Часовниците на penchod
Re: Часовниците на penchod
Искам да покажа и един от последните часовници, показан в "суров" вид по-горе, остава да го оборудвам само с подходяща каишка:
На живо изглежда доста по добре, но формата на плексигласа затруднява много снимането:
Този часовник също ми носи голяма радост, а и за момента е впечатляващо точен. Първите 24 часа след профилактиката и настройката беше дал 1-2 сек. отклонение.
На живо изглежда доста по добре, но формата на плексигласа затруднява много снимането:
Този часовник също ми носи голяма радост, а и за момента е впечатляващо точен. Първите 24 часа след профилактиката и настройката беше дал 1-2 сек. отклонение.
Re: Часовниците на penchod
Снимки на дядо и внуче:
Re: Часовниците на penchod
И аз тея дни имам два нови часовника.Един Полет автомат:
Последна промяна 1 на penchod, променена общо 7 пъти
Re: Часовниците на penchod
Една Ракета вечен календар от петък:
Ще бъда благодарен, ако ми кажете, как се настройва този часовник и как се отчитат датите по него.
Ще бъда благодарен, ако ми кажете, как се настройва този часовник и как се отчитат датите по него.
Re: Часовниците на penchod
Накрая едно "нещо", дето за малко да помисля, че е оригинал :
Причината да го покажа изобщо е, защото от петък си мисля какъв е този метал, който прилича на стомана, тежи, а от друга страна корозира така зловещо от потта. Та се надявах вие да дадете идея...
Единственото използваемо нещо от него е закопчалката на верижката, която поне е хубава:
Причината да го покажа изобщо е, защото от петък си мисля какъв е този метал, който прилича на стомана, тежи, а от друга страна корозира така зловещо от потта. Та се надявах вие да дадете идея...
Единственото използваемо нещо от него е закопчалката на верижката, която поне е хубава:
Re: Часовниците на penchod
Днес пристигна новата дрешка на Зорка Ама с фотото на телефона се снима много трудно тая красавица:
Re: Часовниците на penchod
От много време си мисля да напиша този пост. Мислех си дали да не е отделна тема, нещо като „Важните часовници в живота ни“, но в крайна сметка реших да е тук, ако някой от модераторите прецени, че трябва да има такава тема, нямам нищо против да я отдели. Иначе конкретната тематика е, как се започна всичко.
Без да се правя на психо аналитик, мога да кажа, че съм сигурен, че любовта към часовниците за всеки от нас се корени някъде далече в детството. за мен лично всичко започна така:
Беше далечната 1981 г. трябваше да бъда първи клас, дядо ми ми каза, че за първия учебен ден ще ми подари часовник, който в момента е дал на часовникар за да го подготви за мен. За съжаление часовникът не беше готов за 15 септември. Получих го някъде в средата на годината. Понеже като всички деца бях питал стотици пъти какъв е часовника, дядо ми ми беше разказал за него и аз очаквах да получа своя Омикрон, за който знаех, че е страхотен швейцарски часовник. Някъде в средата на годината получих своя часовник:
Сигурно се чудите, защо не е Омикрон. Е и аз се чудех, но историята на часовника е следната:
Омикрона е бил подарен на баща ми за неговия първи клас, от 10-15 години по голям тогава от него братовчед, който живее в СФРЮ. За съжаление баща ми не опазва часовника. Счупено му е стъклото, сигурно е имал и други поражения. Това е причината дядо ми да го изпрати в СФРЮ за ремонт, но часовникарят при който попада не е разполагал с части за Омикрон и заради стъклото преоблича часовника в тези дрешки. Така или иначе за мен това си е моя Омикрон, който за съжаление носих няколко месеца, но при мен имаше не по-щастлива съдба отколкото при баща ми. Оказа се че часовника не е достатъчно устойчив за дете – първо му счупих стъклото( тогава не знаех, че е плексиглас), а после редовно се запотяваше, защото къде го мокрех, къде се потеше от мен. Оставих го в къщи и там си седеше до преди година.
