Ще разкажа един интересен случай от ибей, който е много показателен за важността на оценките.
Преди няколко години виждам на аукцион в немския ибей, хубав орден Железен кръст (1-ва степен) от 1-ва световна война. Още в първият момент нещо не ми хареса в този кръст, въпреки, че всичките му маркировки, вид и размери си бяха наред. Има едно неписано правило, че ако имаш в нещо и един процент съмнение, не трябва да го купуваш. Е, тогава прекрачих това правило, наддавах за този орден и го спечелих за около 150 евро. Везната наклони, твърдението на продавача, че този орден е абсолютно автентичен-свързах се с него още преди да наддавам.
Плащам си надлежно покупката и си чакам орденчето. След около 10 днии получавам пратката, отварям я и виждам, че съмнението ми се е оказало вярно. В ръцете си държах качествено полско менте.
Светкавично забивам много, много брутален негатив и оставям продавача да гони. Няколко часа след това започнаха едни пазарлъци и прочие. Започна да се оправдава, че не е експерт, че не е прекупвач, а колекционер и т.н. Всичките му твърдения бяха пълна глупост, защото поддържаше около 1000 аукциона милитария и имаше както автентични предмети, така и новодели.
Не успяхме да се споразумеем и той ми написа, че му се изплащало да продаде един негатив за 150 евро.

Аз му отговорих, че мога да прежаля същата сума, в замяна на това негатива да остане облещен в акаунта му една година. С това всякакви разговори между нас приключиха-той си остана с негатива, а аз с минус 150 евро.
Мина някъде около половин година и виждам съобщение в акаунта си, което беше доста дълго.
Беше написано от американец, който е експерт и оръжеен търговец на стари оръжия от около 40 години. Човека започнал преговори за закупуване на немски ордени, медали и нагръдни знаци на стойност около 30000 долара.

Преговори, с онзи дивак с кръста за храброст, с който ме измами.

Американеца обясняваше, че иска да започне да продава ордени, медали и нагръдни знаци, защото покрай оръжията имал много запитвания за такива работи. Същевременно нищо не разбирал от тези предмети, вече е на години и не му се занимава с глупости и некоректни хора. Видял моя негатив и ме молеше да му обясня какво точно се е случило.
Еййй...така се развихрих, ама така се развихрих... :diablo: Започнах подробно да му описвам даже настощите към онзи момент аукциони на германеца и несъответствията с оригиналите. Бях безкрайно обстоятелствен и убедителен.
Човека ми благодари много, че го предпазвам от загуби, написа си телефоните, личния адрес и този на магазина му в щатите и официално ме покани на гости ако някога отида в Америка.
Нямаше как да се въздържа и написах едно мазно съобщение на германеца, в което в общи линии му описах каква "услуга" съм му направил. Писах му, че може моите 150 евро да си ги сложи в рамка, защото имат стойността на около 30000 долара.

Германеца толкова беше побеснял, че започна да ми пише някакви безмислени дивотии и разбира се, яко да ме "храни".
