Re: Руски механизми?
Публикувано на: 05 Яну 2014 11:36
Хайде още една муха да пусна - за мен идеалният руски автоматик от късния период е... Ориент. Руските инженери са се опитвали да измислят именно такава машина - надеждна, евтина за производство, лесна за ремонт и поддръжка, не перфектно точна, а задоволително точна. Струва ми се, че философията на късните им машини е именно такава. А че не са успели са направят нещо като Ориент при автоматиците - това е друга история.
Пак да се върна към Ракета 26ххН и моята неприязън към нея:
Напълно съм съгласен с колегата, че разцветът на руската часовникарска индустрия е от 60те и началото на 70-те години. Даже бих отместил границата по-надолу, защото през 70-те вероятно са довършвали разработки, започнати по-рано. В края на 50-те и началото на 60-те години са се опитвали да правят механизми по-добри от световните - да направят най-тънкия автоматик, най-малкия женски механизъм, три завода са се състезавали за супертънък мъжки часовник с 22 милиметров механизъм. Дори като са плагиатствали, са вземали най-доброто - Зенит 135, Булова Акутрон, будилникът на американските президенти...
А после идва ерата на механизми, които са здрави, надеждни, евтини, непретенциозни и не особено точни - като Ракета 26ххНА. Наистина е много субективно, но на мен това ми се струва как да кажа, малко неамбициозно. Нови цели, които не ме впечатляват.
Така че да, субективно е и е въпрос на личен вкус дали харесваш повече непретенциозните труженици или не дотам здравите, но амбициозни и целещи се във върха по-ранни механизми.
За мен машините от края на 50-те и първата половина на 60-те символизират едно общество, което е тръгнало от никъде и за кратко време е успяло да стигне до Космоса. С всичките си недостатъци, разбира се, но стремежът заслужава уважение.
Пак да се върна към Ракета 26ххН и моята неприязън към нея:
Напълно съм съгласен с колегата, че разцветът на руската часовникарска индустрия е от 60те и началото на 70-те години. Даже бих отместил границата по-надолу, защото през 70-те вероятно са довършвали разработки, започнати по-рано. В края на 50-те и началото на 60-те години са се опитвали да правят механизми по-добри от световните - да направят най-тънкия автоматик, най-малкия женски механизъм, три завода са се състезавали за супертънък мъжки часовник с 22 милиметров механизъм. Дори като са плагиатствали, са вземали най-доброто - Зенит 135, Булова Акутрон, будилникът на американските президенти...
А после идва ерата на механизми, които са здрави, надеждни, евтини, непретенциозни и не особено точни - като Ракета 26ххНА. Наистина е много субективно, но на мен това ми се струва как да кажа, малко неамбициозно. Нови цели, които не ме впечатляват.
Така че да, субективно е и е въпрос на личен вкус дали харесваш повече непретенциозните труженици или не дотам здравите, но амбициозни и целещи се във върха по-ранни механизми.
За мен машините от края на 50-те и първата половина на 60-те символизират едно общество, което е тръгнало от никъде и за кратко време е успяло да стигне до Космоса. С всичките си недостатъци, разбира се, но стремежът заслужава уважение.