Щом Митко мина на водомери, ще пусна нещо, което да ни върне към евтините ценности
Изходен материал:
Леко надрания плекс не се брои, той лесен.
По-лошото е, че стрелките му бяха разсъгласувани. Иначе нямаше да го пипна, вервайте ми!
Ама като му свалих минутната стрелка, всичко останало беше по-лесно ;)
Той вътре като Зорка, затова и аз хич не снимах и се оправих много бързо - по-малко от два часа.
Все пак снимка на машината имам:
После се мотках повече, щото машината може да не е интересна, ама циферът - много даже:
Не е гийошаж, а имитация - рисунката е получена не с рязане, а с щампа. Виж, щампата сигурно е рязана, щото това е контрарелеф. Както и да е, важен е резултатът. А разликата се вижда само с оптика
После дойде ред на лъскането:
Готов за събиране:
Не си играх много да го регулирам, щото повече вярвам на очите си, отколкото на тикопринта:
Плолзвам го по-скоро за дефекти (вълнообразна линия, шарки нагоре-надолу), отколкото за настройване на хода. И равновесното положение настройвам на око (на таблета е около две милисекунди beat error) и проверявам дали сам тръгва на няколко щракания. Този тръгна на 5
Табетът показа минус 8 секунди, пък той изостана с около половин минута за 24 часа.
Ето го колко е голям, някой да не си помисли, че е водомер:
С часовникът дойде една каишка от кожа на млад дерматин, ама с фирмена тока:
Ще се прави каиш, няма да е с този я
И накрая няколко снимки на дневна светлина:
Този път си нарушавам принципите - няма прякор, щото не е мой, и даже не знам, що за калибър е това. Ровнах тук-таме, ама не намерих баш такъв. Имаше някакви маркировки, ама като не снимах, така е
Отзад не пише кой знае какво:
Под едното ухо има маркировка за 10 микрона покритие. И това е всичко