chasove.com

varban написа: И много скъпа - такава горелка струва около 1000 пари - лева, долари, че даже и евра

http://www.sundanceglass.com/torches-glass-bead-r.htm" onclick="window.open(this.href);return false;

Ето тук има парчета от една книга, по която съм се учил на времето - "Основы стеклодувного дела":

Давам линк към елементарните стъклодувни операции:

http://www.stroitelstvo-new.ru/steklo/s ... ions.shtml" onclick="window.open(this.href);return false;

Ето как се раздуват сфери, които са заготовки за всякакви по-нататъшни работи:



// http://www.stroitelstvo-new.ru/steklo/s ... arov.shtml" onclick="window.open(this.href);return false;

Ще дам линк и към цялата книга в един файл.

Отговор на Капкан за работната температура на стъклото.
Та не е 1500, доста по-малко е, под 1000 за борсиликатните стъкла и съвсем 7...800 за алкалното (от което правят шишета и листове за прозорци).
Виж, кварцът се работи и по-нагоре. Само с водородно-кислороден пламък, газовия е студен, даже само с кислород, хич без въздух.

Благодаря за изчерпателната информация. Чувствам се почти подкукуросан да започна експерименти със стъкло, но за сега ще опитам да се въздържа. А от къде може да се намерят такива големи стъклени тръби? Между другото куполът за торсионния часовник никак не е тънкостенен - към 3.5 мм

varban написа:
Виж, кварцът се работи и по-нагоре. Само с водородно-кислороден пламък, газовия е студен, даже само с кислород, хич без въздух.

Работил съм кварц с въпросната горелка от снимката която бях качих.Петролеев етер и доста кислород . До колкото си спомням 2000 гр. трябваха .Пламъка направо издухваше стъклото. При работа с кварц не е нужно да го темперираш и се работи почти направо в пламъка.

nevenbekriev написа:Благодаря за изчерпателната информация. Чувствам се почти подкукуросан да започна експерименти със стъкло, но за сега ще опитам да се въздържа. А от къде може да се намерят такива големи стъклени тръби? Между другото куполът за торсионния часовник никак не е тънкостенен - към 3.5 мм

Предполагам, че от интернет ще изкочат разни фирми които внасят такива тръби.
Да, работата със стъкло е страшно интересна и завладяваща. Случвало ми се е да не разбера кога са минали 5-6 часа.Ама то е като всяка интересна работа,която те завладее.
Върбан показа и стъклодувен струг.За съжаление не успях да се науча да работя на струг. а и нашия беше измайсторен от майстора ми, от подръчни материали. Скромният ми опит опира до десетина шлифа и още 50 развалени

varban написа:

А тази горелка е много яка:



Петкранова, два пламъка - става за всичко, от джам-стъкло до кварц.
И много скъпа - такава горелка струва около 1000 пари - лева, долари, че даже и евра

"Пушка" е основния инструмент на стъклодува. Той има няколко горелки, но любимата му е една - като я запали и прогрее, с едно докосване на крановете може да направи пламък от игличка до огромен факел, който реве като реактивен самолет

За петролевия етер - не, не съм работил с такова чудо Докато бях в Съюза, бачках на метан или на водород. В НИТИ имах трикранова горелка, работеше с пропан-бутан.

Въпросната горелка наистина прави пламък като косъм, а когато трябва да се обработва голям диаметър тогава действително реве като реактивен двигател. Пропан-бутана не е добър за големи диаметри, защото не може да даде такава тяга и някак си увисва пламъка. Моя майстор-учител казваше, че с пропан-бутан правели елхови играчки.

Абе... дава той, дава, ама иска по-високо налягане на входа. То всъщност това му е проблема на пропан-бутана от бутилки за печки: по съображения за безопасност в редуцир-вентила е ограничено налягането на изхода. Така че иска или специален редуцир-вентил, или по-широки дюзи.

Иначе по енергетика пропан-бутана даже превъзхожда леките бензини.

Въобще най-горещ от разпространените е водородно-кислородния пламък. След него - ацетиленово-ксилородния. После е метан, и натам всички останали. Парите на спиртовете дават още по-ниска температура.

