Според мен тук има противопостаняване на двата основни типа (хора, предмети, стилове и т.н.) - реластичен, т.е. прагматичен; и артистичен, т.е. творчески. Какви са основните принципи:
Творецът - това върши работа, но не ме кефи. Искам го да работи по-добре, по-точно, да е по-красиво, по-безшумно, по-бързо (опс., това за часовниците точно не важи
).
Прагматикът - това не ме кефи, но върши работа. За мен не е важно как изглежда, важното е да ми върши работа по предназначението.
Като пример - на времето каруцата е вършела работа за пътуване. Но някой я е усъвършенствал до файтон, като естествено е бил готов да си плати за удоволствието.
На основата на това изказвам мнението си за средностатичстическия руски и швейцарски часовници от 50-60-70-те години. (пак да повторя - СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИ!)
И така - на швейцарците не им е достатъчно нещо да им показва колко е часът. Те искат да знаят ТОЧНО колко е часът. Те искат даже и да не им трябва да знаят колко е часът, пак да си погледнат часовника, просто защото е красив. Няма значение колко струва, "кеф цена няма". Часовникът е произведение на изкуството, и трябва да бъде третиран като такова, дори и само по-богатите да могат да си го позволят. Дори механизмът да не се вижда, пак трябва да е красив, елегантен, по възможност украсен и детайлно "финиширан". Слабото място са касите - един швейцарски механизъм може да работи векове, касите се скапват за десетина-двайсет години.
А руснаците - достатъчно е да знаят приблизително колко е часът, т.е. трябва да има механизъм и две-три стрелки. И машината, която показва часа, да е в състояние да го покзва от -40 до +40 градуса, под вода, в лед, падайки от три метра и т.н. Освен това да е в състояние да го прави поне двайсет години без никакви други глезотии - смазване, профилактика, сваляне нощем и т.н. Механизмът няма значение как изглежда, може да е правен ръчно в час по трудово на развален струг. Като не може да се спази толеранса, ще му сложат пластини на баланса (т.нар. пластини за мен са най-крещящото признание "Ние не можем да правим точни часовници"). Важното е да работи горе-долу, и да е ЕВТИН! Въпреки невероятно евтините материали, ниската производителност на труда и големият брак, цените са изкуствено занижени, за да останат конкурентни. Това се доказа след спирането на субсидиите - май само Чистопол (евентуално и Ракета) успяха да оцелеят. Да, позлатените каси издържат повече, не случайно в момента касите се изкупуват по-скъпо от механизмите, просто с толкова евтино субсидирано на времето злато... Всъщност при системата на СИВ не е много ясно кое е скъпо и кое евтино - ако часовник за 100 лв. го смениш за 4 буркана краставички (които са стрували в БГ по 4 лв), но тези буркани ги продадеш в СССР по 40 лв., значи и двете страни са на далавера. Ама това е друга тема.
Още една странична тема е как така сравнително най-добрите часовници са правени в СССР точно през 50-те и 60-те. Ами тогава все още са били здрави и неизхабени завлечените немски машини и оборудване, а и немските инженери са били още работоспособни. Това важи в пълна степен и за много други области. След това, като се намесват руснаците, и работата заяжда...
Естествено, има изключения и от двете страни - калпави швейцарски механизми с един камък, и красиви елегантни руски часовници. Но като процент от общата маса са малък.
Затова и часовникарите, които на времето все пак е било необходимо да се учат много, и да практикуват още повече, ценят изкуството "швейцарски" часовник, и презират сървайвъра "руски часовник". Как да обясниш на клиента, че дори и след профилактика часовникът му ще работи с +/- 30 сек./ден., не защото той не си си свършил работата, а защото е "генетично" заложено....
Знам, че в този форум думите ми ще прозвучат кощунствено, но нали затова сме форум - да си казваме мнението. Накратко моето е:
швейцарски - красив, точен, прецизен, изпипан във всеки детайл. Лошо опакован (казах за касите), но пък ако и касата издържи като механизма 50 години, кой ще си купи нов часовник ;) ?
руски - груб, грозен, никакво внимание към финиша на механизма, докаран до някаква точност с подръчни средства. Плюс са позлатените каси, но всичко останало (циферблати, стрелки, механизми) не издържа.
За мен лично всичко руско е и допълнително обременено с проваления живот на три поколения българи, което няма да можем да изчистим още поне три поколения. Още повече и баща ми е пострадал лично от идиотското отношение на "социализма" към интелиганцията, затова съм и пристрастен.
Така че просто зависи на кого какво му е приоритет. За когото е важно да има евтина машина, направена горе-долу (като за цената си де), изглеждаща горе-долу, вървяща горе-долу, ще харесва руските. Т.е. готов да се вози на каруцата, важното е да стигне.
За когото е важно да има красива, направена внимателно, вървяща точно (е, като за механика), оценяващ думи като "традиция", "иноваторство" и "прецидност", и е готов да плати по-скъпо, ще харесва швейцарските. Ще се вози на файтона, защото за него важното е как ще стигне.
А за когото хем швейцарците са му скъпи, хем руските са му грозни и недодялани, избира друго - например японски ;)
За китайските не говоря - те не са познати в Европа. Винтиджите от 60-70-80-те са по-близки до концепцията на руските, но след кварцовата ера съвсем определено възприеха концепцията на швейцарците.
Извинявам се, че с този пост наранявам чувствата на много съфорумци.
Поздрави, Миро.
Говорим за един и същи ценови клас и сходни технически параметри.
Второ годините, които цитирам, а и около които повечето от нас се въртят в търсенията си са годините на социалистическия строй в България, когато заплатите, жизнения стандарт (ако въобще можем да цитираме такъв или да го наричаме така), предлагането и пр. са били общо взето константа. Не коментирам хората от върхушката и други невписващи се в общата сивота!
А иначе,да не се заблуждаваме,съветското часовникарство е тръгнало от Швейцарски и френски източници,копирането и на модели от водещи фирми,е повсеместно през целият период,но прави чест на моделите от 50-те и началото на 60-те г. Там са уникалните руски модели(все пак с условности") всичко друго е пълен трап,подчинено на световната доктрина и мода в този бранш. НЯМА СВЕСТЕН ЧАСОВНИК след 70г. като дизайн,всичко е крадено и е доненаправено,с малки изключения. За това и остават като интересни марки като КАМА,СПОТИВНИЙ,КИРОВСКИ, СВЕТ,МОСКВА,МАЯК,НЕВА,СТАРТ и т.н. Не смотря на механизма,носещи свой облик,макар и в положението на централизирана икономика,в много случаи с взаимозаменяеми детайли. Общо взето СССР произвеждаха невероятно количество часовници,(до 20 млн.год.) и тяхната слава е точно в стабилните механизми,ниска цена и уникалните модели,както казах до средата на 70-те г.Разбира се има и изключения,но то е от правилото.
Но по темата!