Руски часовници
http://chasove.com/

Проект Марина Милитаре
http://chasove.com/viewtopic.php?f=99&t=3604
Страница 1 от 1

Автор:  trk2 [ 08 Сеп 2014 23:31 ]
Заглавие:  Проект Марина Милитаре

Проект Марина Милитаре
Сигурно някой ще останат разочаровани, като отворят темата защото още нищо не съм направил. Отворих темата за да мога да получавам съвети.
И така първият ми въпрос е свързан с природата за набитите (око греша думата моля да бъда поправен) един в друг метали. Имам предвид безела който в моя случай се набива в касата.

Изображение

С моя шублер измерих, че безела е с 0,05 мм (моя шублер по- малко и не може да мери пък колко е точно е друг въпрос) по -широк от отвора на касата.
За първи път осъзнавам, че нещо твърдо по- голямо може да влезе в нещо твърдо по-малко
Частта от безела която влиза в касата е дълга 1,3 мм Не знам обаче дали тази част е конусовидна или има успоредни страни? Какъв е принципа на набиването?
Въпроса ми е следния , ако я скъся до 0,8мм дали безела пак ще може да се набива, т.е. като го вкарам да си държи здраво?

Автор:  varban [ 08 Сеп 2014 23:42 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

Ами... как да не може :-)
Това е основен въпрос в машиностроенето, въпрос на сглобки и допуски. Най-често срещана такава сглобка по часовниците е на стъклата и на щракащите капаци. Че нали ако е с гарантирана хлабина, ще падат :-)

А при гарамтиран натяг (какъвто е твоя случай) може да я свършуш по два начина - преса, и... с фурна и хладилник. Само че втория начин става само за сглобяване.

Последно имах нетрадиционен секс с пресови сглобки като сменях задни лагери на таралясника. Нямах преса, и си направих на струг един дорник, свалих зегерката и - бой с чука. Сигурно 15 минути съм млатил. После изчистих барабана, нагрях го до... де да знам до колко, ама пареше :-) и лагерът влезе на място свободно.

Автор:  varban [ 08 Сеп 2014 23:49 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

Принципът на набиването е цилиндър в цилиндър. Има (трябва да има) малки фаски.
Колкото по-къс е цилиндърът, толкова по-лесно е да го изкривиш при набиването.
Конуси... ми може и да има малко конус, то всички цилиндри в реалния живот са конуси, при това с елиптично сечение :-D Само че на някои това се хваща само с микрометър ;-)

Автор:  trk2 [ 09 Сеп 2014 10:27 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

Е ти много ме „улесни”.
Поне научих как се нарича скосяването на мъжкото – фаска. И набиването – граматиран натяг.
Какво е доринк и зегерка?
Ако реша да отнема от материала за да влезе механизма на струг ли трябва да го правя. И най- важното с поред теб ако отнема от материала на цилиндъра дали ще държи пак. Притеснявам се да не би цилиндъра да е разширен на върха и като изпиля тази част да не държи.

Автор:  miroman [ 09 Сеп 2014 12:43 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

Из нета прочетох, че коефициентът на линейно разширение на блонза е 19 х 10-6. Т.е. ако имаш разлика в температурите от 100 градуса, диаметър от 35 мм. би станал с 35*19*100/1000000 = 0,06 мм.
Т.е. ако изстудиш безела до -20 във фризера, и нагрееш касата до +100 в кипяща вода, би следвало да е достатъчно, за да влезнат един в друг.

Автор:  varban [ 09 Сеп 2014 14:06 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

trk2 написа:
граматиран натяг.
Какво е доринк и зегерка?


