"Младежът от Плевен" е тук!

Благодаря, Тошо, това просто ми оправя настроението!
Две неща.
Първо по-важното, по-общочовешкото.
Съболезнования за загубата на малкия член на семейството! Като човек който обича животните и е гледал и гледа кучета и котки, знам какво е да загубиш някое малко същество, което е станало част от теб...

Остават снимките и хубавите спомени... Дано да си намерите пак някое мъниче, което да ви радва, а понякога и ядосва!
Второто не е толкова важно. Отнася се за часовниците.
"Младежът от Плевен" е с дебела глава, търпелив като вол и инатлив като магаре!
Вярно е че през последните дни ми минаваха мисли да си тръгна от тук. Но не се поддадох на тях!
Не ми е в стила да бягам! Нямам навика да се отказвам!
А няма и защо да бягам.
Не съм направил нещо заради което да се срамувам! Това са просто часовници, какво толкова, аз ги приемам като хоби, като някакво развлечение! Не приемам словесната агресия като начин на общуване и не я оправдавам. И няма да допусна повече никой да ми държи такъв тон!
Защо да си тръгвам? Заради това че на някой не му допадам или пък не му допадат часовниците ми? Такъв е животът, не можеш да се харесваш на всички! Бягството не е решение! Важното е че тук има хора, които ценя, заради доброто отношение, заради хумора, заради готовността за помощ. Има интересни неща за мен, почуствах се на място където съм искал да бъда.
Ще преосмисля поведението си.
Определено ще бъда по-обран в изявите си. Но няма да се превъзпитам!
Пак стана дълго...
Не е петък, но днес по пътищата на България сколасах да прочета едно-друго във форума и да снимам какво имам на ръката ми.
Трябва да поддържам реномето, което съм постигнал - ето един евтин и скапан часовник, измъкнат от скрапа

:
