И аз и аз и аз

в последният момент

Причините са много,първо по едно време бях забравил за конкурса,а после не можех да избера кой да покажа,че този месец май,май

ще бия всичките си рекорди по нововнос. По едно време станаха над 40 и после спрях да ги броя и тъй като Еконта се труди заради мен през ден,все изчаквах да избера нещо за тази чудесна идея на Сашо за месечен часовник. Разбира се и аз участвам като Върбан наш заради идеята
Та задачата за избора беше наистина ужасно трудна,тепърва ще показвам в моята страница и ще разберете какво съм имал предвид. Тъй или иначе се спрях накрая на една тройка спатия

Показвам и трите,защото са свързани с историята,но фаворитът ми е един от тях. Това е по-скоро история,как едно кюфте,може да стане по-вкусно и как от две ,да направиш три
Та на 15.05 трябва да беше,купих от наш Стефанаки Алфос една Ракета,която май,че му били върнали

Бе как се връща таквози нещо

Снимката е от обявата на Стефчо
Много ги обичам квадратните,нищо ,че е кюфтенце с този бял цифер с черни стрелки.
Обаче понеже много мразя да купувам само по едно нещо,го питам дали няма и нещо друго ,че да окомплектоваме пратката,вика: "Бе има тука още две Ракети лот" и ми праща снимка
Лелеййй ,докато ги зърна ми замириса на сръбска скара

за по-малко от секунда, комбинацията беше готова и му пиша :"Пращай пращай,пращай,стига си мързелувал" Разбира се тази в дясно не ме интересуваше и отиде в кутията със субпродукти,но лявата...
Получих ги на 16-ти към 16ч. и до към 21ч. всички манипулации бяха извършени,включително и снимките.
Та първо взех чудесният вишняв цифер от едната Ракета и много нежно го имплантирах в квадратната каса,пасна идеално,то и машините им еднакво велики дето им вика Върбанчо,а и с тази каишка от розов слон

направо не можах да си откъсна погледа.Е имаше и малко полиране, лъскане,но то ясно.
Толкова вкусно стана кюфтето,та чак му сложих и гарнитура
После вземам белият циферблат,ммм.. минтов е
Пробвам го осиротялата жълта каса,

,не ми допада
Изравям една хромирана като,че ли е по-добре,но ще видя и за нещо по-тънко,та тя остана да поотлежи.
Какво да правя обаче с иначе чудесната позлатена каса,питам се ,но отговор не чакам,ами вадя кутията с "Ракетно" оборудване и заравям нос вътре за около две минути,защото веднага почти намирам подходящата съставка на вторият кюфтак

Много близо до оригинала с чудесен тъмно бордо цвят и същият проклет механизъм. Тургам и една подходяща каишка от истински гьон и готова за фото.
Това е историята,дано да ви е харесала,а накрая още една снимка на "черешката" на тортата курдисана на ръката на създателят си
