Както вече писах, прав си.
Разсъждавам просто.
rosen_er> Това мнение подкрепям с двете си ръце Иначе ще стане :механизмът на тате,с цифера на "бог знае кой" и т.н. и т.н.Вещите остаряват заедно със собствениците си и както и друг път съм казвал - всяка драскотина е един спомен запечатан във времето.
Те двамата, часовникът и баща ми, са си живи, в същото това време.
И аз съм жив

rosen_er> Представи си ,че стъклото ,което не прилича на оригиналното ,баща ти е счупил когато те е учил да караш колело да речем.....
Почти улучи

Seikosha> Имаш дилема колега
Имам, ама не ми харесва

Излиза, че трябва да се хващам с фотоецване и да търся тампон... увеличител има един на село, без обектив, ама с кондензор

Тампонен печат съм виждал - в завода ги използваме за маркиране по цилиндрична дуралова повърхност с черна боя.
А понеже циферблатът е единствен, трябва да документирам процеса.
Та и аз да оставя следа на времето, а синът ми да може да си спомни един ден, кога баща му се е научил да прави купол от плексиглас на струг. Ще го запомни, щото на следващия ден той ще се научи да полира

Seikosha> Имаш дилема колега
Имам, имам...
Струг не ми се купува ;)