Ами може да е опирал, ама да не е минавал достатъчно ток през лошия контакт.
Все пак не е лошо да фиксираш платката с някакво лепило, за да не виси и на другия проводник - и да му се случи нещо.
Каноконлитът наистина не е най-подходящ. Ама ти го препоръчах заради това, че само един път слагаш платката и капеш фино до нея, а той ще си шмръкне отдолу и ще я задържи на място.
Приоритет - да не се скъса другата жичка.
Гледай да не се размята много платката, докато нагласиш епоксидната смола отдолу.
Или изчегъртай, отсечи и другия проводник в мястото на спойката - ще имаш да запояваш два, но пък няма да ги скъсаш, докато нагласиш платката.
Ако се скъса проводникът от горната част на намотката - може да я разкиснеш със спирт и да изчовъркаш здравия край - да развиеш малко.
(ама е много гадно ако трябва да го търсиш къде е - и под лупа понякога трудно се вижда).
Ако се скъса от вътрешния край на намотката - тогава ще е голям проблем.
Не си спомням да съм чегъртал лака - калайдисването на лакирания проводник съм правил, като на върха на човката на поялника има капка разтопен тинол - вкарвам го в нея и изчаквам малко - лака се разтопява и върха на проводника се калайдисва.
Недей да бримчиш поялника на прекалено висока температура. - просто нормалната, на която си работиш - вероятно около 250 оС.
За колофони не знам - обаче май само окепазяват пейзажа. Ето това е един много добър тинол, а и няма нужда флюсът му да се мие после (естествено, ще го измиеш, за да не пречи на контакта, но в смисъл че не е агресивен, не води до окисления и др. - Flux: F-SW26,No Clean - каквото и да значи това - ще проверя точно какво пише на тинола, който използваме на работа.
Мисля, че е този - само да не е друга разновидност - ще напиша допълнително ако се окаже различен.):
http://www.tme.eu/en/details/lc60-1.00_ ... res/cynel/" onclick="window.open(this.href);return false;
(- гледам, че е поскъпнал - мошеници..)
varban, ако в някое близко време ти пращам нещо, ще гледам да се сетя да ти пратя и от него, че по магазините всякакви ментаци продават. (в частност и такива с лош флюс, дето една читава спойка не можеш да направиш с него - купувал съм си такъв и съм го връщал после.)
Не ми е трябвал супер фин поялник за калайдисването - просто една по-тлъста капка разтопен чист тинол, който да е на такава температура, че да не прегаря капката, в която да вкарам тела.
(не да нагрявам лака отвън, а да вкарам в капката тела - за да може да се нагрява отвътре целият проводник и нормално лакът си е прогарял и си е падал - това за тънки жици с изолация лак - дебелите ги чегъртам - то и лакът им е дебел..)
Случвало ми се е много тънък проводник да изгори от това - пипам го с поялника - и изчезва. (ама това беше един много тънък. - опитвах се да реставрирам намотката на един Pulsar-Seiko) -- току-що, покрай този случай се сетих за него и взех да се чудя - на оня жицата дали не е била от (х)алумин? -> пазя му частите, ще направя аутопсия. Да, верно, че не се калайдисваше май по нормалния, описания по-горе начин.
С руските не съм имал проблеми за калайдисването - а и по-дебели са жиците. И другото готино им е това, че лака на бобинката се разкисва със спирт. Това ми е давало възможност да отвия прокъсани/надрани намотки и съм намирал здравия край (много е играчка - ама си струва де.)
Накратко пак закрепи платката, без да късаш другия проводник. Виж дали жицата е от външния край на бобинката - ако е така може да накапеш с малко спирт в края на бобинката и да отвиеш малко от жицата (за да не се мъчиш с тази част, дето и без това е няколко пъти прегъвана и ако се откъсне, то ще падне голямо ровене да търсиш края).
Но ако ти се види, че няма да се откъсне - не си прави труда да размотаваш - нагласи я така, че да не се опъва. Не право от бобината, ами някакво малко завойче й направи - и я запой за контактната пластинка. Без значение, че ще калайдисаш и позлатените контакти - и без това няма как да я заварИш, та все ще трябва да я запоиш.
Запой ги и двете (капките тинол трябва да са на приблизително еднаква височина, за да опират в платката. Приготви си за целта 2-3 бири - за след експеримента. :) И не му се притеснявай толкова - но и не се отказвай до последно. Може пък наистина това да е бил проблемът и часовникът да заработи.
Бях останал с впечатление, че си ги гледал тези руските спойки(заварки по-точно) и са били наред - но може просто да са били залепени с някакъв лак на мястото и да са ти се видяли ок. Ако няма остатък от жичката по пластинката, то значи никога не е била заварена както трябва.
Каноконлита втвърдява много бързо, а с влакнести и влажни материали - мигновено. Примерно, ако вземеш памук, пореста хартия или дърво и ги залееш с каноконлит, почва яко нагряване. При особено удачно стечение на обстоятелствата се стига до запалване 
но няма да се учудя, сигурно малко ти досадих с моите обсесии тия дни. 
