От бая време не съм измислял прякори, ама на тоя му лепнах
Корпусът му пристигна от града-герой Санкт-Петербург:
Часовникът работеше, ама имаше собствено понятие за единицата на време. Сума време го мъчих, най-накрая се оказа, че машината е за размагнитване - компасът се отклонява рязко при приближаване.
Пробвах да сменя баланса с този, който ми прати Сашо - таратанци. Работи добре един ден, колкото да се зарадвам, и после пак почна да бърза като пуле пред майка се :(
В началото на месеца получих една бая тежка кутия от Варна. Заедно с две кила машини, каси и часовници в нея беше и ей тази машина 2609:
За запазване на цифера тя влезе на мястото на бързака 2609.НА, а бързака отиде в една бяла каса, да чака размагнитване
Преди да отиде за стъкло, изглеждаше така:
А от бай Стоян се върна така:
Това с червената стрелка е негова работа, и май е прав - така остава
После последва неравната борба с машината... засега я надвих, ама чак като обърнах един камък в инкаблока:
viewtopic.php?f=58&t=1794&start=180#p18627" onclick="window.open(this.href);return false;
След като го сглобих и почнах да го сверявам, установих, че този циферблат го е правил някой философ със склонност към приложен дизайн, щото белите квадратчета са 36, а тия червеникавите - още 12. Общо - 48, а не 60
Само че от това часовникът стана още по-ценен, пък и прякор му излезе.
Понеже 48 минути са къде един академичен час, часовникът ще се казва Gaudeamus. И ще се носи отвреме-навреме, ама на 8 декември и на Татянин ден - задължително:
Ето и подходяща картинка:
И, както се полага, пълното му име:
Ракeта "Gaudeamus" 2609. Или Гаудеамус
ПС:
По въпроса за цвета на касата - лимонено жълта е. Точно като циферблата - на снимката са различни, ама в действителност - не.
Около обяд канончето най-добре се оправя на автобаланс на бялото:
