Да ви покажа тавичката в която си пека разни нещица вкусотийки.
Както разбрах от майка ми.е купувана 1-1,5г. преди да се роди кака ми,което я датира към средата на 1952г. Не е много голяма,но не е и малка 34см. емайлирана е била,но сега емайла се е запазил повече по страниците,въпреки всичко,почти не загаря.Пернишко производство,до скоро си личеше някакъв надпис на дупето.В последните 20г.само аз съм я ползвал,но не съм забравил,като малък пишлегар,как баща ми за 1Май слагаше вътре едно агнешко бутче и картофки с малко зеленчуци и ме пращаше до фурната която до преди няколко години все още я имаше,на 100м. от къщи.Там с/у 1лв. си печахме гювечите в махалата,понеже не можех да я нося,а ме беше и страх да не я обърна,я слагах на една лагерна количка,които тогава си правехме сами,дървени с лагери,които тракаха и вдигаха шум до бога из цялата махала,добре ,че открихме алеите в морската градина,че хората мирясаха от нас.Сигур ще ме надживее,ама и аз ще я хабя,до кат мога
Ето нещо от онзи ден,не гледайте,че прилича на по-старите дет показах,всички са различни. Туй е гювеч класика,без много удурми. С телешко,в случая се изкуших и взех 300-400гр. бон филе, една тиквичка,половин патладжан,две шепи бамя,по две жълти,зелени и червени пиперки, 2-3 печени пипера останали в буркана от ланшната зимнина (за соса е добре) един морков,3 глави нарязан кромид,2 домата,сол,чер пипер,червен пипер,риган и чубрица.Тва е(за картофи не остана място) Абсолютно всичко се слага сурово,сипва се повечко олио,че месото е постно и се обърква,покривам го с алуминиево фолио,като наливам една чаена чаша топла вода,повече няма нужда защото зеленчука си пуска течност.Пека го така около 1,5ч. на 200-220 градуса,после махам фолиото и пека още около 1/2 час,като минимум един път разбърквам сместа,за да се позапече отвсякъде,трябва да остане само на мазнина,никви води и сосове.Накрая поръсвам обилно с магданоз,придава свежест на иначе тежката манджа и задължително го оставям около 1/2час в изстиващата фурна да поеме сосовете и миризмите.След това,можете да видите кво се случва(чак забравих да снимам,преди да го подкарам,ама глад бе майка
) Става превъзходен като едновремешният от детството,не е труден за приготвяне,няма пържене,задушаване предварително и др. Режеш,разбъркваш,баеш му малко
печеш и плюскаш,докато ушите ти залепнат на тила.
Непременно една изстудена Астика(може и повече от една
) В случая злоупотребих с две Старопрамен и после....дрямка
Сега по темата 
(ина Хастика чи дъ пучитем другиъ пиргишин 
Не ще да е било да греба сам 
машините на времето ме чакат,пък ма сърбят и ръцете....
