chasove.com

Циферблатите за тези машини (3056 и 3056А) ще ги измеря. След Нова година ще мога да снема координатите на крачетата - по-рано едва ли ще се появя в завода.

Тия двата черните циферблати са без фисфоресциращи маркери, ама съм виждал и с такива, само че кръгли, като на командирските. Стрелките не помня какви бяха.

Като измия смолата от другата Слава, ще снимам и двуслойния цифер. Там цифрите са малко по-дребни. И "Слава" е лъскава, апликирана.

А ти колко работещи машини имаш?

Сега гледам двете прекъснати бобинки - на мойта и на тая, дето я купих.

Чуд се да ремонтирам ли скъсаното като тебе или да пренамотавам.

dreadx написа:

p.s.2. Вие какво мислите - четворката ли е нагоре, петицата ли е надолу? - а може би е оптическа измама
- гледам го и не мога да преценя {май все пак петицата е надолу }:->

А бе маѝ и двете.Ама наистина може да е оптическа измама.

varban написа:Цифер във високо разрешение:



Часовата стрелка хич не я свалях, ще трябва да се фотошопи.

Сглобен:





Нямаше вече време да търся циферблат на Чайка - искам брат ми да го получи за 50 годишнината си на 12 декември:




На ръка:

Браво Върбан,много добре си го докарал.Гравировката е супер icon_clap

varban написа:Чудя се да ремонтирам ли скъсаното като тебе или да пренамотавам.

Жицата се оказа някаква много тънка - 0.03-0.04 - такава нямам от къде да намеря. Затова и не съм правил опит за пренавиване. (когато отидеш на работа, измери я с оня микроскоп, понеже с микрометър 0.03 не се мери с голяма точност.)
Касата за която глася циферблата е от наводнен механизъм с кръглото моторче, който после някой е ровил и доизпочупил. Май само моторчето работеше (почти има вид на работещо, не съм го слагал в друг механизъм за проба, понеже нямам нито един такъв).
До сега на механизми с изподрана бобина съм размотавал, докато стигна до здраво. Понякога е лесно, понякога не съвсем. Може да си утрепеш и 4 часа, най-вече в оглеждане на намотката, ако не виждаш изобщо къде е откъснатият край. На няколко пъти може да стигнеш до момент, в който отмотаваш нещо и не можеш точно да прецениш от къде продължава. (това може да е въпрос на подходящо осветление и оптика - понякога трудно се забелязва и с това съм си загубил много време). Може да опиташ ако има някакво очевидно издрано място да хванеш първо от там някой край и дали пък няма да е точно който ти трябва. Разбира се, ако си часовникар изобщо няма да си струва да се занимаваш.. ;)

Диаметърът на циферите от Чайката и на другата Слава, с коронката на четири и половина, е 30.0 Интересно, че диаметърът на 3056 и 3056А е 31.0

Отворът в центъра е 1.8...1.9. Пластинката е строго плоска, с дебелина 0.4
С крачетата положението е по-сложно - на Чайка 3056 и Слава 3056А леко се различават.

За положението на четворката и петицата - не е като че ли измама.
Нарочно е направено, виждал съм и други такива цифери.
Такъв цифер се чертае, не се рисува. И то сигурно в мащаб 20:1 - после от чертежа правят клишетата.

За да се разбере, такъв цифер трябва да се начертае наново.
Според мен това е свързано с тънката единица и голямото ъглово разстояние горе - между 12 и 1 и между 1 и 2.
Опитали са да го балансират.

Или пък тетя Нина е чертала с разлопан пантограф... ама някък не ми се врва

Ето го и двуслойният:



Същата работа.

Още един двуслоен, на Павлин:



Същата работа.
Не е грешка, нарочно е.

Сега погледнах командирския, ми и той така!

Само че там няма тройка. Но разстоянието между четворката и петицата е по-голямо от това на петицата и шестицата:

Трябва да се рисуват правоъгълници около цифрите и да се направят някои построения.
То това ще е добре и за преправяне във векторен формат - щото иначе как ще напиша отдолу "Правено в часовете"

Това идва от свойствата на човешкото око Върбане да търси симетрия,окото инстинктивно сравнява два близки предмета. В случая,петицата е сложена коректно на място,може да се провери,като се сравнят височините на горните хоризонтални греди на 7 и 5 ,на една височина са. Зрителната измама идва от вертикалната греда на 7,тя е вдлъбната и "въздуха" както се изразяват занимаващите се с тази материя,м/у 6 и 7 става повече. За това когато някой който се занимава с предпечат,има на програмата си опция за отстъп м/у буквите и когато набере текста който се разпределя равномерно използва тази опция за да направи точно тези корекции. Сега май има програми които го правят автоматично. Ще дам само един пример за да се разбере.Когато още нямаше компютри и рисувахме буквите на ръка,винаги се следеше за тези правила,например ако в текста има буква "О" и след нея идва буква "Н" ,винаги двете се доближават повече отколкото другите букви с вертикални греди,същото важи и за две кръгли букви,една след друга "О" "С" или "О" и "Л",ако Л е от шрифт с наклонени греди,като обратно"V",по този начин се избягва получаването на "дупки" в текста В случая циферблатите не са дефектни,но не ги е правил художник.т.е проектът може да е художествено издържан,но при последващите действия за предпечат е недогледано.Не ,че е фатално,но да стане още по-добре,5 трябва една идея да отиде надясно и нагоре,съвсем малко,ако ще се перфекционизираме

dreadx написа:

varban написа:Чудя се да ремонтирам ли скъсаното като тебе или да пренамотавам.

