Най-напред се проверява дълбочината на захващането, т. е. правилно ли е положението между цилиндъра и ходовото колело. Пред вид малките размери на частите часовникът трябва да се наблюдава с лупа.
С помощта на дървена клечица балансът внимателно се спира и се върти бавно. При това може точно да се установи кога зъбът от колелото е в почивка и кога предава импулс на баланса, т. е. кога се хлъзга по повърхността за почивка и кога върху импулсната плоскост. Посредством баланса цилиндърът се завърта бавно, докато съответният зъб от колелото падне върху повърхността за почивка (външна или вътрешна). Точно от това положение балансът внимателно се връща назад, като същевременно се наблюдава колелото. Ако то веднага започне да се движи, захващането е плитко, тъй като зъбът е попаднал върху
импулсната плоскост и се хлъзга върху нея. Правилно е захващането в случая, когато при споменатото връщане на баланса периферията му изминава път, приблизително равен на половината от дължината на зъба, както е показано на фиг. 204.
При това положение почивката е достатъчна. Ако балансът измине път, по-голям от указания, преди да започне да се движи колелото, захващането е дълбоко. За да се проверява по-лесно дълбочината на захващането, при някои часовници върху горната плоскост от периферията на баланса е отбелязана една точка (център). Върху долната плоча близо до баланса са отбелязани три точки (фиг. 205).
Когато балансът е в покой, т. е. в равновесие, точката от баланса се намира срещу средната точка от плочата. Двете крайни точки трябва да се намират срещу точката от баланса в момента на влизането и излизането на зъба от колелото във входящия и изходящия ръб на цилиндъра. Това най-добре се забелязва при бавно въртене на баланса с ръка.
При повечето часовници дълбочина та на захващането се изменя, като се премести долният мост, към който с винтове е закрепен и горният, за да бъде цилиндърът винаги перпендикулярен към моста (виж. фиг. 57). Тъй като положението на моста в повечето случаи е определено от щифтовете Д, то отворите им се райбероват и ако е необходимо, мостът се изпилва от тази страна, към която се придвижва.
Трябва да се направи проверка и на правилното положение на предпазното приспособление. Цилиндърът трябва да се постави в баланса така, че ограничителният щифт (по-точно неговото мислено продължение) да разполовява разстоянието между двата палета. Това положение може лесно да се провери, като с пинцет се хване цилиндърът през импулсните ръбове (вж. фиг. 205) и се следи щифтът да е перпендикулярен на предната челюст на пинцета. Тогава разположението между зъба и цилиндъра при крайните положения на баланса ще бъде както е показано на фиг. 206.
Ако се установи неправилно положение, то цилиндърът може да се избие и наново монтира. Когато има изгледи избиването да стане трудно, съществува и друга възможност за изправяне на повредата. В такъв случай се сваля спиралата и месинговата втулка, върху която е, закрепен балансът, се хваща в ръчна стиска или в патронника на струга. Внимателно се завъртва балансът около втулката, докато щифтът заеме правилно положение. След тази операция трябва да се направи проверка, дали балансът не се е деформирал. Когато и по този начин не е възможно да се установи правилното положение на щифта, то в периферията на баланса на подходящо място се пробива отвор и се поставя нов щифт, а след това старият се изпилва. Трябва да се отбележи, че при правилно монтиран цилиндър, когато балансът е в равновесие (средно положение), външният накрайник на спиралата трябва да съвпада с точката върху баланса. Острието и гърбът на зъба, както и цилиндърът трябва да бъдат много добре полирани. Ако острието на зъба е закръглено или много тъпо, то за да се намали триенето, е необходимо отново да се изостри.
Това става с помощта на камъче за шлифоване (мисисипи), чийто профил има формата на нож. След това допирната плоскост се изглажда с полирна пила. Петата на зъба не трябва да се пили, тъй като това ще доведе до намаляване на диаметъра на колелото, което е недопустимо.
Често върху цилиндъра на височината на зъбите се забелязва следа с виолетов оттенък, която се дължи на продължителна работа. В такъв случай е необходимо с дървена клечица и диамантин да се полира цилиндърът до премахване на следата. Освен това при полирането се премахват и остатъците от засъхнало масло. Вследствие на много продължителна работа работните части на входящия и изходящия ръб се износват, като на мястото, където става триенето със зъбите, се образуват забележими с лупа каналчета. Вследствие на това триенето се увеличава, движението на баланса се
забавя и часовникът почва да изостава. В случая единствената възможност за поправка е заменяването на цилиндъра с нов.
