Има логика в такъв избор, ама не всеки ще носи джобен часовник, а лошо направен или настроен будилник може да доведе до събуждане в случаен час ;)
Богдан “Bob” Ясинецкий смята, че може да се започне с Победа: http://iasb.narod.ru/watch-2.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
И е прав – има заразени с ЧБ в остра форма след прочитане на неговата статия ;)
Така че не е лошо този, който ще тръгва по този път, да прочете тази статия. По-добре в оригинал, ама може и на български.
Не е зле да се прочете и някоя книжка. Примерно Пинкин. На български има само една книга: Механически часовници на Фендян и Чичов. Търси се и се намира. На английски също има.
Книгата ще е полезна преди да се почне чопленето, та барем да се научат имената на частите. Щото иначе ще стане като с мен – правя някак си часовници, пък не знам, как се казва това, което чопля.
След това трябва материално осигуряване – инструмент, масла, бензин, ква да е оптика.
Пак ще дам линк към статия на Богдан: http://iasb.narod.ru/How_to_start.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
Само че местата ще са други.
Минимално необходими са няколко отвертки и поне две пинсети. Едната трябва да е мощна, за обща работа. Другата – тънка. Да може да вдигне косъм от стъкло.
Подставка. Просто трябва, не се коментира. Аз повече от година карах с една гумена тапа и една пробита пластмасова капачка от парфюм. Аз ползвах подставки главно заради снимането. Ако не бях успял да хвана Ракетата в малката подставка, щях да взема две трупчета, като старите часовникари.
Не е зле някакви клещички да има, може и кохер, ама аз минах без тях.
Гориво-смазочни материали: бензин, ама не от бензиностанция, а от аптека! Масло: поне два вида! Едното – тънко. Може за фина механика, от железарията. Може и Мьобиус. Аз ползвах Лаврентиус
Другото – по-гъсто. Най-добро е D5, ама то е часовникарско. Аз обикновено ползвам масло за скоростни кутии 80W90, но сега не го намерих и карах с по-гъстото от Лаврентиуса Мьобиус 8000.
Третата смазка е твърда. Грес. Има специална ремонтоарна, ама може тънка грес. Може и ГОИ. Може технически вазелин, може и медицински, ама без лекарство в него!
Хлебна гума – идеята е на Миро. Замества часовникарски пластилин Родико
Само не пипайте цифери с нея, щото ще плачете!!!
Клечки за зъби – на корем. И за чистене, и за инструмент. Използват се многократно, затова към тях върви остро ножче. Макетно, джобно - без разлика. За да има поне нещо швейцарско от инструмента, аз взех швейцарско джобно ножче
Маслодозировка! Аз ползвах отвертка 0.6 за голяма и заточена на лопатка игла – за малка. Може и както Богдан препоръчва.
Игла с дръжка. Пинкин и казва путгольц Трябват две: едната с остър връх, другата – с притъпен на радиус. С притъпената се натиска бутона на фиксатора на ремонтоара
Оптика. Много е индивидуално. Аз ползвам лупи с обръч. Повечето професионални часовникари и много любители ползват часовникарски лупи. Трябват поне две. Едната – за обща работа, с увеличение 2...3х. И другата – за инспектиране на камъни, зъби и разни спирали с пружинки. Тя трябва да е от 5х и нагоре.
Втората част от оптиката се казва фотоапарат:
// viewtopic.php?f=106&t=5190" onclick="window.open(this.href);return false;В разглобяването няма нищо особено. Малката уловка е, че чарковете са бая и после трябва да се върнат по местата си. Преди време, когато не е имало толкова достъпна снимачна техника и интернет, а литература по въпроса още по-малко, часовникарите са действали по следния начин. Разглобява се до момента в който усещаш, че няма да запомниш следващия ход и започваш сглобяване. Така след няколко дневна тренировка вече са запомнени местата на всички чаркове и може да се извърши самата профилактика.
Към този цитат още ще се връщам, щото така се учи занаят!
Осветление: достатъчно силна настолна лампа с приятна светлина. Аз ползвам 20W луминесцентна.
Техника на безопасност: когато има отворен бензин, никакъв открит огън и пушене. И – почивки при работа с оптика. Колкото по-силна е лупата, толкова по-чести са почивките. Часовници ще се научите да оправяте, ама очи – едва ли. Поне не ги разваляйте.
И минавам към същността на нещата.
МЕХАНИЗМИ!
