха разхвърляни по малките махали на многобройните селца.
Ето, че намерихме и прекрасната голяма къща на нашият домакин. Посрещнаха ни широко отворени масивни порти които приканваха с гостоприемството си. Паркирахме автомобилите си на калдъръма в зеления огромен двор. Всичко беше обрадено с цветя и потдържана мека трева.
Бяхме посрещнати любезно с широки усмивки и се заприказвахме така като, че беше поредна ни среща. Настанихме се в уникалните стаи за които завидях много. Всичко беше направено с вкус и майсторлък. Нямаше никаква масовка бях в друг свят с дърво и ковано желязо като пътешественик през времето. Минути след това големите маси под навеса на барбекюто бяха отрупани с инструменти и кутий с часовници, а ние очи в очи вече доизградихме изпреварилото ни приятелство. Говорихме наволя на всякаква тематика, смеехме се шумно като първите празни бутилки бира вече се търкаляха в един ъгъл.
Вече всички бяха пристигнали, а денят навлезе в следобяда. С Върбан се заехме с пориготвянето специално подбраната от него резепта за арменска гозба която щеше да засити всички ни.
След като солидно и бих казал попресилено количество вече къкреше на котлоните, майсторите на скарата се заеха с килограмите мръвки които бяха донесли.
Не знам как е текло времето по физичните закони, но нашето време беше по инак и не се повличваше от физиката. Дори вибрографите не можеха да ни върнат в нормалната честота.
Всички имаха поводи за радости и нетърпеливо споделяха това прекрасно чувство.
Трудно е да мога да разкажа за всичко и дори неправилно би било да се опитам да ви пренеса там където не сте бели. Затова заповядайте при следваща възможност. Ооо да то катава ще има непременно бъдете сигурни.
Поздрави!
Разказът ми ще започне забързано в началото както протича всяко едно пътуване по надалеч.
Станали в зори с нетърпение се настанихме в автомобила и с жадни очи зачакахме да видим невидяното. Времето беше като по поръчка прекрасно за сезона и това ни даде първата доза настроение. Докато се усетим вече бяхме на срещата с Росен и семейството му. Подхвърлихме по една широка усмивка и по един топъл поздрави и се запътихме към следващата точка от маршрута където беше срещата ни с zzarkoo (Л) всичко беше като по часовник пристигнахме буквално задно. Познахме се от раз без дори да се поколебаем. Часовниците вече биеха на очи.
Нямаше време за губене ускорихме до номиналната скорост на магистралата и се впуснахме в размисли как да успеем да се наговорим на предстоящата ни кратка среща.
След няколко часа вече бяхме на отбивката за Елена от където пък трябваше да се отклоним по непознат за мен път в балкана за с. Мийковци. Моите малчугани се забавляваха много и се опитваха да помагат в отгатването на пътя. Навлязохме в дива гора с тесен кривуличещ път с широчина за кола и половина. Гъстата гора го обгръщаше като, че искаше да си го вземе обратно и да го скрие завинаги от нас. Придвижвахме се плавно и бавно в тунел в морето от зеленина. През отворените прозорци вдишвахме прекрасния горски прохладен въздух в който се разнасяха пръските на потоците плискащи се покрай пътя. В тази омая лъхаше и на история. Дебели каменни довари и стари покриви приютявали стари балканджий живели задружно зада се запазят техните родове бяха разхвърляни по малките махали на многобройните селца.
Ето, че намерихме и прекрасната голяма къща на нашият домакин. Посрещнаха ни широко отворени масивни порти които приканваха с гостоприемството си. Паркирахме автомобилите си на калдъръма в зеления огромен двор. Всичко беше обрадено с цветя и потдържана мека трева.
Бяхме посрещнати любезно с широки усмивки и се заприказвахме така като, че беше поредна ни среща. Настанихме се в уникалните стаи за които завидях много. Всичко беше направено с вкус и майсторлък. Нямаше никаква масовка бях в друг свят с дърво и ковано желязо като пътешественик през времето. Минути след това големите маси под навеса на барбекюто бяха отрупани с инструменти и кутий с часовници, а ние очи в очи вече доизградихме изпреварилото ни приятелство. Говорихме наволя на всякаква тематика, смеехме се шумно като първите празни бутилки бира вече се търкаляха в един ъгъл.
Вече всички бяха пристигнали, а денят навлезе в следобяда. С Върбан се заехме с пориготвянето специално подбраната от него резепта за арменска гозба която щеше да засити всички ни.
След като солидно и бих казал попресилено количество вече къкреше на котлоните, майсторите на скарата се заеха с килограмите мръвки които бяха донесли.
Не знам как е текло времето по физичните закони, но нашето време беше по инак и не се повличваше от физиката. Дори вибрографите не можеха да ни върнат в нормалната честота.
Всички имаха поводи за радости и нетърпеливо споделяха това прекрасно чувство.
Трудно е да мога да разкажа за всичко и дори неправилно би било да се опитам да ви пренеса там където не сте бели. Затова заповядайте при следваща възможност. Ооо да то катава ще има непременно бъдете сигурни.
Поздрави!