"Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Линкове към сайтове с полезна информация за марки,
производители, механизми.
Pavlin
Site Admin
Reactions:
Мнения: 4809
Регистриран: 03 яну 2012 18:46
Контакти:

"Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от Pavlin » 04 окт 2012 14:00

Вчера ми подариха списание "Часовникът" поредица "Млад техник" от 1986г. Ще опитам да го кача цялото тук, заедно с оригиналните снимки. Материала е писан от инж . Любомир Йорданов Петрушев.

Изображение Изображение

За времето и неговото измерване
Представата за времето и необходимостта от неговото измерване са възникнали като практическа потребност на хората още в най-стари времена. Но столетия наред- не само в древността, а и през Средновековието, не е била нужна особена точност при неговото отчитане. Протичането му определяли по редовно повтарящи се събития- преди всичко по явленията, свързани с движението на Слънцето и звездите. Но в обикновения живот по-важни били редът и ритъмът на периодичните, бавно протичащи природни процеси, свързани с обработването на земята, отглеждането на домашните животни и други важни човешки дейности, а що се отнася до всекидневното определяне на времето - достатъчно било и кукуригането на петлите.
В древността само на астрономите били необходими точни начини за определяне на времето. Така едновременно с астрономията се появила и развивала още една наука- "гномониката", или науката за часовника. Какви са били първите единици за измерване на времето? Астрономическите изследвания и познания още през древността насочили учените към резултатите от двете видими, периодични движения на Земята- въртенето около собствената й ос и обикалянето около слънцето. Така били определени и двете основни мерни единици- денонощието и годината.
За земния жител звездите се движат от изток на запад. Една част от тях за нас, жителите на северното полукълбо, са разположени под хоризонта и ние въобще не ги виждаме. Други са винаги над нас и никога не залязват, а някои, както Слънцето, всеки ден изгряват и залязват.

Изображение

Интервалът от време между две последователни горни кулминации на коя да е звезда се нарича "звездно денонощие". По- точното определение гласи, че звездното денонощие отговаря на интервала от време между две последователни горни кулминации на точката на пролетното равноденствие, която се получава от пресичането на еклиптиката (траекторията на видимото движение на Слънцето сред звездите) с небесния екватор. Звездното денонощие е една от основните единици за измерване на времето, понеже продължителността му остава постоянна - 24 звездни часа. То обаче е неудобно за измерване на времето във всекидневния живот, тъй като не се съгласува с редуването на деня и нощта.
Преминаването на центъра на слънчевия диск през през меридиана на дадено място представлява неговата горна кулминация. Интервалът от време между две горни кулминации на центъра на слънчевия диск се нарича истинско слънчево денонощие. То е по-дълго от звездното денонощие средно с 3 мин и 36 сек и освен това в течение на една година продължителността му периодично се променя. Затова не случайно преди около триста години в герба на цеха на парижките часовникари е имало надпис: "измамно е времето, което Слънцето показва".
Всички часовници днес не са регулирани по движението на истинското слънце, а по движението на въображаема точка, която извършва една пълна обиколка на Земята за същото време, но се премества по небесния екватор абсолютно равномерно. Тази точка се нарича средно слънце. Моментът на преминаване на средното слънце през меридиана на дадено място се нарича средно пладне, а интервалът между две последователни такива положения на средното слънце- средно слънчево денонощие, чиято продължителност е винаги 24 часа. В основата на възприетото "гражданско" време е залегнало средното слънчево денонощие, което започва в полунощ или в 0 часа.
От 1884г. в целия свят е приета единна обща система за измерване на времето. Земното кълбо е разделено условно на 24 еднакво широки пояси ("резени"), неречени "часови пояси". Един пояс обхваща 15° и има едно и също официално поясно време. За начален (нулев) пояс е приет този чийто среден меридиан преминава през астрономическата обсерватория в Гринуич- близо до Лондон. Времето на този пояс се нарича "гринуичко" или "западноевропейско". Времето в страните от средната част на Европа (Италия, Австрия, Швеция и др.) се различава от гринуичкото с един час. Те имат "средноевропейско" време. България е във втория часови пояс на изток от Гринуич и разликата от нашето официално време е вече два часа. Това е така нареченото "източноевропейско" време.