Пред вид на голямото триене в цилиндровия ход е необходимо всичките му елементи да бъдат много грижливо почиствани.
Тъй като при цилиндровия ход работят съвместно стоманени части (цилиндровото колело и цилиндър), съществува опасност от магнетизиране. Ако не се забелязват други дефекти, а на всеки два-три
зъба от ходовото колело балансът спира, причината трябва да се търси в магнитното взаимодействие между колелото и цилиндъра. Целесъобразно е всеки часовник, снабден с ход цилиндър, при общия ремонт да се отмагнетизирва. За тази операция не се губи много.време, а от
друга страна, в много случаи се избягва излишно, губене на време в търсене на повредата.
Най-често повреда в цилиндъра става вследствие неправилен начин на работата при сменяване на тампоните. Въпреки че тази поправка се отнася повече до балансовия възел, ще се разгледа сега, за да се изчерпи въпросът за цилиндровия ход. При счупени върхове на баланса сменяването на тампоните протича по следния начин:
Изваждане на цилиндъра от баланса. След като балансът се свали от моста, най-напред се сваля спиралата по начин. Балансът се поставя на наковалня с дупки, така че Фиг. 207. Последователни положения при сменяване па тампон цилиндърът свободно, но без голяма хлабина да влиза в отвора на наковалнята. Посредством специален пробой с подходящ диаметър (фиг. 207, пол. а) се избива внимателно цилиндърът, като се внимава да не се повреди леглото на спиралата, тъй като стената на втулката
в тази част е много тънка.
Сваляне на счупения тампон. Сваленият цилиндър се поставя върху една гладка плоскост. С подходящ пробой (фиг. 207, пол. б), поставен върху онази част от цилиндъра, в която е впресован
тампонът, който ще се сменява, се нанасят леки удари. Вследствие на това цилиндърът леко се валцова и увеличава малко диаметъра си.
Тогава тампонът се изважда лесно с помощта на пинцет. В някои случаи тампонът се изважда, като цилиндърът се постави на наковалнята и с подходящ пробой и леко почукване се избива (фиг. 207, пол. е, г). Свалянето на тампона чрез избиване е за предпочитане.
П о с т а в я н е на новия тампон. Резервният тампон се избира от наличните, като се следи да има подходящ диаметър и дължина.
За диаметъра на върховете му се проверява по лагерните камъни на баланса. Дължината на тампона трябва да бъде такава, че при впресовано положение той да се изравнява с горния ръб на прореза в цилиндъра. Диаметърът на тампона е подходящ, когато,. поставен в цилиндъра, без усилие потъва на по дължината си. След
това тампонът се поставя на наковалнята, като върхът лежи с дебелата си част в подходящ отвор, а цилиндърът чрез леко притискане се впресова, докато опре в плоскостта на наковалнята (фиг. 207, пол. д).
По този начин става сменяването на горния и долния тампон. Не е редно да се използува същият, тампон, като се избие нагоре и се оформи нов връх, защото тампонът няма да бъде затегнат достатъчно здраво в цилиндъра. Наистина, ако тампонът се притрие между две остри пили с много ситни зъби, върху повърхността му се получават грапавини (накатка), които могат да го задържат по-здраво. Но в такъв
случай той ще остане по-къс и в образуваната кухина ще се набира замърсено масло и прах. Затова по-правилно е при липса на подходящ
готов тампон да се престърже на струга нов, като върхът му се оформи окончателно на струга за полиране.
Поставяне на цилиндъра в баланса и проверка. След като са поставени тампоните, балансът се поставя на наковалнята в отвор, в който влиза втулката за спиралата. Цилиндърът се поставя леко в отвора на баланса, като се внимава, щото предпазният щифт да бъде в правилно положение. С подходящ пробой цилиндърът се притиска леко, докато горният ръб на изреза се изравни с месинговата втулка на баланса (фиг. 207, пол. е). Ако върховете са с по-голям диаметър, следва да се шлифоват и полират на струг за полиране и окончателно да се определи дължината на оста и се оформят сферичните части на шийките (последните операции са разгледани при направа на балансова ос за часовник с анкъров ход). Следва проверка и евентуално изправяне на баланса за странично биене и балансиране. Преди да се постави спиралата, балансът се сглобява и се проверява правилното разположение на цилиндъра спрямо ходовото колело. Периферията на колелото трябва да попада в средата на изреза (вж. фиг. 54).
Пружината се навива малко и проверката се извършва за всички зъби на колелото, защото последното може да бъде с изкривен венец и на
някои места да трие по горния или долния ръб на прореза. Ако се установи такъв дефект, изправянето на ходовото колело става на наковалня от олово (фиг. 208).
