chasove.com

Абе искам,още повече,че е от баща ми,но касата е в много лошо състояние-резбата е разядена и не държи добре капака,пилено е около ремонтуара.Циферблата е зле.
Трябва си нова каса и циферблат.Обявил съм тук,че търся тези неща.
Да F 4007N e.Машината е запазена-трябва да се почисти и смаже,но останалото е зле.

И аз имам един такъв бял. Утре ще погледна дали е елипсовиден. Не е в добро състояние касата, но циферблата може да е хубав.

Аз не бих пипал циферблата Бих се ограничил със забърсване с вода и с тампон за уши На тях старите часовници това им е ценното Имам един германец който праща отвреме на време часовници да троша и от него знам че на такива не бива да се пипа цифера По скъпо вървяли с патината отколкото зализаните Ако имаш проблем с машината- насреща съм

plamenhar написа:Е,1958 година съм бил на 8г.
Обаче си спомням дали когато съм бил студент,или по късно в ЦУМ продължаваше да има магазин за швейцарски часовници.Спомням си като,че ли имаше и Омега.
Но тогава не съм се интересувал от часовници.

И аз не съм се интересувал, щото тогава съм бил еротичен блясък в очите на мама и тати ;)

Семейните швейцарци са три:
1. Longines калибър 37.9, жив 37.9 в същия коерпус и различен циферблат: http://www.ebay.ca/itm/ANTIQUE-LONGINES ... 1039685252" onclick="window.open(this.href);return false; . Но той е offtopic, купуван е в България около 1940. Последният часовник на дядо ми и първият - на баща ми.
2. Женевата на баща ми, също офтопик - купувана е от Германия.
3. Часовникът на майка ми, лонжин. По стар народен обичай, без коронка и ремонтоар. Не знам точно какъв е, не е в мен, но е купуван в София през 1958. Ако зацъка, ще бъде на дъщеря ми ;) Като го взема, ще го снимам за идентификация. А тук ще допълня подробностите по купуването - откъде точно... май-май от ЦУМ. И за колко, ако баща ми помни. Ама би трябвало, това е свадбения подарък на майка ми ;)

sheretudis написа:Аз не бих пипал циферблата Бих се ограничил със забърсване с вода и с тампон за уши На тях старите часовници това им е ценното Имам един германец който праща отвреме на време часовници да троша и от него знам че на такива не бива да се пипа цифера По скъпо вървяли с патината отколкото зализаните Ако имаш проблем с машината- насреща съм

Утре ще намеря подобно твърдение на Душан Владимирович. Там има и линк към фирма за реставрация.

Калибърът е произведен през 1954, а часовникът е купен след бая време - през 1959 (не през 58, както писах). Струвал е 1300 тогавашни лева.

Както писах, не е имал късмет с майстори.
Освен видимата липса на ремонтоар и коронка, загубена от последния мастор, циферът е в ужасно състояние от аджамийски опити за почистване. Спиралата е мръсна... май-май от смазка, ръжда като че ли няма. На капакът е надран някакъв индекс, от уплътнението няма и помен. Добре поне че стрелките са оцелели.

Аз си мислех, че на часовниците най-често се чупи ос на баланса... ДРУГ ПЪТ!
Излиза, че ремонтоарите и коронките са най-уязвими.
След циферблатите, разбира се.

Ако 8.68 е бил за поклоннички на Линдберг, то тоя трябва да е бил за поклонници на Ерхарт




Циферблат и стрелки - не същите, ама много подобни, само че в мащаб 1.5:1




Калибър 12.68Z, с инкаблок и по-голям от 8.68ABC.



Конструктивно същия корпус, също от неръждавейка. И формата - баш същата като на дамския.

Явно такива часовници са се харчили.

В аукциона е написано, че е около 60 година - сигурно е така, мързи ме да се ровя.
Ама дизайна си е довоенен, кой квото ще да разправя.
Сигурно е бил с фосфорециращи точки на цифера и прорези на стрелките.

Трябва да намеря, как се казва моделът...

И няма да се учудя, ако и този е купуван в България

varban написа: Семейните швейцарци са три:
3. Часовникът на майка ми, лонжин. По стар народен обичай, без коронка и ремонтоар. Не знам точно какъв е, не е в мен, но е купуван в София през 1958. Ако зацъка, ще бъде на дъщеря ми ;) Като го взема, ще го снимам за идентификация. А тук ще допълня подробностите по купуването - откъде точно... май-май от ЦУМ. И за колко, ако баща ми помни. Ама би трябвало, това е свадбения подарък на майка ми ;)

Е, не е от ЦУМ. От магазин в Бяла Слатина е било. Останалото е вярно.
Струвал е 1300 лева.

Хич не се учудвам,че Лонджин е купен в Бяла Слатина. През тези години или малко по-късно да кажем, във Варна не можеш да намериш да си купиш някаква техника и към 65-66г. трябва д е било,бяхме в Копривщица цялото семейство на почивка и там от Хоремага баща ми накупи телевизор Темп 6,хладилник Саратов и печка Мечта,всичко на куп и по БДЖ до Варна

В моето ранно детство, родителите ми си купиха от магазин в България но не мога да кажа къде, часовници Doxa и Marvin. Като станах на 14г. баща ми ми подари неговата докса, която аз чевръсто, тупайки си дънките през терасата, заметнах от 6-я етаж /резултата е ясен / Преди 7-8 години, когато се засили интереса ми към часовниците, издирих Марвина на майка ми /който беше мъжки размер/ и го възстанових в читав вид. Оставих го на една етажерка и дъщеря ми като шетала, го изпляскала на земята, от което се счупи оста на баланса и от тогава диря подобен. А Атлантик 6300, през 80-те години продаваха на моряшките безмитни магазини - имаше бели и черни.

omegaqq написа:Специално за Атлантик съм чувал, че моряци от БРП са ги купували от Австрия и са ги носили тук. Причината да са толкова разпространени е, че са били доста евтини, по-евтини и от Сейко.

Имам такъв наследен от дядо ми, той беше моряк в БРП. Сега като се замисля ако е имал документи със сигуронст дядо ги е пазил, друг е въпроса дали са оцелели от домакинската ръка на майка ми след неговата смърт, ще потърся.

Атлантик не през 80-те ,а поне 10г. по-рано и точно се беше напълнила Варна с такива ,а от там и Б-я Имаше ги и в шипшандъра(моряшкият магазин) до гарата,но повечето ги купуваха от Гибралтар,там имаше един Маноло(мисля,че беше албанец) и от него купуваха всичко половината морски свят, знаел е поне 20 езика,дори и архаичен български. Другата половина неща се купуваха от Сингапур.