Изображение

Изображение

Pavlin
Site Admin
Reactions:
Мнения: 4809
Регистриран: 03 яну 2012 18:46
Контакти:

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от Pavlin » 31 май 2013 16:30

Слънчевите часовници
Слънчевите часовници са най-старите известни за сега устройства за измерване на времето. Първите слънчеви часовници се състояли от обикновен прът, забит отвесно в земята (по късно наречен "гномон"), и от циферблат.
При ясно и слънчево време сянката, хвърляна от пръта, променя своята посока и дължина и така може да се отчита истинското слънчево време. За точността на слънчевите часовници руското списани "Природа и Люди" в края на миналия век пише, че те "най-добре измерват времето, защото за тях работи Слънцето, а никой по-добре от него не знае времето"
В зависимост от разположението на циферблата и показалеца ("гномон") слънчевите часовници са хоризонтални, вертикални или екваториални.

Хоризонталните слънчеви часовници имат хоризонтално разположен циферблат и показалецът им най-често е с триъгълна форма. Острият ъгъл обикновено е равен на географската ширина на съответното място, така че наклонената страна е успоредна на земната ос. При тези часовници разстоянията между деленията на циферблата не са еднакви, тъй-като скоростта на движение на сянката не е постоянна.
Изображение

Вертикалните слънчеви часовници се поставят обикновено върху стените на сградите и при тях ъгълът на показалеца към равнината на циферблата се пресмята лесно. Когато циферблатът е перпендикулярен на меридиана, деленията за часовете са симетрични спрямо оста, минаваща отвесно през делението за 12 часа, т.е. по средата на деня.

Изображение
Изображение

Екваториалните слънчеви часовници имат циферблат, успореден на равнината на екватора. При тях сянката на показалеца се движи с постоянна скорост и деленията за часовете и минутите са на равни разстояния. Те имат 24 часови деления през 15° (целият циферблат е пълен кръг или 360°), но на часовниците са нанесени само тези деления, които са за дневните часове - обикновено от 4 часа сутринта до 20 часа вечерта. При някои по-сложни конструкции с помощта на система зъбни колела се отчитат и минутите.

Изображение

Изображение

Сред най-старите съоръжения, свързани с измерване на времето, трябва да се спомене и т.нар. обсерватория Стоунхендж. Намира се на 132км западно от Лондон. Тя е била построена през периода 1840-1680г. пр.н.е от големи монолитни камъни, разположени в два основни кръга- външен с диаметър 87,8м и вътрешен с диаметър 32м, ориентирани така, че позволяват да се определят всички по важни точки от движението на Слънцето и Луната. Подобни внушителни постройки, свидетелствуващи за добро познаване на звездното небе, са били издигани и в Древния Египет, и в Месопотамия.
Слънчевото и ясно време в Индия, По поречието на реките Тигът и Ефрат, в Египет и Гърция допринасяло много за развитието на гномониката. Едно от първитъе обществени слънчеви часовници били обелиските. Много често те били поставяни до входовете на храмовете и богослужението започвало тогава, когато сянката на гномона падала на определено място.
Копие на малкия древноеегипетски слънчев часовник, изработен от зелен камък през ХВ в.пр.н.е., днес всеки може да направи. На малка летва (300х30х15мм) с междинно парче (40х25х15мм) се монтира перпендикулярно друга летва (200х25х15мм). Ако дългата летва се ориентира в посока изток- запад, сянката от напречната ще пада върху нея. При изгрев слънце тази сянка ще е най-дълга, а на обед ще изчезне. Тогава часовникът се обръща на 180 и отново ще показва часовете- чак до залез слънце. Деленията се нанасят на широката страна и при разпределението им може да се използва като точен, съвременен часовник.
Стъпаловидният слънчев часовник е също египетски. Той е симетричен и ако се ориентира в посока изток-запад, ще показва времето през целия ден. Отчитането става по сянката, хвърляна върху стъпалата - по шест от всяка страна. Изработването на модел на този часовник също не е трудно.
Слънчеви часовници с най различни конструкции са били използвани в древността и в земите на Китай, Индия, Зимбабве, Перу и Мексико. От около 2000г.пр.н.е. е вероятно и един от първите преносими слънчеви часовници. Изработен в Индия, той е бил оформен като пътна тояжка с дължина 160см.
Първата среща на гърците със слънчевите часовници навярно е била на близките до Мала Азия острови. Там те били пренесени от халдейците, които живеели по поречието на Тигър и Ефрат. Според древногръцкия историк Херодот (484 - около 425г.пр.н.е) гърците заимствали както слънчевите, така и водните часовници от Вавилон. През 547г.пр.н.е. Анаксимандър от Милет издига първия гномон в Спарта. Атина закъснява със стотина години - първия гномон е построен чак през 443г.пр.н.е.
До Рим слънчевите часовници достигат от Гърция. Един от първите е поставен на стената на римския храм "Квиринал" през 93г.пр.н.е. Известно е, че малко по късно са били използвани и преносими часовници, изработени от бронз или слонова кост.
При полусферичния слънчев часовник от римско време, часовете се определяли по сянката, хвърлена от поставения в центъра гномон.
Прочутия римски архитект и строител Марк Ветрувий (Iв.пр.н.е.) в своето произведение "Десет книги за архитектурата" описва 30 различни слънчеви часовници.