Жицата се оказа някаква много тънка - 0.03-0.04 - такава нямам от къде да намеря. Затова и не съм правил опит за пренавиване. (когато отидеш на работа, измери я с оня микроскоп, понеже с микрометър 0.03 не се мери с голяма точност.)
Касата за която глася циферблата е от наводнен механизъм с кръглото моторче, който после някой е ровил и доизпочупил. Май само моторчето работеше (почти има вид на работещо, не съм го слагал в друг механизъм за проба, понеже нямам нито един такъв).
До сега на механизми с изподрана бобина съм размотавал, докато стигна до здраво. Понякога е лесно, понякога не съвсем. Може да си утрепеш и 4 часа, най-вече в оглеждане на намотката, ако не виждаш изобщо къде е откъснатият край. На няколко пъти може да стигнеш до момент, в който отмотаваш нещо и не можеш точно да прецениш от къде продължава. (това може да е въпрос на подходящо осветление и оптика - понякога трудно се забелязва и с това съм си загубил много време). Може да опиташ ако има някакво очевидно издрано място да хванеш първо от там някой край и дали пък няма да е точно който ти трябва. Разбира се, ако си часовникар изобщо няма да си струва да се занимаваш.. ;)

И аз съм прекарал много часове над тези гадове на млади години. Повечето бобини са лакирани и при опит за развиване се късат. По-лесно е да се пренавият, жица се взима от намотка на някое малко реле. Като се строшат 10тина релета, все някое ще е с подходяща жица. Ако жицата е по-дебела, батерията отива бързо, ако пък е тънка, тогава може да няма сила да се завърти магнитът. Навивах ги като хващах магнитопровода в една китайска ръчна дрелка и въртях докато се натрупа достатъчно тел на принципа "колкото повече - толкова повече", стига да се събере в механизма. Броят на намотките няма отношение към магнитната сила, а само дебелината на жицата.

Аз пък ги пренавивах на грамаж
Само че не на стъпкови мотори, а на грамофонни дози.
Там намотките са от значение... ама как да броя?!

Затова теглех скъсаната бобинка заедно с макаричката, и после мотаех проводник със същата дебелина, но да е по-тежък. И развивах, докато докарам масата еднаква до 10 микрограма

За броя на намотките и дебелината на телта - ами и аз така си мисля.
Май ще пробвам да пренавия двете Слави с по-дебелшка тел... кво като сменям батерия два-три пъти годишно? Голямо важно

За сметка на това ще имам турбомотор Ще може да превърти механизма, смазан мойте две леви ръчички с масло от хидравликата на Реното

nevenbekriev написа: И аз съм прекарал много часове над тези гадове на млади години.

То на години не се брои, а на стаж. В осми клас престанах да чопля часовници, и почнах пак на 24 май тази година
Така че съм осми за девети клас

Не е вярно, че не си струва да се чопли бобина (май никой не е казал, че не си струва.. както и да е),
но е по-сложно ако няма с какво да се разтвори лака с който е покрита намотката. Някои са лакирани със спиртно-разтворим лак, което доста улеснява работата. Ако не е такъв случаят наистина отнема доста време, като трудното е да се намери изобщо откъснатия край, след това да се отчовърка от намотката, внимателно да се развива и т.н. Може би съм си губил по 4 часа само с един часовник, но не изключвам варианта да стане доста по-лесно с подходящата оптика и осветление (напр. бинокулярен микроскоп).

Оня ден се сетих да интубирам един PRIM-Quartz, подобен на този. (само че не позлатен, а бял):


Механизмът ми заприлича на RUHLA-quartz - същата технология. Бобината също както при RUHLA-та е залепена за платката, но лакът с който е покрита се разтваря със спирт.



Операцията мина сравнително лесно, като в началото хванах някакво откъснато крайче от жицата, започнах да го развивам и се оказа, че лакът го държи по-здраво - лесно се скъса. Пак си загубих половин час да го оглеждам и да търся къде продължава скъсаното. Но след опита с подобна Ruhla, накрая се сетих да използвам разтворимостта на лака и капнах малко спирт върху бобината. След като спирта отпусна жицата, лесно хванах скъсания край и започнах да развивам. Когато спиртът се изпареше и лакът се втвърдяваше отново. Пак капвах спирт и развивах още, докато накрая се махна скъсаният участък (не искам да оставям изподрани участъци, за да не окъсяват намотките). После пак развих малко жица, 4-5 см. вече от здравата част, намокрих лака и я намотах обратно. Изчаках да залепне, запоих края на съответното място на платката и последно капнах малко спирт, за да загладя излишната дължина от проводника - да прилепне към бобинката.

*не е желателно да се разкисва цялата бобина, защото може да започнат да изпадат и да се разместват намотките - при въпросната Ruhla се случи точно това и трябваше да ги събирам обратно на мястото им.

За съжаление някой специалист е загубил и пластинката-държач за батерията. Иначе часовникът ме кефи и бих си го носил. -- Някой знае ли дали се намират такива механизми и дали може от някъде да се намери такава пластинка, или ще трябва да си я направя/пригодя от нещо?

Колкото до жица за материал много ми се иска да си намеря, за да се опитам да пренавия нещо. Но най-тънката жица, която съм срещал по релетата е 0.07 и по-скоро си мислех, че трябва да потърся от някъде да си купя. (то в БГ е малко сложно и с купуването на части, съм забелязал..) Ако имате идеи от къде да си намеря, ще пробвам и да пренавия бобинка.

А стига бе!
Тази снимка е правена с таблет, както си седя в креслото, само свалих солника от ръката.
Редактирал съм я чуть-чуть, ама пак в планшета :-)
Кой не вярва, да гледа екзифа :-)