Наскоро си взех един 3017 - прилича на този от заставката на форума, но не е така добре запазен.
Освен очевидните петна по циферблата обаче се оказа, че тиражната плочка е счупена. За втори път ми се случва такъв проблем, колегата омегакуку също търсеше преди време тиражна плочка, а и по форуми съм чел. Защо точно тиражната плочка им се чупи на тези? Явно е проблем с конструкцията, но какво точно не е премислено или направено добре?
Този запазения пък е със счупен ремонтоар. Имам джобен с 3017 също със счупен ремонтоар, Когато им намеря, може да излезе и плочка за смяна. Един колега беше писал че и той търси. Omegaqq също. Явно наистина има нещо гнило там.
Че там е слабото място на 3017 е ясно, но по-любопитно е има ли решение проблема. Търси се мераклия да изработи тия плочки. Мисля, че не е непосилна задача.
Божидар предполага, а омегакуку знае, че може да се изработи такава по поръчка. Проблемът обаче е в закаляването, а не само да се докара формата.
Питах на ВУС защо е така и някакъв умник ми отговори следното, от което нищо не разбрах
This is common issue. And not because the lever itself is that brittle, but because the groove on it which interacts with pull-out piece is too high, thus considerable force has to be applied to change modes and this puts additional stress on the lever.
I had to shave this groove a little and pulling out the crown requires much less effort now.
Буквален превод:
Това е често срещан проблем. Не защото тиражната плочка е толкова трошлива, а защото каналчето (groove - това е думата, за която не съм сигурен) на което взаимодейства с ремонтоара е прекалено високо и трябва да се използва сериозна сила, което мъчи лоста (счупен на снимката на омегакуку). Трябваше да изпиля този канал ? (groove) и сега изтеглянето на коронката изисква по-малко усилие.
Не знам какво има предвид под "groove", думата може да значи много неща, първото значение е дълъг и тесен канал. Българското "гроб" е от същия корен и верно доста 3017 са загробени.
Явно е нещо такова, че ремонтоара не лежи в идеална равнина. С това си обяснявам, че и самия той се чупи лесно. Но трябва да кажат специалистите, аз не смея да пипам там.
За закаляването мисля че няма да има проблем, по скоро се чудя как може да се изработи, дали на ръка или с лазер.
Пичове, английския не ми е майчин език ама доколкото разбрах човека визира "гърбицата" на "лапата" където попада щифта на тиража. Според него, тя е твърде висока и това кара "лапата" да прави много голям ход при преминаване от едното положение в другото. Решението е тая гърбица леко да се изпили. Показал съм гърбицата за която иде реч със синята стрелка на снимката по-долу.
Защото има разлика между Щвейцарската и Руската стомана.
Оригинала е Валжу.
Стоманата която ползват Руснаците е доста по-крехка.
Фиксатора е счупен само нищо фатално (всепак има само две положения)
Ремонтуарите са елементарна задачка като цяло.