В западна Европа столетия наред били познати само най-простите конструкции на слънчеви часовници. През ранното Средновековие те се използвали преди всичко в манастирите за определяне на времето за богослужение, хранене и работа.
До края на XIVв. най-разпространени били вертикалните слънчеви часовници с хоризонтален показалец, изработвани по египетски образци. Но докато в близкото до екватора поречие на реката Нил тези часовници показвали времето доста точно, в намиращите се на север от Средиземно море страни показанията им били много неточни.
По същото време във Византия гномониката била много по развита. Научните достижения на древността са се запазили и доразвили и в страните от Близкия Изток, където били създадени и някои от първите обсерватории (в Багдат, Дамаск, Самарканд).

Епохата на модерните слънчеви часовници в Европа започва от 1431г., когато е открита зависимостта между ъгъла на гномона и географската ширина. Така че освен различните хоризонтални и вертикални часовници се появяват и много по съвършените екваториални часовници. По-голямата точност при измерване на времето е и една от предпоставките за великите географски открития през Xв. и XVIв.
Смята се че компасът е бил изобретен от китайците в древността. Първите сведения за появата му в Европа са от много по късно време - 1195г., и са свързани с използването му в мореплаването. Той е прибавен към слънчевия часовник едва в средата на 15в. Това позволило бързо и правилно да се ориентират слънчевите часовници.
За измерване на времето през нощните часове били изработени (1520г.) звездните или нощни часовници - "ноктурнали". За използването им трябвало добре да се познава движението на звездите. Отчитаното по тях звездно време се превръщало в слънчево по специ ални таблици. Най-голямо приложение, и то не за дълго, те имали в мореплаването.
При отчитането на времето със слънчев часовник обикновено е неизбежна грешка от около 1 минута поради недостатъчната рязкост на сянката, хвърляна от гномона.
След появата и бързото разпространение на механичните часовници слънчевите се употребявали все по-рядко и днес почти не се използват.





Забележка:
Позволено е ползването на снимковия материал след цитирането на източника http://www.chasove.com" onclick="window.open(this.href);return false; При нужда е наличен RAW формат.

Следва...

Pavlin
Site Admin
Reactions:
Мнения: 4809
Регистриран: 03 яну 2012 18:46
Контакти:

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от Pavlin » 31 май 2013 16:34

Водните часовници
Следва...

Pavlin
Site Admin
Reactions:
Мнения: 4809
Регистриран: 03 яну 2012 18:46
Контакти:

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от Pavlin » 31 май 2013 16:35

Огнените часовници
Следва...

Pavlin
Site Admin
Reactions:
Мнения: 4809
Регистриран: 03 яну 2012 18:46
Контакти:

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от Pavlin » 31 май 2013 16:35

Пясъчните часовници
Следва...

Pavlin
Site Admin
Reactions:
Мнения: 4809
Регистриран: 03 яну 2012 18:46
Контакти:

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от Pavlin » 31 май 2013 16:36

Механичните часовници
Следва...

Pavlin
Site Admin
Reactions:
Мнения: 4809
Регистриран: 03 яну 2012 18:46
Контакти:

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от Pavlin » 31 май 2013 16:36

Електрическите часовници
Следва...

Pavlin
Site Admin
Reactions:
Мнения: 4809
Регистриран: 03 яну 2012 18:46
Контакти:

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от Pavlin » 31 май 2013 16:38

Часовникът в България
Следва...

Pavlin
Site Admin
Reactions:
Мнения: 4809
Регистриран: 03 яну 2012 18:46
Контакти:

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от Pavlin » 31 май 2013 16:39

Точното време
Следва...

Потребителски аватар
varban
Moderator
Reactions:
Мнения: 4585
Регистриран: 26 май 2013 21:00
Местоположение: Казанлък
Контакти:

Не съм се събудил :)

Мнение от varban » 01 юни 2013 09:52

Помислих, че става дума за онези кутии с будилници, които продаваха в магазините Млад техник по татово време :)
Аз такава съм нямал (тогава си купувах само пластмасови модели на самолети), ама няколко будилника сглобих - за съучениците.

Интересно, ще се харчи ли днес такъв комплект в магазините? То не че по татово време се редяха на опашка.