В специално издълбани легла се поставя колелото, така че спиците да опират на наковалнята. С чукане върху изкривената част на спицата се изправя венецът, за което се следи
чрез проверка на осморка. Когато се установи, че цилиндърът е правилно монтиран, поставя се спиралата, като в повечето случаи външният накрайник (колонката) сключва 90° с предпазителния щифт. Върху палетите се поставя смазочно масло, монтира се балансът към моста и се поставя на място.
При липса на други дефекти след първите няколко оборота на ключа часовникът започва да работи.
По същия начин протича ремонтът и при смяна на цилиндъра, като трябва да се съблюдава диаметърът и дължината му да бъдат еднакви с тези на повредения. Диаметърът се проверява или с микрометър, или със специална мярка за цилиндри (фиг. 209), като се сравняват двата цилиндъра, поставени в клиновидния отвор на мярката.
Не следва да се допуска цилиндър с по-голям или по-малък диаметър, защото се нарушава правилната работа на механизма. Всякакви заглаждания и изпилвания на върховете на зъбите, когато цилиндърът е с по-голям диаметър, обикновено довеждат до непоправими повреди. За препоръчване е при липса на подходящ цилиндър поправката да не се извършва, защото в противен случай се губи излишно време.
Често се случва часовникът да спира или изостава
поради това, че върховете на оста се износват в тази част, с която се трият в камъните. Горната част в такъв случай се оформява като главичка от топлийка. Когато това износване не е много голямо, върховете може да се прешлайфват на струг и при малко увеличена, но допустима хлабина часовникът да възобнови работата си.
Ако износването е голямо, трябва да се сменят тампоните. Най-честите повреди при цилиндровия ход могат да се систематизират и накратко да се посочи начин за отстраняването им (за подробностите по изпълнението да се съблюдават правилата, дадени дотук)
Повреда. Когато няма или е малка почивката при входящия и изходящия ръб, това показва, че междуцентровото разстояние е голямо.
Поправка.Намаляване междуцентровото разстояние чрез преместване лагерите на цилиндъра към ходовото колело.
Повреда. При голяма почивка иа входящия и изходящия ръб междуцентровото разстояние е малко.
Поправка. Увеличаване междуцентровото разстояие чрез преместване на лагерите на цилиндъра.
Повреда. Ако при бавно превъртане падането на зъба от външната и вътрешната страна не е симетрично спрямо средното положение (точката от баланса не съвпада с крайните точки от плочата), това означава, че цилиндърът не е сглобен правилно по отношение на баланса.
Поправка. Цилиндърът трябва да се постави в правилно положение или като се извади от баланса и наново се сглоби, или като се завърти втулката, в която е впресован, по отношение на баланса.
Повреда. Ограничителният щифт на баланса при равновесното му положение не се намира точно срещу неподвижния щифт, но захващането е добро и падането на зъба според предната точка е правилно. Това означава, че щифтът не е поставен правилно.
Поправка. Щифтът се изпилява и на правилното положение се поставя нов.
Повреда. Падането на зъба върху външната и вътрешната страна на цилиндъра е много малко, което означава, че зъбите са дълги.
Поправка. Чрез шлифоване се намалява малко дължината на зъба откъм острието. В никакъв случай зъбите не трябва да се пилят от задната страна.
Повреда. Ако падането на зъба върху двете страни е голямо, това означава, че зъбите са къси.
Поправка. Заменя се колелото с ново. Ако тази повреда не пречи на работата, може да не се отстранява.
Повреда. Ако падането на зъба не е еднакво от двете страни, това означава, че зъбите се намират на нееднакво разстояние един от друг.
Поправка. Заменя се колелото с ново.
Повреда. Периферията на колелото трие в горния ръб на изреза.
Поправка. Ако не съществува възможност за осево изместване на цилиндъра, поправката се отстранява, като чрез подходящо камъче за шлифоване се увеличи ширината на прореза в цилиндъра. Когато има възможност, колелото се сваля малко надолу.
Повреда. Ако ударите при работа на часовника не са равномерни (не следват през еднакви промеждутъци, т. е. часовникът "куца"),
това означава, че спиралата не е правилно монтирана.
Поправка. Вътрешната ролка на спиралата се завърта върху втулката на баланса така, че външният накрайник да попадне срещу
белега, отбелязан на баланса.
Източник: Механически часовници- А. Х. ФЕНДЯН * Е. Л. ЧИЧОВ
Редакция: http://www.chasove.com" onclick="window.open(this.href);return false;
,какви са тези инструменти?
