Още от малък съм свикнал, че Женевата на баща ми е еталон за часовник. 34 милиметра, дебела 10. Ама от тия 10 - 4 рамката на корпуса и капака, и 6 - плексигласовия купол

На ръка изглеждаше страхотно, особено с черната кожена каишка.
През 2013 ми падна един вимпелов Луч с кован (доста акуратно) цифер. Ми той още по-плосък - с един милиметър по-нисък и малко по-голям по диаметър. И двата - с корпус тип тава с две дръжки, лъговете леко наклонени, така че каиша да обхваща плътно китката.
След това, през 2014 - една Ракета на 2356, и тя по размери като вимпелите. Това е идеален размер за часовник, и не само за мен

Други също нося, ама през топлото време, щото не влизат под маншета на ризата. Разни амфибии, Луч 3055, разни 3050 - това си е летен часовник
Ориентът на vilden е само с малко по-дебел. Едва ли е повече от 11 милиметра. Имам няколко сейковци по десет и нещо. Те също са плоски, ама не изглеждат така заради формата на корпуса.
Сравнявах 29 камъков Полет 2415 със Сейко 7009 3040. По размери са почти еднакви, но сейковеца изглежда много по-масивен заради плоския джам. И това е пример, как производителите влияят на модата и възприемането. Докато се смятаже нормално джамът да е плексигласов, правеха масово и куполи

Ако подредим четирите материала по твърдост ще се получи такъв ред: сапфир, борсиликатно стъкло, обикновено джам-стъкло и плексиглас. Твърдостта дава устойчивост към надрасквания. Ама по ударен вискозитет плексигласът отнася трите други материала като дизел цинкова кофа. Това означава, че е необходим удар с много по-голяма енергия, за да се счупи плексиглас. Щото той е еластичен и поддава, точно по принципите на джудото ;) С трите други материала не всичко е еднозначно. Силикатното стъкло, ако е закалено, има по-висок ударен вискозитет, ама се разрушава напълно, става на дребни късчета. Не знам, дали такова стъкло се използва за часовници - все с пукнатини съм виждал. Сапфирът не се термообработва, защото той е еднороден материал, а не сплав, като борсиликатните (хардлекс) стъклата и алкалните стъкла (обикновено стъкло).
Но по устойчивост на удари сапфирът също не е конкурент на плексигласа. Астронавтите от програмата Аполо са имали възможност да изберат всеки един материал за стъкло, и са избрали плексигласа.
Аз на Луната едва ли ще ида (а ако ида, няма да взема часовник от кутията ;)), ама и за всекидневно носене плексигласът е практичен. Лесно се драска, ама още по-лесно се лъска ;)