Така се разглобяват и сглобяват и барабаните на всички други часовници с ръчно навиване и "Т" накрайник на пружината, която се заключва в прорези на барабана и капака. Такива пружини има в механизмите на всички съветски заводи.
Често се срещат още два типа: с "V" накрайник, като на командирските 2414 на Чистополския завод, и пружините на часовниците с автоматично навиване. Те са малко по-различни и са тема на друга тема ;)
Започва се с оглеждане и запомняне

Значи така. Този барабан се слага с капака нагоре на нещо не много твърдо (в случая е пластмаса) и се оглежда.
В случая зъбният венец е отдолу, а нагоре е квадратния накрайник на охлюва, за който с болт се закрепва барабанното колело.


Вляво - цапфата е опряна на твърдо, барабанът е наклонен. С яка пинсета се притиска венецът към твърдата повърхност, като с другата ръка се прави блок - да не се разхвърчи нещо. И капакът се отхлупва, де ще ходи. На този барабан има прорез за отвертка, ама аз не обичам да напъвам оттам - ако е крив, ще стане още по-зле. Пък и на други барабани няма такъв прорез, затова карам по еднакъв начин.
Имам направена пластмасова втулка, която разпределя усилието по целия венец, ама не мога да я намеря. Затова карам с минимума инструменти, даже новите отвертки не съм ги пробвал

Вдясно съм хванал с пинсетата вече разпресования капак.


Вляво: още едно запомняне - на коя страна е навита пружината. Тук е по часовниковата стрелка. И това трябва да се запомни. Ще е голям център да разбереш, че си сбъркал посоката чак когато не успееш да зацепиш охлюва.
Вдясно: вадене на охлюва. По съвет на Невен го вадя с яка пинсета: хващам охлюва и го завъртам ОБРАТНО на посоката на навиване. И вътрешната витка на пружината се освобождава от зъбчето. След това охлювът може да бъде изваден.


Вляво - така се вади пружината. Май всички я вадят така, не само аз

Идеята е тя постоянно да се придържа и да се развива постепенно. За целта с лявата ръка стискам силно витките към края на барабана, а с дясната и с пинсета измъквам малко от вътрешните витки, докато излязат извън барабана. После оставям пинсетата и стискам витките и с дясната ръка. След това почвам да прехвърлям развиващата се пружина изпод пръстите на лявата и дясната ръка, и така я развивам до край. Сигурно барем петнайсетина пъти прехващам, ама стискам здраво, щото ако я изпусна в този момент, има да търся барабана

А ако става дума за пружина на Восток 2409, една съм чупил така: изпуснах я и тя като гущер си скъса опашката при развиването. Сигурно и тук може да стане такова нещо.
Още една важна работа: пружината не бива да се зачупва и прегъва. Затова вадя пружината с голи ръце - да ме заболи, ако насиля пружинната стомана

Вдясно е резултатът: извадена пружина без зачупвания и прегъвания. Тази е с форма на питанка, но има и S-образни.
Тук следва проверка на луфтовете. Аз поне не мога да се сетя за друг начин, освен този.


Вляво: барабанът, както си е мръсен, се слага в изходно положение: така, че отворът му да съвпадне с отвора на подложката. Вдясно: поставен охлюв без пружина.


Вляво - щракнат капак.
И следва първия оглед - със силна лупа гледа за луфт между барабана и охлюва и капака и охлюва. Трябва да има луфт, но той да е малък. И да пиша колко стотни, полза няма. Това трябва да се оценява на око. Може да се постави барабанното колело и да се стегне с винта, и тогава да се оцени клатенето. Ама пак на око! няма с какво лесно да се премери такъв луфт.
Аз си правих специални инструменти за тази цел, но ги ползвах само един-два пъти. То се вижда и без тях, вервайте ми