Гарантиран, като съм писал, не съм чел, щото беше от таблет.
Зегерка e неправилно, ама разпространено название, по БДС е осигурителна шайба, ама никой не и казва така :) Представлява пружинен фигурен пръстен, ей такъв за вътрешни повърхности:

Изображение

и малко по-различен за външни. Често последния вид се ползва в бутоните на хронографите, и е бая чанч да се сложи, щото е сигурно под два милиметра в диаметър :)

Дорник - пак неправилно, ама разпространено название на грубо, тежко и евтино парче метал. В случая - цилиндър, който с едната страна се опира в черупката на лагера, а по другата се бие с чук. Номерът е дорника да е по-мек от лагера, детайла и чука, и да е достатъчно дълъг, та да се бъхте безопасно. Подобно парче джилезо, което се ползва за пресова работа, се нарича с гордото име поансон :)

Абе в България в заводите се говори на странна смесица от немски, френски и руски, тук-там поразредена с английски :)

Реално дорник означава или приспособление за закрепване на различни инструменти, или работен инструмент за дорноване, което със сигурност излиза извън темата на форума, щото в часовникарството почти не се ползва. Това е високопроизводителна и груба технология, в която работния инструмент зорлем се вкарва в отвор, с или без въртене и без отделяне на стружка.

Автор:  varban [ 09 Сеп 2014 14:31 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

trk2 написа:
Е ти много ме „улесни”.
Поне научих как се нарича скосяването на мъжкото – фаска.


И на женското. И не само на цилиндри, но и на призми, и на всякакви ръбове.
Това пък, за разнообразие, е русизъм :)
За да е по-яка обърквацията, в руския е дошло от френското facette, което е страна, примерно, на многоъгълна призма или пирамида. Обаче ако си помислиш, че фаска на френски е facette, не си познал - на френски фаска е chanfrein, https://fr.wikipedia.org/wiki/Chanfrein , произношение - http://voix.larousse.fr/francais/84490fra2.mp3


Абе терминологията е страшна работа. Даже в малка България се различава по години и по региони. Аз с баща си още мога да се разбера за технически работи, а синът ми с дядо си - доста по-трудно. Даже да говорим за общите работи между машиностроител, химик и строител.

Автор:  varban [ 09 Сеп 2014 14:50 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

miroman написа:
Из нета прочетох, че коефициентът на линейно разширение на блонза е 19 х 10-6. Т.е. ако имаш разлика в температурите от 100 градуса, диаметър от 35 мм. би станал с 35*19*100/1000000 = 0,06 мм.
Т.е. ако изстудиш безела до -20 във фризера, и нагрееш касата до +100 в кипяща вода, би следвало да е достатъчно, за да влезнат един в друг.



n_thumbsup n_thumbsup n_thumbsup 100 градуса е достатъчна температурна разлика за много от разпространените материали. Важно за отбелязване е, че стъклото има доста по-малък КТР от металите, така че няма особен смисъл да се охлажда. Сапфирът - също. Там обаче допуските за пресовите сглобки са други - по-малък е гарантирания натяг и полето на допуски също е по-малко. Което е интуитивно понятно, щото ако безелът малко се свие, нищо му няма, а на стъклото може да не му хареса и да се пукне.


Ето една таблица, която става за справки: http://temperatures.ru/pages/temperatur ... sshireniya

А за допуските и сглобките (така се казваше на времето този предмет) има една глава:

http://www.mgu.bg/drugi/ebooks/tokmak/1_3.pdf , от http://www.mgu.bg/drugi/ebooks/tokmak/

Стандартът на СИВ, който го споменава, дава бледа представа, как се назначават размери: http://www.gosthelp.ru/text/GOST2534782 ... stema.html

Това е реално добър документ; особено не е променян, и до сега се работи по него, въпреки че СИВ отдавна го няма :)

Ама часовникарството е бамбашка отрасъл на машиностроенето, и там действат свои, специфични стандарти. За размери, за допуски, за сглобки, за резби, отвори и всичко останало :)

Но набиването на два цилиндъра с диаметър към 35 милиметра не е часовникарски, а общотехнически проблем. И за да завърша темата - набиването може да е сложно, ама избиването е още по-сложно :)

Автор:  rosen_er [ 09 Сеп 2014 15:30 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

