А аз направо не разбирам какво "неадекватно" намери в поста ми? Ако твой близък (не дай Боже) почине на 8-ми март, ще продължиш ли да го празуваш?
Не знам защо толкова стряска тази дума "неадекватно" ? Нормална дума,използвах я защото си е на мястото и значи в прав текст нещо което е несъвместимо в даден момент с общото. Та на фона на предните постове кой как си спомня 1МАЙ и как го е празнувал,нещо подобно беше и с 24МАЙ,9 септември,в по-малка степен с 7ноември и с Велик ден и Коледа,хората ги припознаваха тези почивни дни като битови празници и независимо дали бяха религиозни ,или идеологически обвързани,на никой не му пукаше,а се въртяха кръшни хора и народа се веселеше,хапваше и пийваше и забравяше поне за един ден трудностите.Казвам за един ден или максимум два,защото тогава толкова бяха празниците,а не както сега по 5-6 дена,само дето няма вече кой да тропне хоро. И изведнъж вие сменяте гледната точка и променяте изцяло смисълът на темата,това е най-малкото непочтено,защото Чернобил, това е една техническа авария,една истинска трагедия и нещастие ,но най-вече за една друга държава,а последиците от нея поеха кой повече кой по-малко десетки страни и те ли да обявят траур и защо не го правят? Облакът стигна до Швеция,а доста държави пострадаха повече от нас. Било чудовищно,а замисляли ли сте се колко и каква информация се е получавало в действителност от тогавашното ръководство на държавата,ами нали и те бяха на трибуните под дъжда на всички големи български градове. Кой от тях е знаел,кой колко е знаел,едва ли някога ще узнаем,може би само Дойче веле и Свободна Европа са били на ясно,та да обясняват после на зажаднелият за истината българин,какво са му направили СССР. Жалко е да се постъпва така,защото има статистика и на датата 1МАЙ в различни години, е имало много мъка по света и земетресения в Индонезия със стотици хиляди жертви и други пак такива гибелни по цял свят,имало е чудовищни катастрофи и потънали кораби с 1200 души на борда и други и други. Нима тези народи не са обявявали тези дни за национален траур,но в даденият момент,или всяка година е било траур,не можеш да накараш един народ ката година да страда за нещо в което не е виновен. Това е същото да накараш сега Япония, чиято авария във Фукушима е в пъти по-голяма и с пъти по-големи последици за флора и фауна,да си посипят главата с пепел и да вземат да се извиняват на целият свят ли? Това е също една трагедия,въз основа на технически проблем,или понеже реакторът е американски,някои хора да имат повод да злобеят и да правят тъпи политически внушения. Това е трагедия ,към която всички нормални държави и народи проявиха съчувствие и съпричастност и макар ,че и досега продължава да изтича радиоактивна вода, разбирането към трудностите на японците остава.Не така беше обаче с Чернобил нали? Воят беше ужасен,нищо ,че ви е бедна фантазията колко са гръмналите и аварирали в САЩ и Франция централи и сигурно при всички тези случаи,населението тутакси е било информирано да яде корнишони само внесени от Луната. Айде бе. Чак е смешно ,ако не е тъжно. Тъжно е ,защото омаскарихме всичко което поне малко имаме и като история и като национална памет,пълен нихилизъм и зачеркване на няколко поколения души с техните мечти и стремления,а те бяха всичките наистина за България,може и наивни,може би и неосъществими,но искрени, а се градеше и имаше,а сега вижте какви са мечтите на децата ви и на внуците и сами ще се досетите дали ще видите в скоро време вече някога едно истинско неподправено хоро на мегдана ( примерът разбира се е символичен) И тука искам да кажа ,че няма никаква политика в писането ми,не се интересувам от нея,повдига ми се,а чисто човешко битие,за ненатоварена, а не зомбирана психика в един все повече виртуален свят,подчинен на потреблението и вещоманията,за намусени мутри в черни джипове и за семейства застанали пред 50 инчови плазми със замръзнали празни погледи. За това и сега се замислям,как по "тоталитарно" време мечтаехме за западни коли ,магнети
дънки и цветни телевизори и да, отдавна ги имам всички тези неща,лъскави и бляскави и никога обаче няма и не мога да кажа ,че съм по-щастлив от времето когато мечтаех.
Белград е на много по-пасно разстояние от Чернобил. В някои квартали на София, през нощта ни се тресяха прозорците от детонациите, но не сме предполагали, че са "накичени" бомби.