И понеже нямаме нито инструмент, нито опит, логично е да се продължи нататък.
Вдясно барабанът без пружината е сложен обратно в още неразглобения механизъм.
Целта е да се убедим, дали барабанът не заклинва.
По-долу вляво съм сложил и моста на барабана. В това състояние ангренажът заедно с барабана може да се завърти с ремонтоара в положение сверяване, защото под циферблатът всичко си е на място.
След това може да се свали моста на ангренажа и да се огледа зацепването на барабана с централното колело. А в случая на Полет това е задължително! Не само за този механизъм, но и за по-ранните 2609, и за 24хх, и особено за 2209!
Разбит отвор на моста на барабана е най-честата причина за безсистемни спирания и заклинвания на Полетите.
Освен проверка на луфтовете трябва да се търсят и следи от триене.
В 2609Н се проверяват:
- мостът на централното колело от страната на пиньона;
- венецът на барабана откъм платината и отгоре;
- гнездото на барабана в платината;
- капакът на барабана;
- мостът на барабана от двете страни.
Частите са месингови, но са хромирани. Всяко едно одиране и пъкване на жълтичко трябва да се изследва и да се прецени, дали няма да доведе до заклинване!
След това се проверяват отворите в платината и особено в моста на барабана. Ако те са с форма на запетайка, то работата отива или на донор, или на ремонт. Ама това няма да е в тази тема.
И последно, но най-важно! Следи от начукване около отвора в моста на барабана! Това означава, че мостът е бил разбит и някой часовникар е свивал отвора. В този случай трябва да се прецени, дали майсторът е свършил добре работата си, или трябва нов (в смисъл - неразбит мост). По-подробно ще напиша в частта разглобяване.
Защото разглобяването не е просто разглобяване, а търсене на кусури.
И барабанът с пружината не се разглобява, щото е голям кеф, а за да се намерят евентуални дефекти. Иначе по-добре хич да не се вади от барабана! Чистенето и смазката са втората по важност работа. Първата е търсене на дефекти!
Следва почистване. Трябва да се измие старата смазка. Аз я измих лесно, с бензин (хептан де ;)). Критерий - като в казармата. Бяла салфетка не трябва да става черна при протриване.
Ако лепне, се допускат и по-яки средства. Налагало се е да варя пружината в содов разтвор. Сигурно беше мазана с наливно олио от 1.20



Горе вдясно: след почистване пружината не бива да се пипа с голи ръце. Аз ползвам гумени напръстници на палец, показалец и среден пръст и на двете ръце, ама не можах да ги намеря, и се наложи да сложа тънки ръкавици. Щото иначе при навиване на пружината заедно с нея ще вкарам и бая парченца от кожа



Спомням си, на коя страна трябва да навия пружината. Охлювът е поставен в барабана с квадрата нагоре, вътрешната витка съм я доближил до зъбчето. Убеждавам се, че трябва да навивам по часовниковата стрелка, и тогава охлювът ще зацепи.
Вдясно почвам навиването. Не мога да снимам точно как, защото трябват две ръце.
Опашката с Т-образния накрайник я налагам на място ОКОЛО прореза в барабана, ама така, че да е преди него. Щото пръжината а лесно се мести ПО часовниковата стрелка, ако се натисне външната витка и доста трудно - обратно. Е, ако улуча Т-то в прореза от раз, се радвам, ама рядко става ;)


Навиването на пружината е като развиването, само че обратно ;)
По половин витка се вкарва на място, като се започва от външната витка. Важното е пружината да не се пречупва и прегъва. Иначе няма да има равномерно усилие, и часовникът ще работи някак си, ама не равномерно.


По половин, по половин витка, и вкарах почти цялата на място.
Вдясно е напълно вкарана и готова за поставяне на охлюва.


Охлювът се хваща с пинсета за края с квадрата, поставя на място и със завътране по посоката на навиване зъбчето се зацепва в отвора на вътрешната витка.
Опит за навиване на отворена пружина завършва с удар по челото ;)


Охлювът е на място, време е за смазване.
Маже се охлюва, в местата, в които той лагерува в капака и в барабана.
Маслото е D5, ама става и за скоростни кутии.
Вдясно съм смазал витките с четири капки върху тях.


Барабанът се слага на плоска подставка с отвор и върху него се налага капака така че Т-то да си влезе в прореза. После с пръсти се притиска по периферията, докато влезе добре и щракне.
И е готов