Използване на въздух вместо кислород допълнително сваля температурата, затова истинската стъклодувна горелка е трикранова - към въздуха може да се добавя кислород, и пламъка става по-горещ. И обратно - стига само да махнеш кислорода, и ако горивната смес е обогатена, пламъкът става "мек" и жълт, и по стъклото остават сажди. Така се почва нагряването на детайла - в мек, саждив пламък. Отначало цялото място, което искаш да нагрееш, става сивкаво-черно, ама полупрозрачно, после правиш пламъка по-горещ и постепенно чернилката изчезва, а стъклото почва да свети. Отначало съвсем незабележимо, слабо червеникаво, по-скоро става по-различно прозрачно. След това си светва, ама не като стомана, а като светодиод, щото е прозрачно, и си остава такова. На високи температури за малко може да се гледа без тъмни очила, но за цял ден изпива очите.

А кварцът, нагрят във водороден пламък, свети ослепително бяло, че чак синее.

varban написа:И обратно - стига само да махнеш кислорода, и ако горивната смес е обогатена, пламъкът става "мек" и жълт, и по стъклото остават сажди. Така се почва нагряването на детайла - в мек, саждив пламък. Отначало цялото място, което искаш да нагрееш, става сивкаво-черно, ама полупрозрачно, после правиш пламъка по-горещ и постепенно чернилката изчезва, а стъклото почва да свети. Отначало съвсем незабележимо, слабо червеникаво, по-скоро става по-различно прозрачно. След това си светва, ама не като стомана, а като светодиод, щото е прозрачно, и си остава такова.

Точно така е.по същия начин се и темперира ако нямаш пещ.но все пак не се препоръчва.

varban написа:На високи температури за малко може да се гледа без тъмни очила, но за цял ден изпива очите.

А кварцът, нагрят във водороден пламък, свети ослепително бяло, че чак синее.

Ние работихме с очила.с обикновени рамки но стъклата премахваха натриевия спектър.вижда се чудесно и очите не се уморяват.

И последно.Да ви покажа някои от нещата които съм правил извън лабораторните уреди.
В началото на 90-те продадох една работа чрез една галерия на някакъв виетнамски чиновник от посолството и в началото на 2000 отново реших да дам 1-2 неща в друга галерия и там също се продаде една работа. почти всичко подарих и сега са ми останали 2 неща.




тези две неща ги имам на стари снимки.


това си ми е останало като спомен,
а ето какво ми изпратиха едни приятели, които заминаха за щатите в средата 90-те т.е. няколко години след като направих първата си работа.


Това показва за сетен път как нещата се случват из света почти идентично.Много сме си говорили за изкуството ,че ако твореца не направи веднага това което е намислил след време ще го види направено от някой друг.А и смятам ,че това не се отнася само за изкуството.Тук искам дебело да подчертая ,че нямам художествено образование и никога не съм си и помислял, че мога да се меря с хора художници. Тези неща си ми дойдоха отвътре когато работих с онази горелка.

Бивните и оченцата са от млечно скално стъкло, плавниците - от термометрично стъкло, оцветено с парченце от винена бутилка, а тялото - от термометрично стъкло с малко бирено джам шише :-)

Стъкломасата е сварена във вакуумна пещ.

Тогава се учех да правя стъклени вакуумно-плътни изолатори, а за тях трябва точно определен коефициент на температурно разширение. Та и стъкло съм варил :-)

percusst написа:И последно.Да ви покажа някои от нещата които съм правил извън лабораторните уреди.
В началото на 90-те продадох една работа чрез една галерия на някакъв виетнамски чиновник от посолството и в началото на 2000 отново реших да дам 1-2 неща в друга галерия и там също се продаде една работа. почти всичко подарих и сега са ми останали 2 неща.




тези две неща ги имам на стари снимки.


Тук искам дебело да подчертая ,че нямам художествено образование и никога не съм си и помислял, че мога да се меря с хора художници. Тези неща си ми дойдоха отвътре когато работих с онази горелка.

Респект, човеко!

И мойто не е изкуство :-)
Стъклодувите постоянно правеха някакви фигурки, с голям майсторлък.
Мен в майсторлъка ме нямаше, но като почнах да подбирам различни КТР, стъклата излизаха с различен цвят. Е, и направих шарен морж.
Технически е много прост - стъклото е плътно, единствената закачка са трите различни стъкла, споени в едно изделие.

Най-много зор видях с очетата ;-)

nevenbekriev написа:Респект, човеко!

Благодаря!

varban написа:И мойто не е изкуство :-)
Най-много зор видях с очетата ;-)

Разбира се че е изкуство, още нямаше текст и не схванах че ти си го правил. Я какви артисти сме имали тук!