Аз такъв комплект ще си направя, сам.
Будилник с камъни само трябва да намеря.
И инструкция ще си напиша :)

Така комплектът ще е по-правилен ;)

Pavlin
Site Admin
Reactions:
Мнения: 4809
Регистриран: 03 яну 2012 18:46
Контакти:

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от Pavlin » 01 юни 2013 10:06

Аз пък помня самолетите и другите неща, но тези будилници не.
Слава с 11 камъка върши ли ти работа?

Потребителски аватар
omegaqq
Moderator
Reactions:
Мнения: 1374
Регистриран: 04 яну 2012 22:27

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от omegaqq » 01 юни 2013 10:36

Varban предполагам има предвит този комплект за сглобяване:

Изображение

DHM
Специалист
Reactions:
Мнения: 2375
Регистриран: 31 окт 2012 12:06

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от DHM » 01 юни 2013 14:07

:yahoo Страхотен!!!
.

Потребителски аватар
varban
Moderator
Reactions:
Мнения: 4585
Регистриран: 26 май 2013 21:00
Местоположение: Казанлък
Контакти:

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от varban » 01 юни 2013 14:11

3017> Аз пък помня самолетите и другите неща

Е, то магазини много. Аз имах предвид Млад техник във Враца, когато учех във френската. 75...80.

3017> Slava с 11 камъка върши ли ти работа?

Механизмът е същия, ама няма да е интересно инструкцията да започва "Получих пратка от еконта".

Трябва да е нещо от сорта:

Като бях в София, минах през Александър Невски да запаля свещичка на свети Спиридон - да ме укрепи и насочи.

И той я свърши тая работа още на излизане!

Един антиквар продаваше корабен есесовски часовник. От каютата на групенфюрера на Тирпиц! С всичките му салтанати:
- снимка на истински ариец, почти като Щирлиц, ама не с фуражка, а с барета с помпон. Не запомних, как се казваше - готически шрифт трудно чета;
- две снимки на кораби. Едната:

Изображение

ама на юта вместо въртолетна площадка - две мълнии - "SS". И пречупени кръстове на горната броня на оръдейните кули.

А втората:

Изображение

май-май скриншот от "Пърл Харбър".

- история. На немски, с готически шрифт. Не я четох, щото имаше превод на руски. Нотариално заверен! Биографията на фон Фриц фон Шайсен (именно Шайсен, преводачът явно е бил русофил, а нотариусът, както си е редно, не знаел немски) и историята на най-мощния кораб на есес. Той потопявал всичко, що срещнел, а през 45 дошъл право в Берлин, за да евакуира Химлер, Хитлер и Хитър... е, увлякъх се... Хитър Петър е от приказките... ламериканците му пуснали една атомна бомба, докато бил в тропическия оазис в Антарктида.
Всичко се дезинтегрирало, само този корабен чаовник оцелял.
- сертификат на акредитиран експерт по корабни часовници на СС;
- Специален Швейцарски Контейнер За Корабни Хронометри По Ексклюзивна Поръчка На Химлер. Произведен в Омега, ама без фирмено лого, щото шефовете на омега не искали да се компрометират. Ето такъв:

Изображение

Отляво, не от длясно ;)

- самият будилник.

3017> Slava с 11 камъка върши ли ти работа?

Абе същата такава Слава, само че на цифера залепен с тиксо изрязан с ножици фосфоресциращ хартиен кръг с малки снимки. Без цифри, четните часове - пречупени кръстове, нечетните - две мълнии. Стрелки и корпус - в същия стил.

И още ми трябва запис на пазарлъка, започнат от 10000 евра, ама понеже съм серьозен, с отстъпка на пет хилки. И доведен успешно до 2.34 < (4.70 / 2). Щото в България няма Беломор и Прима, та свалих цената до под половин кутия 100's Camel.

nevenbekriev
Специалист
Reactions:
Мнения: 1259
Регистриран: 14 юни 2012 17:05
Местоположение: Варна

Re: "Часовникът", "Млад техник", 1986г.

Мнение от nevenbekriev » 01 юни 2013 20:46

omegaqq написа:
Изображение
Не знам за песента на Щурците "Рок в минало време", ама тази снимка наистина връща времето назад!
Получих такъв комплект за рождения си ден когато бях във втори клас. Освен това, което се вижда, в комплекта имаше месингова пинсета и една малка отвертка с черна бакелитова (или пластмасова?) дръжка, дръжката беше куха и имаше капаче.
Интересното е че не мога да си спомня какво и как съм ремонтирал да кажем преди месец, но мога да опиша най-подробно всичко свързано с правенето на този часовник.

Отговори

Върни се в “Информационен раздел ----- Information Section”