Следващите 6-7 години от живота ми нямах часовник, но за сметка на това всеки ден виждах дядо ми, който носеше своя часовник, сверяваше го и го навиваше. Той ми разказваше, че този часовник е специален, чакал е с месеци, за да му го доставят и когато порасна и аз трябва да си взема хубав и точен часовник. Баща ми също имаше Сейко автоматик, дайвър, но за него по-нататък. Та когато станах на 13-14 години, със собствени прилежно кътани пари, си купих първия часовник. Естествено, че беше швейцарски:
Не ми се смейте, бях убеден, че е швейцарски(предполагам заради надписа на латиница). На всички обяснявах, че не е известна марка, но си е швейцарски и е много точен плюс това(Явно по това време не е било модерно да се чете, какво пише в дъното на циферблата). Този часовник го носих, докато му пукнах стъклото. Часовникарят в Сандански(аз съм израсъл там) каза, че няма части за него и така и той се гушна до Омикрона.
Следващият ми часовник го нямам. Н е мога да си обясня къде е, но предполагам, че някой го е изхвърлил при разчистване в къщи.( Казвам някой, защото аз не съм такъв човек. Жена ми вика, че съм клошар, ама предполагам, че ви е познато, та по тая тема друг път.) Прилагам снимка от мрежата. Наскоро се продаваше такъв и тук, ама на мен си ми е важен моя….
Не знам защо по онова време, не беше известно, че батерията може да се сменя, та като спреше часовника и влизаше в чекмеджето. Иначе часовника си беше скъп, помня, че го купих за 75 лв. от ГУМ.
Като станах студент, най-после си купих хубав часовник:
Нали се разбрахме да не се смеете! Добрата новина е, че съм се сетил да му сваля батерията, като е свършила. Лошата е, че не съм го пробвал, дали работи. За мен обаче той е ценен…. Батерията му свърши някъде между 2000 г. и 2002 в Лондон. Там не познавах часовникарите…
Когато се прибрах и започнах работа тук, от първия получен бонус, реших да си купя часовник. Няма нужда да казвам че е швейцарски нали :
Още си е с мен, много верен другар и скъп спомен. Миналата година ми подариха и друг швейцарец:
После някъде прочетох, че няма човек, който обича часовниците и няма амфибия и си взех това:
Така беше до миналата година, когато открих този форум. Благодаря ви, защото тук осъзнах, че хубав часовник е този, който ми харесва на мен. Аз не съм колекционер, но за мен е важно да се радвам на тези машинки, които ми харесват(Не вземам часовници, които не бих носил). Благодарение на вас, намерих всички тези важни за мен спомени, както и възстанових специалния часовник на моя дядо, който съм показал по-горе, издирих и си взех и последните часовници( също по горе), които ми носят голяма радост, а най-голямата радост за мен е, че моите хлапета(две момчета на 9 и 6) им се радват също. Преди малко заедно слушахме, как „цъкат“ часовниците.
П.п. Щях да пиша за на баща ми сейкото, ама не ми се пише щото ми се реве. Само искам да кажа, че ако някой има дайвър на сейко от 70-те, със сребрист циферблат, който е намерен във водите на Черно море(някъде около Албена), много ще съм благодарен да ми го върне, че баща ми още ми се сърди.
Ами това е, ще се радвам да прочета и вашите истории и още повече да видя първите ви часовници, ако ги пазите.
