chasove.com

Имам впечатление, че пружинката се слага след сглобяване, ама аз не можах - една я омачках така, че се наложи да я опъна, изгладя, и после наново да я извивам :-)

Белите баланси са от елинвар ,с много ниска степен на температурни колебания,или нещо такова. Панчо не върви еднакво винаги разбира се,до преди няколко месеца изоставаше с по няколко сек . на ден,сега пък си избързва,просто така си компенсира сам и никога не е имало случай да надхвърли +/- 2 мин. сега забързва и за това ще го навивам на 48ч. веднъж и сигурно ще си поддържа добрият среднодневен ход.

varban написа:Аз две машинки 2414 направих с лентичка фолио - сложих пружинката и фиксатора в моста, сложих календарния диск на моста и ги обвих с един слой. След това - мостът с диска на място, после завинтвам не до край и с малко заклинания вадя фолиото :-)

Извинявай, че чак сега се обаждам ,ама до сега не бях на комп.
Това с фолиото никога не съм го пробвал. Както ти казах, не и обръщай внимание на пружинката и тя ще си стои кротко. Като започна да боря за сетен път моята Слава ще се опитам да снимам какво правя.

То може и за други да е полезно

Календарът на Славите е... абе...

Дай да се опитам да бъда обективен

Значи като работи, работи добре, и това е много важно. Още нещо - календарът не товари машината. Специално го засичах и го сравнявах с една Ракета 2614. При Ракетата се забелязва влияние на календара на амплитудата - след като прехвърли датата, след като щракне, амплитудата расте. А на славицата това нещо го няма, все едно и е.

Е, наблюденията засега са само от една машина, ама аз имам приготвена и друга, тоя път с жълти барабани, малко по-украсена, с фаски, изчеткана като нов секундомер, и с емблема и надписи по мостовете

Както и да е, на третия ден дивата амплитуда на баланса падна. Сега, 13 часа след като е навита, на половина резерв, е около 250 градуса легнала и малко под 240 във вертикалните положения.

Няма никакви тайни, излиза, че просто трябва да се поработи с пружините. Аз подбрах две, които да имат горе-долу еднаква форма, като са извадени от барабаните и са сложени една върху друга. На едната крайната, външната част и беше малко по-свита от на другата, ама аз ги минах по няколко пъти с пръсти, докато им придам еднаква форма. След това не ме домързя да сглобя барабаните и да ги навия и развия няколко пъти в друга машина, само с ангренаж, без анкер и баланс. И след това избраните пружини ги отворих за окончателно чистене, миене и мазане. По форма бяха станали доста еднакви, и еднакво се завиваха около валчето на барабана.

Този номер го направих, понеже интуитивно не ми харесва сложната двубарабанна система. Може да има много големи загуби, ако едната пружина е по-силна, а ако пък момента се сменя по време на развиването и ту едната, ту другата надвива, може да забравиш за точен ход, щото момента на малкото колело, дето води ангренажа, ще се изменя както си иска.

Та в резултат от тия дейности машината тръгна, като пряснонамазана Ракета.

Успях да постигна частичен успех с фотото:








Но излизат само вълните. Няма я играта на цветове... то това не е за цифрова сапунерка задачка :(

А класиката е лесна за снимане:














Но не става за конкурс - тя пък бърза с три или четири секунди на ден, а и се полага двойно по-малко според завода и четворно - според мен ;)
Ще се пробвам да я регулирам и ако успея до края на месеца, ще и измисля прякор и ще я пусна.

С часовниците - пълен блокаж: всичко работи, ама нямам време да оформя конкурсен постинг :(
Все пак ще трябва да си седна на задника и да хвана последния вагон - два готови имам, и са от тоя месец.

Ама тука един отговор на Митака:

мitakaaa написа: Тук нещо се спомена за ФОРД модел Т - ама не разбрах какво. На мен ушите ми порастват като чуя нещо за стара кола.

На времето Хенри Форд е заявил, че автомобилът може да бъде какъвто и да е цвят, стига тоя цвят да е черен Обикновено се обяснява с това, че черната боя е била по-евтина. Е, не е така Хенри Форд е имал доста повече акъл от тези, които са създали митове и легенди от биографията му, и му е било напълно ясно, че различните цветове коли ще водят до по-големи продажби. Но на първия етап, когато пазарът не е бил наситен, той е могъл да си позволи правенето само на черни коли. Защото те наистина са му излизали много по-евтини, но заради производителност на бояджийното отделение. Такива са били тогавашните емайллакове - черният съхнел много по-бързо от другите цветове, и май с пъти. Те всички са били маслени, но в черния се добавяла някаква смола от типа на асфалтите, която не се връзвала нито с един друг цвят по понятни причини.

За другите производители, които правели по 10...20 автомобила на ден, това не било проблем. Но за първия автомобил, произвеждан на конвейер - много даже.
С въвеждането на новите алкидни бои и лакове фордовете също станали като цветовете на дъгата. И обратно може да се каже - новите алкидни лакоматериали са се появили благодарение на рязко нарастналото производство на автомобили.

