Отидох при бай Стоян и му показах снимките на солника от първата страница. Заедно с разглобки, намерени в нета. И той ми заяви, че глуха резба с диаметър два пръста на Лепа Брена (досега я слуша) и стъпка един... една п___ въшка не мой да направи на струга, ако ще и да е софийски.
И тука се случва същото ограничение, като във военните разработки по татово време - не разполагаме с технологии.
Вече сме наточили зъби, етапите и сроковете разписани, чак до серийно производство и износ за страната F и страната N, с приходите му в долари и икономиите на преводни рубли.
Ама ако си мислите, че водещ конструктор на изделие в секретен институт лесно се отказва... пък и изделието - първичко. И той завършил оптика, па го пратили да прави патрони... то това беше по-скоро правило, отколкото изключение, баш като мойто часовникарство.
И докато се чуди водещия - ето ти го и срока на идейния проект.
А на нормален идеен проект, за да мине, трябва нещо да работи и да се демонстрира на комисията. Иначе пАри - йок. Генерал Ямаков закрива темата, и окото му не трепва. А квото каже Ямаков, това става в Металхим.
Затова първият образец го прави бай Стоян. От месингова плоча. На троянски струг.
От проучванията вземаме габаритните размери на калибъра и резбата на корпуса.
После остава само пръстен със стъкло от водомер... увлякъх се... дайверския вариант е на по-късен етап. Абе пръстен за стъкло, което съм могъл да оправя на шмиргела. Залепено в резбовия пръстен със съветски силиконов херметик, розов на цвят. Марката не се пише във форума, щото е секретна. Ама който е летял със съветски пътнически самолет и е седял до прозореца, го е виждал - с него са залепени илюминаторите във фланците.
Докато той ме псува (нищо че съм му парче началник), аз правя пръстен от тефлонова тръба на съседния струг. Тефлон, щото бай Стоян по железо не ме пуска да работя.
И единия образец за идейния проект е готов - дебела месингова плоча, в нея - резба, в която е набита тефлоновата втулка, отгоре - резбови безел с джам, отдолу - стандартна съветска материална част с изпилен номер на капака.
Навиване и сверяване - кво ти навиване, то е ясно, че само като се извади калибърът.
Сглобявам го с габаритен макет - става. Резбите вървят мазно - бай Стоян си е майстор, нищо че е фрезист.
Ама плочата - ужас! Изглежда като такава, квато си е - намерена след 10 години престой на открито. И калибърът вътре малко лопа - работено е със запас.
Хващам се за главата, показвам му, кво правят в швейцариите.
А бай Стоян ми вика - горките майстори. Нямат свестни машини... мойта фея само като я напъна яко тръпне така.
И образецът за пред комисията отиде guilloché - (така се пише на швейцарски, с ударение. чете се гийоше, ето накрая много силно усмихнато ;) )
На
бай Стоян на феята.