Без да се правя на психо аналитик, мога да кажа, че съм сигурен, че любовта към часовниците за всеки от нас се корени някъде далече в детството. за мен лично всичко започна така:
Беше далечната 1981 г. трябваше да бъда първи клас, дядо ми ми каза, че за първия учебен ден ще ми подари часовник, който в момента е дал на часовникар за да го подготви за мен. За съжаление часовникът не беше готов за 15 септември. Получих го някъде в средата на годината. Понеже като всички деца бях питал стотици пъти какъв е часовника, дядо ми ми беше разказал за него и аз очаквах да получа своя Омикрон, за който знаех, че е страхотен швейцарски часовник. Някъде в средата на годината получих своя часовник:
Сигурно се чудите, защо не е Омикрон. Е и аз се чудех, но историята на часовника е следната:
Омикрона е бил подарен на баща ми за неговия първи клас, от 10-15 години по голям тогава от него братовчед, който живее в СФРЮ. За съжаление баща ми не опазва часовника. Счупено му е стъклото, сигурно е имал и други поражения. Това е причината дядо ми да го изпрати в СФРЮ за ремонт, но часовникарят при който попада не е разполагал с части за Омикрон и заради стъклото преоблича часовника в тези дрешки. Така или иначе за мен това си е моя Омикрон, който за съжаление носих няколко месеца, но при мен имаше не по-щастлива съдба отколкото при баща ми. Оказа се че часовника не е достатъчно устойчив за дете – първо му счупих стъклото( тогава не знаех, че е плексиглас), а после редовно се запотяваше, защото къде го мокрех, къде се потеше от мен. Оставих го в къщи и там си седеше до преди година.
Следващите 6-7 години от живота ми нямах часовник, но за сметка на това всеки ден виждах дядо ми, който носеше своя часовник, сверяваше го и го навиваше. Той ми разказваше, че този часовник е специален, чакал е с месеци, за да му го доставят и когато порасна и аз трябва да си взема хубав и точен часовник. Баща ми също имаше Сейко автоматик, дайвър, но за него по-нататък. Та когато станах на 13-14 години, със собствени прилежно кътани пари, си купих първия часовник. Естествено, че беше швейцарски:
Не ми се смейте, бях убеден, че е швейцарски(предполагам заради надписа на латиница). На всички обяснявах, че не е известна марка, но си е швейцарски и е много точен плюс това(Явно по това време не е било модерно да се чете, какво пише в дъното на циферблата). Този часовник го носих, докато му пукнах стъклото. Часовникарят в Сандански(аз съм израсъл там) каза, че няма части за него и така и той се гушна до Омикрона.
Следващият ми часовник го нямам. Н е мога да си обясня къде е, но предполагам, че някой го е изхвърлил при разчистване в къщи.( Казвам някой, защото аз не съм такъв човек. Жена ми вика, че съм клошар, ама предполагам, че ви е познато, та по тая тема друг път.) Прилагам снимка от мрежата. Наскоро се продаваше такъв и тук, ама на мен си ми е важен моя….
Не знам защо по онова време, не беше известно, че батерията може да се сменя, та като спреше часовника и влизаше в чекмеджето. Иначе часовника си беше скъп, помня, че го купих за 75 лв. от ГУМ.
Като станах студент, най-после си купих хубав часовник:
Нали се разбрахме да не се смеете! Добрата новина е, че съм се сетил да му сваля батерията, като е свършила. Лошата е, че не съм го пробвал, дали работи. За мен обаче той е ценен…. Батерията му свърши някъде между 2000 г. и 2002 в Лондон. Там не познавах часовникарите…
Когато се прибрах и започнах работа тук, от първия получен бонус, реших да си купя часовник. Няма нужда да казвам че е швейцарски нали :
Още си е с мен, много верен другар и скъп спомен. Миналата година ми подариха и друг швейцарец:
После някъде прочетох, че няма човек, който обича часовниците и няма амфибия и си взех това:
Така беше до миналата година, когато открих този форум. Благодаря ви, защото тук осъзнах, че хубав часовник е този, който ми харесва на мен. Аз не съм колекционер, но за мен е важно да се радвам на тези машинки, които ми харесват(Не вземам часовници, които не бих носил). Благодарение на вас, намерих всички тези важни за мен спомени, както и възстанових специалния часовник на моя дядо, който съм показал по-горе, издирих и си взех и последните часовници( също по горе), които ми носят голяма радост, а най-голямата радост за мен е, че моите хлапета(две момчета на 9 и 6) им се радват също. Преди малко заедно слушахме, как „цъкат“ часовниците.
