За секундомеруте с неравномерна скала и 2000 (20) малко след 20 секунди. Ето такива:
Значи така.
За бомбомятане от хоризонтален полет пилотът трябва да закара самолета в района на целта. На предварително заповядана височина.
По времето на подхода щурманът засича скоростта и направлението на вятъра и го въвежда в бомбоприцела. Въвежда и другите атмосферни условия (най-вече температура).
Като наближи целта, и щурманът я види в окуляра на прицела, отваря бомболюковете и почва донасочването. Той командва на пилота - два градуса вляво, пет в дясно. И като види, че целта е на марката, командва на пилота "боен курс". Това означава, че от тук нататък самолетът трябва да върви като по конец без завои и набор/снижение. Иначе ще уцели таратанци от два-три километра.
И като целта стигне до предварително изчислената марка в прицела, щурманът натиска бойната кнопка, с която отваря ключалките на бомбодържателите.
При хвърляне на бомбите или първата бомба в серията се пуска секундомера. След като се хвърли и последната бомба, почват да се правят разни животоспасяващи работи - противозенитни, противоизтребителни маневри и други подобни. Щото преди това, докато щурманът се прицелва, самолетът е на боен курс - мечтата на зенитчика и на изтребителя от ПВО.
Времето на падане на бомбите е известно доста точно - то се смята еднозначно от таблицата на бомбомятане. И малко преди това щурманът пуска аерофотоапарата - да документира, какво е улучил - целта или китайското посолство
Това е обратната задача на бомбомятането.
А правата... ми да речем, командирът пита щурмана, на каква височина летят, щото неговия висотомер нещо не работи. И се оказва, че и на щурмана приборът не бачка.
Командирът почва да псува и командва да хвърлят една бомба. Пуска секундомера, и като вижда взрив долу на земята, го спира. И отчита пряко височината.
И казва, че са им останали още само девет бомби