Такова "набиване" правим с подобна на твоята бормашина.Въртиш на струг една основа за касата -такава,че при натиск да не се указва усилие върху лаговете.Още един дорник с размера на безела.Тук ако има монтирано предварително стъкло на безела (не разбрах стъклото в касата или в безела се монтира) но добре е и в двата случая да се застраховаш и трябва да се стругова ръб на дорника така ,че да няма натиск върху стъклото а само върху площта (ръбът ) на безела.Правиш му "опашка" за да го хванеш в патронника на бормашината. Подлагаш под касата първия дорник,слагаш касата ,налагаш безела да легне точно и упражняваш постепенен натиск с посредством рамото на бормашина.Фаската е добре дошла при тази операция,защото "подвежда" безела.Като гледам има и на двата детайла такава,така че ще се наместят лесно.Ваденето става по същият начин ,като почти съм сигурен,че остава едно малко ръбче от безела - т.е. прагът на безела е малко по-широк от прага върху ,който ляга на касата.Този път дорникът трябва да е много точен -само една идея по-малък като диаметър от светлия отвор на касата.Колкото пъти се е налагало да правя подобна операция ,все се е получил положителен резултат.Дано разбра какво точно написах,че не ми се чертае сега.

Автор:  trk2 [ 09 Сеп 2014 21:57 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

Попивам като гъба :) Да безела има праг, който формира отвора на циферблата, точно него искам да изпиля аксиално (хе хе вече и аз ползвам термини:)) За да мога да вкарам Молния 3602. (Оказа се, че Молния 3602 е значително по-голяма от другата Молния, която няма номер под баланса.)
По мои изчисления
1 мм по- дебела,
0,3 мм повече от ремонтуара до върха (този размер налага изпиляване на безела)
0,1 мм по- дебел ръб на механизма (ще се радвам някой ако ми каже как се нарича този ръб на български, на френски е Filet)

Автор:  varban [ 09 Сеп 2014 22:57 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

Както падне, така му казват. Степенка, пояс, венец, рант, фланец :-)
Последните три са от сленга на боеприпасниците. Как му казват часовникарите, не знам.

Автор:  nevenbekriev [ 10 Сеп 2014 05:23 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

Предполагам, че това е безел който трябва да се маха и слага сравнително лесно, иначе как ще извадиш механизма? Обикновено имат засечка, в която се пъха острие и с него се надига за да излезе безела. Има ли О- пръстен за уплътнение? По принцип такава сглобка стои защото повърхностите и на безела и на касата са конуси, но са така обърнати, че да гарантират натиск на безела към каасата, или с други думи най-долу е по-широко отколкото горе. Материалът не е "твърд", а по-скоро еластичен и при натиска едното се свива, а другото - разширява.
Може да струговаш от безела, но малко. Най-добре е ако е възможно да направиш вътрешна степен, но да не го скъсяваш като цяло. Може и от касата да се отнеме отвътре. Абе каква е тази шибана мода с този бронз? Вярно че се обработва сравнително лесно, ама всичко останало е гадно. Е, може да се никелира ама...
ПП Методът с нагряването се ползва често в машиностроенето, но в часовникарството е трудноприложим, защото детайлите са дребни - много бързо изстиват и няма време за действие.

Автор:  trk2 [ 10 Сеп 2014 10:06 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

Точно това исках да чуя, значи наистина има такъв принцип, с моя измервателен инструмент не успях да открия дали наистина цилиндъра на безела е конус.

Чудесна идея за вътрешната степен мисля, че е приложима ако направя циферблата до размера на механизма.

Не съм сигурен дали касата е конструирана механизма да се заключва в нея от безела. Довечера ще проверя. Аз ще ползвам Молния която няма да може да се заключи заради по-малкия диаметър.

Да има О уплътнение което лежи в улей на безела.

Ами моди какво да се прави, самата идея на бронза е да изглежда гадно :)

Автор:  varban [ 10 Сеп 2014 12:11 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

Скицирай касата с цифера в корпуса, ще е полезно. Преди всичко за теб - най-вероятно ще намериш повечето отговори, докато чертаеш.

Автор:  simonb [ 11 Ное 2015 22:47 ]
Заглавие:  Re: Проект Марина Милитаре

Що не си купиш направо готов корпус за около 40 $ от aliexpress, има дори и жълт (златен), какъвто ще е следващият ми часовник !?

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
http://www.phpbb.com/