Вчера и днес,докато си слушах Мик Джагър да ми пее на ухо "Енджи"
включих на скорост и пооправих един Вагнер. Нямаше и да го погледна,попаднал незнайно как в моите владения,ако моят възрастен приятел и убиец на риби Ачо Каракудис,не ме беше открехнал,че германците са луди по таквизи, ми що да не ги зарадва човек. Стоманената каса си я оставих натюр,само по лъговете позагладих,че бяха много големи дупките ,но и там оставих нещата почти автенджос,но иначе стоманата си лъщи и сега след толкова години,явно е много качествена,позабърсах я само. Циферблата имаше мръсотия и имаше малко сухо почистване ,хубав е запазен в черно и медно. Стрелките бяха зле корозирали,направих каквото можах и напълних нарочно малко калпазански със светомаса. Машината - чудесна,като нова посребрена УРОФА кал.55 произвеждана м/у 1931 - 1939г. от 1936г.под шапката на Гласхюте,иначе произвеждана от Вилхем Бекер и Ернст Вагнер и напълно чопната от един калибър на Ревю Томен. Работеше,но имаше някакво спиране и предположих ,че е някаква дребна мръсотийка дет прави бели и наистина като го изкъпах и омазах,захвърча направо ,много бърз баланс,наистина чудесна машина и от трите вида произвеждани тогава,единствено моят модел е с инкаблок ,а това си е било новост по това време. Часовника е малък,но не е дамски 30мм. не мога да му махна остатъците от теловете в лъговете и за това така ще си и замине. Доволен съм,хубаво часовниче.
А и един Ханс доискусурих,но той е по-тривиален ,за него само ще кажа,че както едвам му се мандахерца баланса на безмозъчният,пардон,на безкамъковият механизъъм,така и от вчера до днес, няма никакъв признак за изоставане или избързване,цепи си минутата както го бях сверил.
И си направих още една еретична (не еротична
) Волна,няма как ,щом има циферблат хубав,става на часовник,както щом има пушка,все някога ще гръмне. Циферблата излезе малко по голям и трябваше да играе раш пилата,този път крачетата паснаха и то така се набиха,че нямаше нужда да стягам болтчетата, Лъснах и оригинално стъкло. Секундна така и не намерих и сложих за сега единствената която се закрепи. Касата я лъснах до огледало и разбрах когато я погледнах,как е изглеждал горе - долу този часовник на витрината на магазина преди повече от половин век. Полуреплика се получи и е прекрасна.
За миене е говорено много и от други колеги,общо взето това са миещи вещества,но пак зависи дали цифера е с лаково покритие или не,ако е с лаково,предпочитам разредени алкохоли,при порестите обезмаслители ,лимонов сок,лим. киселина,амонячна вода,киселини,правя си и смески от по 2-3 компонента. Тука има нещо което трябва да се знае и е по-важно, не е толкова важно точно какво използваш,а как го използваш.Докато преди време ,за 2-3 мин успявах да съсипя някой цифер,сега има случаи и по един час да се занимавам с някой,в повечето случаи всичко става на етапи, внимателно и винаги чиста вода до ръката за пресичане на процесите. Нещата -лак или мръсотия,не се търкат ,а се отмиват! при порестите е малко гадно,защото се разтварят и попиват,те трябва да се избелват. Трябва да се прави и предварителен анализ на циферблата ,има еднослойни,двуслойни,та и трислойни. Има и такива които нищо не ги спасява,особено тези,които написите са непосредсвено с лака,като ваденки,по надеждни са тези които написа е и гравиран. Трябва да се знае ,че дори и едни и същи на вид модели ,могат да се различават по начина на направа. Колкото до бялото покритие на Алмаза,в случая използвах поливинилацетатна боичка, "постното" покритие на оригинала,предразполага за такава,но иначе трябва да имаш всякакви материали,различни бои, спрейове,тънкописци ,моливи, дори и подострен конски косъм 
Ма и вие сте си майстори момчета,или поне майстори сред любителите,я как ровичкате смело из тази джунгла от търкалца,разни скобички, планки,лостчета и пружинки и ги карате пак да запеят песента на радостта. Тъй трябва да е,да сме смели и да дерзаем,казвал съм го и друг път -"Само който пълзи,не се спъва"
Викам ,докато не сглобя белият Алмаз ,няма да мирясам,точно в 4.21 ч. го свърших. Първо довърших циферблата ,дообработих го и му турих минутни маркери,станаха горе-долу тънки,но щеше да с още по- тънки и прави,ако не беше повърхността, който се е мъчил да направи права линия в/у вълнообразна повърхност,знае за какво става дума. После падна търсене на стрелки тука има -тука нема ,е имаше една часова,ма минутна нъцки,така ,че въздъхнах тъжно и извадих единият от двата минт комплекта дето ми изпрати Иван,от другите за Волна имам ,но от тези правите - конец. Турих и червен връх на секундната ради мерака на Мераклията ,бе стана. Цифера изглежда бял,но всъщност като се сравни с бялата хартия ,се вижда ,че е малко жлъткав,ще го оставя някъде без да го прибирам и след 1-2 м. ще придобие свеж табачен цвят 
) след първата обработка и накрая,като гледам,мога още да го изкусуря ,ма ми писна и други чакат не реда.