Не знаех подробности за цветовете. Но се заинтересувах от от споменаването на ФОРД Т тъй като един приятел е намерил в едно село такава кола и я купи. Беше ми я докарал за възстановяване. Свързах се с познат в Германия - автомонтьор. Той от своя страна намери фирма която продава резервни части за стари коли. От фирмата ми изпратиха каталог с наличните в момента резервни части. Оказа се че има всичко. ( но на цени като за Германци) Та в процеса на търсене на инфо за колата се установи че това е ГАЗ А - Руска кола започната с американски части. Единствено двигателя е отлят в Горкиевски автомобилен завод. Всичко останало носи щемпел ФОРД.
Свързахме се и с Г-н Маргарит Карабуров - председател на ретро клубовете в БГ. Той каза че в България има само 4 Форда реставрирани, но няма известна кола ГАЗ А. Нито реставрирана, нито нереставрирана. Та Каза че ако наистина това е не ФОРД а ГАЗ - ще е първата. И дойде от София да види с очите си. Няколко месеца работих по тази кола, но глътна много пари на приятеля ми. Сега я прехвърли при друг автотенекеджия и там отидоха много пари. А Г-н Карабуров каза че по неговата са отишли 25 000 лева като се има предвид че е била почти в прекрасно състояние. Та имам някъде и снимка с Газката преди да я разглобим за ремонт , ама дано някъде я намеря тая снимка и да си я запазя , че друга няма да има.

ГАЗ-А е лицензно копие на Ford Model A.
Той прилича на модел Т, ама е доста по-традиционен.
Аз модел Т не съм виждал, но описанието му е достатъчно и не можеш да го сбъркаш с нищо - газта му е като на самолет, със секторна ръчка, а заден ход се включва с педал :-) Че и скоростите са били само две предни, и разни други особености, дето не ги помня (и сигурно ги има в мрежата).
Форд-А, както и ГАЗ-А са с тристепенна скоростна кутия и три привични педала - амбреаж, спирачка, газ.

Правилно - говорим за Т а аз си мисля за А. Без да се усетя.
Да - всичко е едно към едно на А-тата. Макар че руското А е с отлят руски двигател , пак е едно към едно с Американския - дамо дето на чугунения блок е отлято и едно ГАЗ Молотова. Незнам точната история , дали е лицензен и кога става лицензен - защото първите коли като тази , както ти казах всеки един детайл е маркиран с емблемата на ФОРД . Освен това като го разглобявахме всички лагери в него бяха TIMKEN - USA. Просто колата беше сглобена от 100 процента американски части. Все пак е възможно и с лиценз да е - договорка да речем първите количества да ги сглобят само , докато се премине към собственото производство.

Когато се пуска бързо ново лицензионно производство на гола поляна, това е стандартна тактика. Тръгва се от едър (агрегатен - двигател, скоростна кутия, мостове), среден (системен - електрооборудване, спирачна система) и дребен (възли - примерно балансиран колянов вал в сбор с маховик) разсип. Плюс комплектовки и чарколяк. Плюс - конвейерите се насищат с пооперационни сглобки - примерно греди на рама, заварена рама и така до готов автомобил.
И в един прелестен ден почва лудницата - всичко тръгва успоредно, ако нещо не върви, се слага разсип от резерва, та да не се спира заради виещ диференциал усвояването на машината.
Заедно с местните работници работят и работници на лицензьора, конструктори, технолози, началници - всичко е двойно. За няколко месеца основния зор свършва и после се чистят тесни места. И чак като местното производство тръгне като свят, се плаща последната половина от парите :-)
Така е било в ГАЗ, така е било във ВАЗ, пък и не само за колите.
Значи ГАЗката е от първите години.

За лиценза - не се съмнявай, всичко е било официално. Не само за този модел, ами още за два-три. Освен това - за трактори, камиони. Огромна сделка е била - тогава в САЩ е била Великата депресия, а СССР е бил в международна изолация. С Форд е първия голям пробив, след него и на други им харесва. Съветския пазар е бил черна дупка - на това нямане добре дошло е било всичко, а американската школа на автомобилостроенето не е била хич лоша. Според много хора - даже най-подходяща за братята тогава.

С часовниците пак е станало така, ама не от първия път и не от американците, а от французите.

То и аз така си го представих - в началото буквално внос на частите и само монтаж. До колкото знам Форд А започва конвеирно през 1928 - а Газ А се появява през 1932 или 33. Така мисля че беше . Та няма как в такъв кратък период да се случи и лицензно споразумение и изграждане на огромен завод който да бълва вече истински автомобили вместо дотогавашните опитни модели на полукаруци, полуфайтони , полукаляски. И все пак - нима тогавашното силно червено РСФСР са били в такива близки отношения със ''загниващия'' капитализъм. Ама явно на парите цветът е без значение. Само количеството .

някъде имах снимки - на руските коли и техните родители американци, германци и т.н
Ето едно NSU PRINZ - с неговото отроче ЗАЗ

Специално Сталин е имал много положително отношение към САЩ - преди Желязната завеса и Студената война, разбира се. Съветските политици са смятали, че САЩ не са империалистическа страна, защото нямали колонии (след Втората световна имат, и то доста) и не участвали във военната интервенция срещу болшевиките след Първата световна. Освен това били много впечатлени от масовото индустриално произвоство на всичко, включително на часовници. Коли, камиони, трактори, електромотори, минна индустрия, та чак до химически моливи. Даже Анастас Микоян искал да въведе МакДоналдс - системата в работническите столове.

Сканирах преди три години няколко страници от списанието Амторг (Американска търговия), едно пропагандно издание на английски, с което СССР се рекламират пред американски инвеститори и специалисти - работници и инженери, на които предлагат работа. Сергей Антонов ги качи на страницата си в Гугъл, може да ги разгледате, ако ви е интересно.

https://plus.google.com/photos/11309823 ... 0604889521" onclick="window.open(this.href);return false;