Моят избор е Полет 2609Н. Трябват няколко. По определение в математическата енциклопедия няколко е число, по-голямо от три и по-малко от десет ;)
Нови съветски механизми отделно никога не са се продавали на простосмъртните, ама има битаци, има аукциони. Е, има и часовникари, ама аз от часовникар още не съм могъл да купя нищо. Те или подаряват, или не дават.
И за душата – барем един часовник. Може да не работи – ще го поправите ;)
Ама трябва да има приличен циферблат и стрелки. И коронка, и корпус, и джам.
Щото няма да е гот да се мъчите няколко (3...9) часа няколко (3...9) пъти и накрая да получите идеално работеща машина, която не може да носите и да се хвалите наляво и надясно, че вие сами сте я поправили
И подходяща каишка!
Часовниците и механизмите в тях може да са счупени или работещи, може да са само с три стрелки (2609) или с разни календари (2614, 2628), само по възможност трябва да са без липси. И задължително – да не са ръждиви!!!
И силно пожелание: механизмът, който ще се прави, някак си да върви. Ако бърза/изостава с 2...3...5 минути на ден, има сериозен шанс да тръгне като свят, в заводски допуск (+40...-20 секунди на денонощие). Иначе ще изпаднете в подробности и зад дърветата (разни спирали и амплитуди) няма да видите гората (часовник, направен лично от вас).
Защо избрах 2609?
Ами защото най-лесно се прави „по устав”. Така, както ще ви я направи часовникар за 20...50 лева. Истински часовникар, не каишкаджия, който сменя и батерии.
Ама не в кинтите е работата.
Този часовник ще ви е първи. ПЪРВИ!
И трябва да се прави, както се полага. Без икономисване на нищо.
Та защо 2609?
Защото няма календар – това едното. А с който и да е календар има да се разправяте толкова време, колкото и с това под платината.
Защото няма автоматично навиване – това е другото.
Защото е с противоударно устройство на баланса – това е май най-важното.
За да заработи часовник, както трябва, опорите на баланса се отварят, чистят, мият, лъскат, мажат и се сглобяват обратно.
Убеден съм, че за начинаещ е по-лесно да се научи да отваря и затваря инкаблок, отколкото да се разправя с малките винтчета на накладния камък на ЗиМ 2603 (опростена и грозна К-26 Победа). А спиралата няма нужда да се сваля, ако часовникът преди профилактиката върви с 2...3 минути отклонение.
Освен това 2609 са с подвижна колонка и равновесното положение на баланса лесно се настройва.
Ангренажът на 2609 е максимално прост. Няма нито фрикциони в ангренажа, нито изнесени централни колелета, нито секундни пиньони с малко зъби. Под моста на ангренажа има само три оси за затваряне и е лесно да се улучат в камъните.
Масовите съветски 2609 са Полет 2609Н и Ракета 2609НА. И двете машини са с лирички на противоударните устройства, които са най-лесни за обслужване.
Ракетата е много здрава и е мой любим механизъм. Но трябва да призная, че Полет 2609Н е по-добър за начало. Заради двата допълнителни камъни на анкерното колело в Ракетата, които се крепят с микрозегерки. Поради липса на микрозегерклещи аз чупя една от три. Опитах да махна една за снимка, и я счупих. И се отказах!
ПЪРВАТА МАШИНА ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ ПО УСТАВ!
После ще се учим на разни тънкажи и ще сравняваме арменската профилактика ;)
А втората причина е, че Полетът е по-точен от Ракетата. Заради по-прецизния баланс.
И заради по-високата честота.
Тук 1 Московски Часовников Завод не напразно е първи.
Е, има и трета причина ;) В Полетите има типови дефекти, които се срещат и в японски, и в швейцарски, и в китайски машини. А в Ракетата тия дефекти просто ги няма, тя е като танк, работи и на сухо, и след като пусне стружка, стига да и е здрав баланса и да не я е ровчил някой амсалак.
В следващата част ще видите, защо е така.
И последно, преди да пратя материала: всички часовници с централна секунда си приличат, ако не са се мъчили да ги правят плоски. Така че редът за разглобяване и сглобяване е приложим за всички машини три стрелки по „двуетажната” схема. От съветските такива са Заря 2009. Много си мислех за нея, ама пусти трилъчеви противоударни... пък и милиметрите са си милиметри – Зорката е чувствително по-малка и само затова е вече по-трудна. Не много де ;)