П.п. Щях да пиша за на баща ми сейкото, ама не ми се пише щото ми се реве. Само искам да кажа, че ако някой има дайвър на сейко от 70-те, със сребрист циферблат, който е намерен във водите на Черно море(някъде около Албена), много ще съм благодарен да ми го върне, че баща ми още ми се сърди.
Ами това е, ще се радвам да прочета и вашите истории и още повече да видя първите ви часовници, ако ги пазите.
Re: Часовниците на penchod
Страхота история! Личат си чувствата които те обземат при спомените. Аз за съжаление нищо от детството ми не помня, което да е свързано с часовници. Единствено ми изплува в съзнанието, че нашите ми донесоха един кръгъл от екскурзия в Украйна, но точния модел за съжаление не помня.
- atanweb
- Moderator
- Reactions:
- Мнения: 6201
- Регистриран: 20 яну 2012 22:02
- Местоположение: гр. Кюстендил/NRW
Re: Часовниците на penchod
Историята е много истинска и хубаво написана. Харесва ми мисленето което не е повлияно от печалби или стремеж за нещо рядко което казват, че е рядко в форумите.
Страхотно изрязяване на истината:
"....защото тук осъзнах, че хубав часовник е този, който ми харесва на мен."
Поздравявам те за добре изразената мисъл.
Темата е много хубава и би могла да е отделна, но и аз не мога да се включа с много защото имам само един - първият ми детски часовник който успешно възстанових до много добро външно и вътрешно състояние. Но с един часовник история не става останалите ми са били пръски от китайското дигитално цунами.
Страхотно изрязяване на истината:
"....защото тук осъзнах, че хубав часовник е този, който ми харесва на мен."
Поздравявам те за добре изразената мисъл.
Темата е много хубава и би могла да е отделна, но и аз не мога да се включа с много защото имам само един - първият ми детски часовник който успешно възстанових до много добро външно и вътрешно състояние. Но с един часовник история не става останалите ми са били пръски от китайското дигитално цунами.
Re: Часовниците на penchod
Много добре разказана история.
А часовниците, които ни напомнят за любими хора, са най-скъпи!
А часовниците, които ни напомнят за любими хора, са най-скъпи!
Re: Часовниците на penchod
Днеска се разходих до битака, не намерих каквото търсих, но не можах да подмина това :
Иначе подмихах един приличен Спотивен, та малко ме е яд, ама който го е взел дано се похвали.
Иначе подмихах един приличен Спотивен, та малко ме е яд, ама който го е взел дано се похвали.
Re: Часовниците на penchod
Иначе вчера от Лидл си взех хубава кутия за чай, ако му трябва на някой да знае, че там има:
Re: Часовниците на penchod
Важно е да няма празно от битака
И кутията си я бива!
И кутията си я бива!
Re: Часовниците на penchod
Гледах ги кутиите.
Обаче,ако почнеш да трупаш като повечето от нас тези кутии няма да свършат работа.
И аз купувах разни кутии по за 15-20 часовника и се отказах.
Стават да си държиш часовниците за носене т.с. 5-10броя.
Тук вероятно има хора със стотици часовника-нали се сещаш колко кутии и какво място ще заемат.
Обаче,ако почнеш да трупаш като повечето от нас тези кутии няма да свършат работа.
И аз купувах разни кутии по за 15-20 часовника и се отказах.
Стават да си държиш часовниците за носене т.с. 5-10броя.
Тук вероятно има хора със стотици часовника-нали се сещаш колко кутии и какво място ще заемат.
Re: Часовниците на penchod
Какви са вътрешните размери на кутията?